България най-облагодетелствана от новия план на Брюксел за парниковите газове

Европейският съюз разкри национални цели за намаляване на парниковите газове до 2030 година, хвърляйки основната тежест върху северните страни да помогнат за изпълнение на целите на ООН, съобщава Европейската комисия.

Според плановете най-голямата тежест от 28-те страни членки на ЕС е прехвърлена върху плещите на Швеция, Люксембург, Финландия, Дания, Германия, Великобритания, Франция и Австрия, като съюзът се опитва да изпълни ангажимента си да намали емисиите с 40% в сравнение с нивата през 1990 година.

Обещанието на Брюксел за намаляване на парниковите емисии до 2030 година е заложено в споразумението за климата на ООН, сключено в Париж през декември. Страните членки сега трябва да постигнат съгласие как тази тежест трябва да бъде споделена.

Предложените от нас национални цели са справедливи, гъвкави и реалистични, заяви еврокомисарят по климата Мигел Ариас. Според еврокомисаря те водят до правилните стимули за увеличаване на инвестициите в сектори като транспорт, селско стопанство, строителство и управление на отпадъците.

Според целите, които се основават на икономически растеж, Швеция и Люксембург трябва да намалят емисиите с 40% до 2030 година в сравнение с нивата от 2005 година, докато Дания и Финландия – с 39%, а Германия с 38%. Комисията иска Франция и Великобритания да намалят емисиите с 37%, а Холандия и Австрия с 36%. Полша трябва да намали емисиите само със 7%.

На България, най-бедната страна в ЕС, се разрешава да запази непроменени емисиите в сравнение с нивата от 2005 година. Така страната ни се оказва най-облагодетелстваната от останалите 27 държави членки.

Но системата позволява гъвкавост. Страните членки могат да намалят емисиите съвместно в различни сектори.

Новите предложения трябва да получат подкрепата на правителствата в ЕС и на Европейския парламент в процес, който може да отнеме 2 години или повече.