Берлин се задъхва от украински бежанци, създава 10 000 легла на затвореното летище "Тегел"

Берлин е сред градовете в Германия, приели най-много украински бежанци. Но местата му за настаняване се изчерпват, особено след като бежанците напускат домовете на доброволци, след като месеци са спали в чужда всекидневна, пишат БиБиСи, "Дойче Веле", "Асошиейтед прес" и "Евронюз".

Летище "Тегел", известно още като "Ото Лилиентал" - на немския пионер на авиацията, бе главното летище на германската столица от 1948 г. Откриването на летище "Берлин Бранденбург" през октомври 2020 г. доведе до постепенно прехвърляне на операциите към новия център, което доведе до законното извеждане от експлоатация на "Тегел" през 2021 г.

Забележителен със своя шестоъгълен дизайн, "Тегел" - смятано за една от забележителностите на града - трябваше да бъде превърнато в нов квартал, брандиран като Urban Tech Republic. Но тогава започна войната в Украйна и сега летището, което затвори преди две години, помещава приемен център за търсещи убежище и бежанци от войната.

"Имаме 600 легла за търсещи убежище и след това допълнителни 1600 места за украинци в Терминал С. Но повечето от тях вече са заети", казва Детлеф Чвойджински от Германския червен кръст, който заедно с други хуманитарни организации ръководи приемането в центъра. "Ситуацията е трудна, защото сега трябва да настаним хората в големи палатки", каза той пред DW.

Две от временните палатки, всяка с по 400 души, стоят отвън на асфалта на бившето летище. Генератори бучат и вкарват топъл въздух в палатките през дебели маркучи. Отвътре помещението изглежда подобно на жилищната зона в терминала, но има по-малко място. Бели и сиви временни стени отделят ниши, заети от двуетажни легла. "Моля, не правете снимки", казва служител на Червения кръст, като посочва, че хората тук почти нямат лично пространство.

В неотдавнашно писмо, Катя Кипинг, сенатор на правителството на провинция Берлин по социалните въпроси, каза, че държавната служба по въпросите на бежанците в момента "не е в състояние да покрие изключително рязкото увеличение" на търсещите убежище и нарастващите нужди на украинските бежанци "с необходимата скорост".

Просто няма достатъчно легла, въпреки усилията на града. Като спешно решение трябва да бъдат налични 10 000 допълнителни легла в хангари и палатки, като тези, които вече стоят на бившата писта на летище "Тегел".

Сред тях са Анна Бобракова и двамата й синове, които са били в частен дом повече от половин година. Тримата са от района на Донбас и бягат в Киев през 2014 г., когато там избухва война. Осем години по-късно войната отново ги застига. Пристигайки на централната жп гара в Берлин, немско семейство им предлага частна квартира.

Те остават в семейната всекидневна осем месеца. "Бяхме много благодарни, но беше време да тръгваме", каза Бобракова. "Въпреки че всички бяхме много тъжни и плакахме, когато се изнесохме."

Сега Бобракова и синовете й живеят в хотелска стая, наета от провинция Берлин. Но там тя е сама и не е толкова лесно. Тя все още се нуждае от помощ с езика, както в ежедневието, така и при справянето с немската бюрокрация.

Бобракова е успяла да намери помощ в църква в Берлин. Енорията Св. Маркус в квартал Щеглиц участва в подпомагането на бежанци от началото на руската инвазия и е приютила до сто души. В читалището са поставени походни легла, има място за дарения на дрехи, а дарената храна се трупа в складове. Настанените там могат да готвят в една от трите кухни.

Виктория Чумак живее там шест месеца. Първоначално тя се надява да се върне в родния си град, южно от Одеса. Четирима от семейството й планират да напуснат Украйна, но на границата 20-годишната й дъщеря казва, че не иска да напуска. "Трябваше да избирам между 14-годишния си син и майка ми, която е с тежки увреждания и дъщеря ми", казва Чумак.

В края на ноември ръководителят на Германската асоциация на градовете предупреди, че много градове в страната вече не са в състояние да осигурят прилични жилища за бежанците.

"Ще трябва да започнем да разчитаме на спешни решения, тъй като редовното жилище, което действително ще бъде предоставено за тази цел, не е налично като количество и качество", каза кметът на Щраубинг Маркус Панермайр.

Федералното правителство се опита да разсее притесненията на местните общности, като заяви, че е готово да предостави 4,25 милиарда евро за тази и следващата година, за да помогне за грижата за бежанците и мигрантите. Но дори и с нови федерални фондове, новите жилищни единици не могат да бъдат построени толкова бързо, колкото хора продължават да пристигат, казват градските власти.

И тъй като зимата се задълбочава и Русия продължава да атакува енергийната инфраструктура на Украйна, властите набързо подготвят още спешни убежища в очакване на пристигането на още бежанци. Според последните данни един милион украинци са избягали в Германия от началото на войната.

Това събужда спомени за 2015 и 2016 г., когато сравним брой хора потърсиха убежище в странатa. Както и тогава, Германия първоначално изрази топло посрещане. Но сега нарастват опасенията как най-добре да се настанят толкова голям брой хора.

В Берлин около 100 украинци пристигат всеки ден в главния център за приемане на бежанци в града, който е разположен в терминал на преустроеното бивше летище.

Работници в ярко оцветени жилетки ги водят покрай несъществуващите вече ленти за багаж до старите зали за заминаване, които сега са пълни с претъпкани маси. Тук има храна, медицинска помощ и легло за няколко нощувки.

Проектиран е да бъде временен център, непознати спят на походни легла в общи кабини или палатки.

Но много от хората тук ще останат по-дълго, става все по-трудно да се намери постоянно жилище в град, където пазарът за наеми е под натиск, а изпращането на хора в други части на Германия също става все по-трудно.

Оперативният мениджър Клео Тюмлер признава, че това е предизвикателство: "Създадени сме да се грижим за хората за няколко дни. Понякога те трябва да останат тук две седмици, може би три седмици."

Въпреки логистичните трудности в центъра цари спокойна атмосфера. Г-жа Тюмлер и нейните колеги са ангажирани да направят живота възможно най-лесен и удобен за хората тук.

Те се опитват да се адаптират към нуждите на по-дългосрочно настанените гости. Те са закупили перални машини, опитват се да осигурят някакво забавление и разширяват образователните съоръжения за 300-те деца на място, някои от които се обучават у дома чрез видео връзка към техните украински училища.

Поучили са се, казват те, от опита от 2015 г., но техният оптимизъм не се споделя на други места. Един политик от Северозападна Германия наскоро използва редакционна статия в национален вестник, за да предупреди, че общности като неговата са "масово предизвикани" от множество украински бежанци, както и от нарастващ приток на търсещи убежище.

Броят на хората, търсещи убежище, наистина се е увеличил, подхранван главно от хора от Сирия и Афганистан.

Фредерик Пол каза, че си е припомнил атмосферата по време на мигрантската криза, когато първоначално топло посрещане отстъпи място на горчив национален дебат за това колко подкрепа могат и трябва да окажат германците на онези, които търсят убежище.

Той повтори коментарите, направени по-рано през годината от Мартина Швайнсбург, областен съветник от Тюрингия, която каза, че нейният район е разчитал на частни наемодатели, за да настанят украинци - главно жени, деца и възрастни хора в началото - но сега не са склонни да го направят.

Превръщането на училищните физкултурни салони за спешно настаняване е нещо, което обществеността все повече смята за неприемливо. "Капацитетите ни са изчерпани. Гърбът ни е опрян в стената".

Настроението се помрачава - властите регистрираха 65 атаки срещу настаняване на бежанци досега тази година, което е значително увеличение спрямо 2021 г.

И скорошно проучване за националния телевизионен оператор установи, че опасенията относно имиграцията са се увеличили през последната година: 53% от запитаните са загрижени, че твърде много хора идват в Германия, с 11% повече от септември 2021 г.

Тези страхове, това социално разделение и притока на бежанци поставят на изпитание толерантността на това германско правителство, което дойде на власт с много по-либерално отношение към бежанците от предшестващото.

Ще има значение как ще реагира Германия, самата тя много променена от опита на мигрантската криза.

Полша иска украинските бежанци да доплащат за престоя в жилища, предоставени от държавата

Планира се разпоредбата да влезе в сила от 1 март 2023 г.