Владимир Путин отприщи най-голямата война в Европа след Втората световна война с оправданието, че модерна, ориентирана към Запада Украйна е постоянна заплаха и Русия не може да се чувства "сигурна, да се развива и съществува", пише БиБиСи.

Но след хиляди убити в разрушени градове и разселването на повече от 11 милиона души в Украйна и извън нея, остават въпросите: каква е неговата цел и как ще завърши тази война?

Каква бе целта на Путин?

Първоначалната цел на руския лидер бе да завладее Украйна и да свали правителството й, като сложи край на желанието да се присъедини към западния отбранителен алианс НАТО. Той не успя да превземе столицата Киев и след месец неуспехи насочи амбициите си към изтока и юга на Украйна.

Започвайки инвазията си на 24 февруари, той каза на руския народ, че целта му е "демилитаризиране и денацификация на Украйна", за да защити хората, подложени на това, което той нарече "осем години на тормоз и геноцид от правителството на Украйна".

Външният министър Сергей Лавров говори за освобождаването на Украйна от потисничеството. Демократично избраният президент на Украйна Володимир Зеленски каза, че "врагът ме определи като цел номер едно; семейството ми е цел номер две".

Руският лидер отказа да нарече това нашествие или война и извърши престъпление. Вместо това той използва само "специална военна операция".

Твърденията за нацисти и геноцид в Украйна са напълно неоснователни, но са част от разказ, повтарян от Русия от години. Москва дори направи спекулации, че Украйна създава мръсна бомба на базата на плутоний.

Но Русия е тази, която сега е обвинена от международната общност в нарушения на правата на човека. САЩ и Канада отиват по-далеч и я обвиняват в ​​геноцид.

Колкото и неоправдана, тази война е ключов момент. "Бъдещето на Русия и нейното бъдещо място в света са заложени на карта", каза шефът на външното разузнаване Сергей Наришкин.

След толкова много разрушения думите на руския лидер сега звучат кухо: "Нашият план не е да окупираме украинска територия; ние не възнамеряваме да налагаме нищо на никого със сила".

Как се промениха целите на Путин?

Месец след инвазията Русия обяви, че основната й цел е "освобождението на Донбас" - в общи линии имайки предвид източните региони на Украйна Луганск и Донецк. Повече от една трета от тази територия вече бе завладяна от руски прокси сили по време на война, която започна през 2014 г., сега Русия иска да завладее цялата тази територия.

Кремъл твърди, че е "изпълнил като цяло" целите на първата фаза на инвазията, която определя като значително намаляване на бойния потенциал на Украйна. Но от оттеглянето на Русия от районите около Киев става ясно, че намалява амбициите си.

"Путин се нуждае от победа", казва Андрей Кортунов, ръководител на руския съвет по международни въпроси. "Поне той се нуждае от нещо, което да представи на своите избиратели у дома като победа. Русия традиционно провежда парад за Деня на победата във Втората световна война на 9 май и това се възприема като краен срок за конкретни резултати".

Руските официални лица продължават да говорят с измисления език на "денацификацията", но сега са фокусирани върху превземането на двата големи източни региона и създаването на сухопътен коридор по южното крайбрежие, на изток от Крим до руската граница. Все още не е ясно дали се надяват да контролират целия южен район Херсон и да завземат повече територия по черноморското крайбрежие на Украйна.

Ако все пак превземат и двата източни региона, има голям шанс Путин да се опита да ги анексира, както направи с Крим през 2014 г. Преди инвазията той призна целия Луганск и Донецк като принадлежащи към марионетните републики на Русия. Ръководителят на Луганск дори предположи, че в близко бъдеще ще се проведе референдум - подобно на международно дискредитирания вот в Крим.

Освен военните цели на Кремъл, той предложи неутрална Украйна като възможен компромис.

Достатъчен ли е неутралитетът за Путин?

Тази "неутрална, демилитаризирана" Украйна би имала, казва Русия, своя собствена армия и флот, по подобие на Австрия или Швеция - и двете са членки на ЕС.

Не е ясно дали това би било достатъчно или какво би означавало. Австрия може да е неутрална, но Швеция е необвързана и сега обмисля членство в НАТО.

Украинците предложиха неутралитет в замяна на гаранции за сигурност от съюзниците. И все пак руският лидер оттогава каза, че мирните преговори са стигнали до задънена улица. Така че той все още може да таи амбиции да върне Украйна в сферата на влияние на Русия и далеч от нейните желания към Запада.

Откакто Украйна постигна независимост през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, тя постепенно се обърна към Запада - ЕС и НАТО.

Руският лидер се опита да обърне това, определяйки края на Съветския съюз като "разпадане на историческа Русия". Той твърди, че руснаците и украинците са един народ, отричайки дългата история на Украйна и виждайки днешната независима държава само като "антируски проект". "Украйна никога не е имала стабилни традиции на истинска държавност", твърди той.

Именно неговият натиск върху проруския лидер на Украйна Виктор Янукович да не подписва споразумение с Европейския съюз през 2013 г. доведе до протести, които в крайна сметка свалиха украинския президент през февруари 2014 г.

Тогава Русия превзе южния регион на Украйна Крим и предизвика сепаратистки бунт на изток и война, която отне живота на 14 000 души.

Докато се готвеше да нахлуе през февруари, той разкъса неизпълненото мирно споразумение от Минск от 2015 г. и обвини НАТО, че заплашва "нашето историческо бъдеще като нация", твърдейки без основание, че страните от НАТО искат война в Крим.

Възможно ли е мирно споразумение?

Президентът Путин не се е отказал от преговорите, които се провеждат с прекъсвания от седмици. Единственият западен лидер, който се е срещнал с него от началото на войната, австриецът Карл Нехамер, каза, че е влязъл в "логиката на войната".

Лидерът на Украйна заяви, че въпреки зверствата, извършени от руските войски на украинска земя, той ще продължи да преговаря, "защото в Украйна трябва да има мир. Ние сме в Европа през 21-ви век".

Той вече прие, че страната му няма да бъде приета в НАТО: "Това е истина и трябва да бъде призната".

Докато Зеленски каза, че "не искаме да губим възможности, ако имаме такива, за дипломатическо решение", той също така предупреди, че ако Русия убие последните украински войски, които се бият в Мариупол, тогава мирните преговори ще бъдат прекратени.

По време на разговорите на 29 март Киев предложи следните условия: Украйна ще стане "неблокова (или необвързана) и неядрена" държава, без чужди военни бази или контингенти на нейна територия. Строги, правно обвързващи гаранции ще се изискват от държави като Обединеното кралство, Китай, САЩ, Турция, Франция, Канада, Италия, Полша и Израел да защитят неутрална Украйна в случай на атака. В рамките на три дни държавите-гаранти ще трябва да проведат консултации и да застанат в защита на Украйна. На Украйна ще бъде разрешено да се присъедини към Европейския съюз. Украйна няма да влиза във военно-политически съюзи и всякакви международни учения ще изискват съгласието на държавите-гаранти.

Опитът на Украйна за присъединяване към НАТО (и ЕС) е залегнал в нейната конституция от 2019 г., така че всяка промяна ще изисква референдум няколко месеца по-късно.

Ами Крим и Изтока?

Трудно е да се види изход от това. Ето защо Украйна предлага да остави бъдещия статут на Крим на преговори през следващите 15 години. Кремъл казва, че Крим вече е руска територия и руската конституция забранява обсъждането на статута му с когото и да било.

Що се отнася до източните райони, Киев казва, че всички руски войски ще напуснат украинска територия и бъдещето на контролираните от Русия райони ще бъде обсъдено от двамата президенти като част от среща на върха за прекратяване на огъня.

Украйна никога няма да се съгласи да отстъпи суверенна територия. Президентът Путин обаче няма да изостави каквито и да било териториални придобивки, постигнати по време на войната, особено след като декларираната му цел е "освобождаване" на източната част на Украйна.

Що се отнася до другите искания на Русия, Украйна никога не е приемала сериозно призива на Москва за демилитаризация и настояването за "денацификация" е просто руска пропаганда. По думите на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба: "Това е лудост, понякога дори те не могат да обяснят какво имат предвид."

Президентът Зеленски заяви, че е готов да даде статут на руския език, заедно с езиците на други съседни страни и не вижда това като основен проблем.

Какъв е проблемът на Путин с НАТО?

За лидера на Русия 30-членният отбранителен военен съюз на Запада има една цел - да разцепи обществото в Русия и в крайна сметка да го унищожи.

Преди войната той настоя НАТО да върне часовника назад към 1997 г. и да обърне разширяването си на изток, като извади своите сили и военна инфраструктура от държавите-членки, които се присъединиха към алианса от 1997 г. и да не се разполагат "ударни оръжия близо до границите на Русия". Това означава Централна Европа, Източна Европа и Балтийските страни.

В очите на президента Путин Западът е обещал още през 1990 г., че НАТО няма да се разшири "и сантиметър на изток", но въпреки това го направил.

Това обаче е преди разпадането на Съветския съюз, така че обещанието, дадено на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов, се отнася само за Източна Германия в контекста на обединена Германия. Горбачов каза по-късно, че "темата за разширяването на НАТО никога не е била обсъждана" по това време.

Има ли Путин въжделения отвъд Украйна?

Ако има, военните му неуспехи в Украйна може да са попарили всякакви по-широки амбиции извън нейните граници. Неговата амбиция да върне НАТО в края на 90-те години на миналия век постигна обратния ефект, като Финландия и Швеция искат да се присъединят към алианса.

След като станаха свидетели на желанието на Путин да опустошава европейски градове, за да постигне целите си, западните лидери сега не си правят илюзии. Президентът на САЩ Джо Байдън го определи като военнопрестъпник и лидерите на Германия и Франция виждат тази война като повратна точка в историята на Европа.

Германският канцлер Олаф Шолц вярва, че "Путин иска да изгради руска империя... той иска фундаментално да предефинира статуквото в Европа в съответствие със собствената си визия. И не се притеснява да използва военна сила за това."

Татяна Становая от аналитичната RPolitik и Московския център Карнеги се опасява от спирала в нова конфронтация от Студената война: "Много сериозно вярвам, че трябва да се подготвим за нов ултиматум към Запада, който ще бъде по-милитаризиран и агресивен, отколкото бихме могли да си въобразим."

Какво следва за самата Русия?

Президентът Путин е зашеметен от мащаба на отговора на Запада на неговата инвазия - и е бесен. Украйна не само е снабдена с оръжие, но и широк набор от санкции заплашват да свият руската икономика с 10% тази година.

ЕС, САЩ, Обединеното кралство и други западни държави са се насочили към руската икономика по различни начини:

Руската централна банка е замразила активите си и големите банки са изключени от международната мрежа за превод на плащания SWIFT.

САЩ забраниха вноса на руски петрол и газ; ЕС се стреми да намали вноса на газ с две трети в рамките на една година; и Обединеното кралство цели постепенно да спре руския петрол до края на 2022 г.

Германия спря одобрението на руския газопровод "Северен поток 2", голяма инвестиция както от Русия, така и от европейски компании.

На руските авиокомпании е забранено да влизат във въздушното пространство над ЕС, Обединеното кралство, САЩ и Канада.

Лични санкции са наложени на президента Путин и неговите дъщери, външния министър Сергей Лавров и много други лица.

Мирно споразумение с Украйна няма да сложи край на тези санкции и Владимир Путин знае това. Вместо това той се обърна срещу руснаците, които се противопоставиха на войната. "Руският народ винаги ще може да различава истинските патриоти от измет и предатели", каза той.

Повече от 15 400 антивоенни протестиращи бяха задържани и почти всички независими медии бяха заглушени.

Не е останала значима политическа опозиция, тъй като те или са избягали от страната, или в случая с опозиционния лидер Алексей Навални - хвърлен в затвора с години в наказателна колония със строг режим.

Завръщането на империализма?

Завръщането на империализма?

Заплашено е бъдещето на света и основен принцип на международното право: Териториалната цялост на държавите