Съединените щати, които са посредници на мирното споразумение в Босна от 1995 г., могат да наложат санкции срещу субекти, които се опитват едностранно да се оттеглят от държавните институции или да дестабилизират сделката, каза държавният секретар Антъни Блинкън, цитиран от "Радио свободна Европа".
Босна и Херцеговина е в продължителна политическа криза заради сецесионистките ходове на доминираната от сърбите общност в страната, съживявайки опасенията, че Дейтънското споразумение, което сложи край на войната от 1992-95 г., може да бъде развалено и да застраши регионалната стабилност.
"Като свидетел на подписването на Дейтънското мирно споразумение, Съединените щати повтарят, че действията за едностранно изтегляне от институциите на държавно ниво или по друг начин дестабилизиране на DPA ще бъдат посрещнати с подходящи действия, включително разглеждане на санкции", коментира Блинкън в писмо до членове на тристранното президентство на Босна.
Дейтънското споразумение създаде две единици в Босна: доминираната от сърби Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация. Страната се управлява и администрира по етнически линии, установени от споразумението, със слабо и често нефункционално централно правителство.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик, сръбският представител в президентството, заплашва да се оттегли от институциите на държавно ниво, включително съвместната съдебна, военна и данъчна администрация на Босна. Той отхвърли международните опасения, че подобен дневен ред може да предизвика подновен конфликт в етнически разделената балканска страна.
Съединените щати по-рано заявиха, че "няма конституционен начин" образуванието със сръбско мнозинство да се оттегли едностранно от националните институции. Додик казва, че институциите, които иска да напусне, не са залегнали в конституцията в Дейтън, а са създадени чрез изменения.
Представяйки доклад пред Съвета за сигурност на ООН този месец, Кристиан Шмит, главният пратеник на ООН в Босна, отправи строго предупреждение, че перспективите за разделение и конфликт в Босна "са много реални" и че действията на Додик представляват "екзистенциална заплаха" за Дейтънското споразумение.
В писмото си Блинкън казва, че стъпките за подкопаване на институциите на Босна ще застрашат не само европейската перспектива на страната - препратка към нейната цел евентуално да се присъедини към Европейския съюз - но и ще подкопае регионалната стабилност и крехката икономика. Той призова всички партии да се върнат на масата и да изградят консенсус между етническите образувания.
"Съединените щати са най-силният партньор на Босна и Херцеговина в справянето с проблемите на споделянето на властта и функционалните дефицити чрез диалог", каза Блинкън.
Писмото е връчено на членовете на тристранното президентство от посещението на съветника на Държавния департамент на САЩ Дерек Шолет. "Призовах за деескалация, диалог и функциониращи институции на всички нива на управление", туитира Шоле след среща с членовете на президентството. "Време е Босна и Херцеговина да се обърне към бъдещето".
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън поднови усилията си за дипломация за разрешаване на политическата криза, като работи с европейски и регионални партньори за гарантиране на териториалната цялост на страната и спазването на мирното споразумение.
Босна и Херцеговина трябва да съживи опитите си за присъединяване към Европейския съюз, за да предотврати възможността етнически разделената страна да бъде разкъсана, каза висшият международен пратеник за страната, съобщава "Блумбърг".
Сред шест кандидатки за членство в ЕС в региона на Западните Балкани, страната с население от 3,3 милиона е сред най-отдалечените от присъединяването. Процесът е в застой от 2016 г., тъй като политиците се карат по въпроси, включително изборни промени, които биха позволили на малцинствата да заемат високи постове.
"Няма време за губене", каза Кристиан Шмит, германският политик, който пое ролята на върховен представител през август, в интервю. "Изискванията за присъединяване са много високи и не са изпълнени, но има много добро развитие. Има стъпки, които вървят в правилната посока."
Спешността да се спаси Босна - театърът на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война - е осезаема, тъй като Русия увеличава подкрепата си за босненските сърби, чийто лидер отправя заплахи за отцепване.
Додик, сред чиито съюзници е и руския президент Владимир Путин, контролира около половината от страната. Другата половина се споделя, понякога неспокойно, от босненски мюсюлмани и босненски хървати.
"Моето послание към Додик е, че неговата отговорност към електората е да работи, а не да блокира", каза Шмит. "Разчитам тук на по-младо поколение. Виждам много отдадени млади хора, които просто искат да имат по-добър живот."
Службата на върховния представител бе създадена, за да наблюдава изпълнението на договора. Русия, един от посредниците в Дейтънското споразумение, не се съгласи с назначаването на Шмит и искаше да отмени поста.
64-годишният Шмит каза, че вижда "известен напредък" в прокарването на ключовото законодателство, необходимо за рестартиране на усилията за присъединяване, които са застояли от години, тъй като политиците не са успели да се споразумеят за мерките как това да работи.
"В страната има проблеми, но за разлика от преди 26 години, никой не трябва да се страхува, че ще бъде застрелян по улиците", каза той.
"Имам лек оптимизъм, че международната общност може да ни помогне да работим по въпроса, но ключовите партньори в Босна също трябва да работят върху това".
USD
CHF
EUR
GBP
