Atlantic Council: Един възможен конфликт - Китай, Русия и Иран едновременно тестват Запада

Китай, Русия и Иран едновременно тестват Запада. Централните стълбове на международния ред са изправени пред предизвикателства с цел създаване на нов ред, в който правото е само на силата. В тази ситуация решаващият фактор ще бъде колко далеч е готов да стигне Китай. В края на краищата трети конфликт в Южнокитайско море - наред с войната на Русия в Украйна и новоизбухналия конфликт в Близкия изток - също би тласнал възможностите на САЩ до предела на възможностите им. Разделението на тежестта с Европа би било неизбежно. Само Европа не е подготвена за това. Най-малко Германия, пише за Welt и Atlantic Council Норберт Рьотген, председател на комисията по външни работи в германския Бундестаг от 2014 до 2021 г.

Ето защо е толкова важно ние, в координация с Брюксел и Вашингтон, най-накрая да преследваме политика за Китай, която едновременно инвестира в нашите собствени сили - икономически, дипломатически и военни - и приема сериозно най-лошите сценарии. Твърде често в близкото минало точно тези сценарии се случват. След много спорове германското правителство най-накрая прие стратегия за Китай, която правилно се фокусира върху принципа на намаляване на риска. Но има причина да се съмняваме, че спешно необходимото намаляване на риска по отношение на Китай сега ще се случи. В крайна сметка китайската политика продължава да се формира от канцлерството, което не вярва в промяна на курса.

През изминалата година ние, германците, болезнено изпитахме какво означава да станеш зависим от една единствена държава и още повече от една авторитарна система. В сравнение със зависимостта на Германия от руския петрол и газ, зависимостта й от китайския пазар е в пъти по-голяма. Досега трябва да е ясно на всички, че Китай няма да прояви никакво внимание към европейците в случай на конфликт. Китайският лидер Си Дзинпин е фактически съюзник на руския президент Владимир Путин, който води война на изтребление в Украйна. Към днешна дата Китай не е осъдил руската атака и освен това предоставя на Русия технологии за военна употреба. Освен това близкият съюзник на Китай, Ислямска република Иран, доставя на Путин дронове срещу Украйна.

Във войната на Русия срещу Украйна Китай се опита да се представи като миротворец и срещу Съединените щати. Сега виждаме същото поведение в Близкия изток. За разлика от Запада, Китай не осъди терора на Хамас и вече стана ясно, че Пекин се позиционира все повече срещу Израел в конфликта между Израел и Хамас. Китай сигурно пресмята, че хората в Близкия изток и в така наречения Глобален Юг са предимно пропалестински. Подобно ухажване за симпатии и поддръжници в Глобалния юг е израз и следствие от геополитическата конкуренция между САЩ и Китай.

Конфликт, ограничен до Израел и Хамас, който обвързва Съединените щати като съюзник на Израел в региона, определено е в интерес на Китай. Регионалната ескалация обаче е друг въпрос. Никоя страна не внася повече петрол от Близкия изток от Китай. Сега Китай задоволява 72% от нуждите си от петрол от внос. Повече от половината от тях идват от региона, особено Саудитска Арабия и Иран. Следователно регионален пожар би имал сериозни последици за енергийната сигурност на Китай. Иран от своя страна има интерес от максимален хаос в региона, но под прага на собственото си участие във война. Последното може да застраши както стабилността на режима, така и съоръженията за обогатяване на уран в Иран. Това дава известна надежда, че може да се избегне тотална регионална ескалация.

Китай вече се възползва от факта, че Съединените щати сега са военно обвързани в Близкия изток и в Европа и по този начин не могат да се концентрират върху Азия. В Южнокитайско море Пекин има няколко териториални спора с островни държави, особено с Филипините. Той не признава официалното решение от 2016 г. на международен арбитражен съд, според което претенциите на Китай върху морските зони в така наречената "линия с девет тирета" нямат правно действие. В края на октомври кораб на китайската брегова охрана удари филипински кораб. Има много неща, които предполагат, че Китай е определил времето на агресията в Южнокитайско море, за да тества Съединените щати. Как биха реагирали Съединените щати, като се има предвид, че САЩ и Филипините отдавна са свързани с военен съюз?

На този фон важен аспект на германската и европейската политика спрямо Китай трябва да бъде запазването на гърба на Съединените щати чист за ангажимента им в Азия. Конкретно това означава, че трябва да направим повече за собствената си сигурност и най-вече за подкрепа на Украйна. Но Европа остава реактивна, не на последно място поради нежеланието на Германия. Вместо най-накрая да достави на Украйна крилати ракети Taurus, които са й необходими, за да достигнат руските позиции в окупираните територии и да разрушат линиите за доставки, германският канцлер Олаф Шолц реши да не ги доставя. Морално и политически това е голяма грешка.

Европа се събужда от илюзията за вечния мир

И навсякъде, където настъпва варварството, импулсите за господство и насилие се изразяват без задръжки, а силовата политика разбива всички ценности, които държат западния свят от Втората световна война насам

Германското правителство действа с подобно колебание, когато става въпрос за защита на критичната инфраструктура на Германия. След като коалицията "светофар" дойде на власт през декември 2021 г., година и половина не се случи нищо по отношение на текущото внедряване на 5G, 60% от което досега се състои от китайски компоненти. Тогава министърът на вътрешните работи Нанси Фейзър изненадващо обяви корекция на курса и де факто забрана на китайските компоненти по-рано тази година. Оттогава беше представен отслабен компромис, който сега е блокиран от германския министър на транспорта Фолкер Висинг. За пореден път се губи ценно време.

Каква е позицията на канцлера по този въпрос, не е известно, но може да се гадае. В крайна сметка именно той прокара частичната продажба на терминал в пристанището на Хамбург на китайската държавна компания Cosco против волята на всичките си министри. Германското правителство също наблюдава и не прави нищо, докато Deutsche Bahn изгражда своята интернет протоколна мрежа с компоненти от китайския производител Huawei. Това е направо скандално предвид факта, че федералната държава е едноличен собственик на Deutsche Bahn AG. Правителството е представено в надзорния съвет не от едно, а от три министерства - на финансите, на икономиката и на транспорта.

Що се отнася до зависимостта на Германия от китайския пазар, нещата едва ли изглеждат по-добре: не само че има масивни свръхинвестиции в стратегически важни сектори на германската икономика, но страната е зависима и от суровините и веригите за доставки от Китай, които са от решаващо значение за успеха на германския зелен преход. Ясно е, че нито едно от двете не може да се промени рязко и ще отнеме време. Ето защо е още по-важно Германия да действа сега. Така нареченият Mittelstand - малки и средни предприятия в Германия - са разбрали това и действат по съответния начин. Тези компании искат да останат в Китай, но в същото време диверсифицират участието си и го намаляват, където е необходимо. За съжаление, обратното е вярно в части от големите германски корпорации: инвестициите в Китай не намаляват, а продължават да растат. Всъщност 16,4 процента от общите германски преки инвестиции в чужбина са отишли в Китай през първата половина на годината - никога досега страната не е била толкова важна за германската индустрия по отношение на останалия свят.

Тези инвестиции не са просто решения на частния сектор, тъй като те носят присъщ риск от зараза за цялата германска икономика. В крайна сметка, какво се случва, ако Китай ескалира още повече в Южнокитайско море или дори ако атакува Тайван? Съединените щати биха поискали Германия да участва в санкциите срещу Китай. Политически немислимо е Берлин да не го направи. Това би накарало Си да използва икономическата ни зависимост, без да му мигне окото. Западните санкции срещу Китай биха били последвани от драматични китайски контрасанкции, които биха разтърсили части от нашата икономика до основи.

Да се подготвим за този конфликт, който не може да бъде изключен и чието икономическо значение далеч надхвърля зависимостта на Германия от руските енергийни доставки, е решаващото предизвикателство за политиката на Германия към Китай. Тъй като подобна политика има цена в днешния свят, това не се случва. Но правителството не трябва да се отклонява от въпрос, толкова важен за просперитета и сигурността на страната ни. То носи отговорност да се бори за това, което е необходимо, вместо да гледа тревожно към собствените си политически разходи. Крайно време е политиците и бизнес лидерите да седнат заедно и да разработят външнотърговска стратегия за Германия. Това трябва да отвори нови пазари и области на инвестиции и по този начин да позволи на страната да продължи да върви по пътя на растежа, без да плаща цената на нови зависимости. Новата стратегия за растеж е истинската основа на новата политика на Германия за Китай.

Победа на Путин в Украйна ще преобърне дълбоко световния ред

Норберт Рьотген: Този конфликт означава връщане на сухопътната война, а големият въпрос е дали използването на войната като инструмент на външната политика ще бъде успешно или не