Хиляди километри реки на Балканите са били увредени през последните години. Това установи проучване, публикувано от неправителствените организации Riverwatch и EuroNatur, съобщава "Франс прес".
Развитието на водноелектрическите централи, язовирите и добивът на седименти водят до "постоянна ерозия" на някои от последните девствени водни пътища в Европа.
Балканите са дом на едни от най-чистите и диви реки в Европа, които са от решаващо значение за биоразнообразието на континента. Бумът на инфраструктурни проекти обачи все повече ги заплашва, се посочва в проучването.
Дива река е тази, която не е засегната от индустрията или язовирите. През последните години обаче целият балкански регион преживява бум на малки водноелектрически централи, щедро субсидирани, тъй като инвеститорите се стремят да експлоатират надежден и възобновяем енергиен източник.
Според доклад от 2024 г. на същите неправителствени организации, на Балканите има около 1800 такива централи, като са планирани над 3000 допълнителни строителни проекта.
Новото изследване се фокусира върху "почти естествените" реки - водни пътища, където потокът остава непокътнат или почти непокътнат, с естествени заливни низини.
През 2012 г. тези до голяма степен непроменени реки са съставлявали 30% от водните пътища в региона. До 2025 г. обаче те съставляват едва 23% - загуба от близо 2500 километра.
Тези реки, които са от съществено значение за опазването на околната среда, са особено застрашени в Албания и Босна.
За Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23% между 2012 и 2025 г.
Албания е регистрирала "масивно намаляване" на "почти естествените речни участъци", като спадът е от 68% през 2012 г. до едва 40% през 2025 г.
В проучването обаче се отбелязва и че решението на Албания от 2023 г. да обяви Вьоса - една от последните диви реки в Европа - за национален парк, е помогнало за блокирането на десетки планирани язовири там.
В целия регион близо 900 километра реки са били успешно запазени благодарение на съдебни победи.
USD
CHF
EUR
GBP
