Астрономи се доближават до решаването на мистерията за далечни космически радиосигнали според проучване, което предлага обяснения за мигновени взривове, които излъчват повече енергия за една милисекунда, отколкото нашето слънце за цял ден, съобщава АФП.

Международни астрономи са забелязали няколко десетки бързи радиосигнали (FRBs), които могат да стигнат и до 10 000 дневно, но само един от тях се повтаря спорадично, известен като FRB 121102, което позволява да бъде изследван.

Изследователите съобщават, че според проучванията, той идват от екстремна среда, "сред най-силно магнетизираните региони на космоса, наблюдавани някога". Подобни среди се знае, че съществуват около огромни черни дупки, но това може да не е единственият отговор. Радиоизлъчванията от FRB 121102 могат да произхождат и от млада неутронна звезда в голяма мъглявина или остатък от свръхнова, се съобщава в изследването.

"Това е доста екзотично. Ако имахме едно от тези от другата страна на нашата собствена галактика - Млечния път - това би нарушило радиосигналите тук на Земята и бихме забелязали как това влияе и на сигналите и замъгляване на изображенията на нашите смартфони. Каквото и да се случва там, то е страшно. Ние не бихме искали да сме там", коментира Шами Чатърджи, старши научен сътрудник по астрономия в университета Корнел.

Тези радиосигнали са открити за пръв път през 2007 г., така че дори малките стъпки към разбирането на източника им, са голямо вълнение за астрономите. Източникът на FRB 121102 и неговата среда са уникални, което показва "нов тип обект, който не сме виждали по-рано", коментират изследователите.

Огромните импулси на радиоизлъчванията - повече от 500 пъти по-големи от всички други мигновени радиосигнали наблюдавани досега - идват от около три милиарда светлинни години и минават през облак от магнетизирана плазма.

Самият FRB 121102 е открит през 2014 г. от Лаура Спитлер, изследовател, който сега работи за Института за радиоастрономия "Макс Планк" в Бон, Германия. Тайнственият взрив продължава три хилядни от секундата, а последните данни идват от телескопи в обсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико и обсерваторията "Грийн банк" в Западна Вирджиния.

"Това е дистанционно наблюдение от разстояние три милиарда светлинни години. Тези нови измервания ни позволяват да бъдем много по-конкретни за непосредствената среда около източника", коментира Джеймс Корд, професор по астрономия в университета Корнел.