Конфликтът между Армения и Азербайджан през 2020 г. за спорната територия на Нагорни Карабах има големи политически последици за Армения. Той предизвиква усилията за изграждане на държавата и повдига трудни въпроси относно демокрацията и сигурността в страната. ЕС ще трябва да адаптира своята подкрепа за демокрация и други политики по значими начини към новия контекст на Армения след конфликта, пише Carnegie Europe.

След кадифената революция през пролетта на 2018 г. продължаващият процес на демократизация на Армения се основава на ситуацията със сигурността на територията на Нагорни Карабах, която остава непроменена. Възходът на арменския премиер Никол Пашинян на власт след мирни демонстрации се подхранва от широкото недоволство от старата система на управление, което се характеризира с концентрацията на властта в ръцете на Републиканската партия, тесните връзки между управляващия елит, шепа олигарси и всеобхватна корупция.

Убедителната победа на алианса на Пашинян на предсрочните парламентарни избори през декември 2018 г. засили политическата легитимност на премиера и потвърди огромните стремежи на Армения да продължи своя нов, демократичен курс. Легитимността на Пашинян обаче се основаваше на оставянето на статуквото в Нагорни Карабах, за да може да се съсредоточи върху вътрешната реформа. Регионът се намира в международно признатите граници на Азербайджан, но е населен предимно от арменци и е фактически контролиран от Ереван от 1994 г. Значението на територията за арменските власти се дължи на факта, че Арцах - както тази област се нарича в Армения - притежава ключово място в идентичността на страната.

И все пак войната през 2020 г. травмира Армения и прекрати нейния пряк контрол над Нагорни Карабах. Това промени драстично връзката на демокрацията и сигурността в Армения. Разпалването на дългогодишния конфликт в края на септември постави младата демокрация в страната пред тежко изпитание. Състоянието на демокрация в Армения се влоши по време на войната и непосредствено след нея.

Военните действия се възобновиха в крехкия момент, когато страната работи за консолидиране на процеса на демократизация, иницииран от революцията през 2018 г. За арменските власти възобновяването на боевете в Нагорни Карабах веднага породи усещане за спешност, което се сблъска с дългосрочната времева рамка, необходима за реформите. В съответствие с обещанието си да създаде нова Армения, откакто дойде на власт, Пашинян предприе важни стъпки за реформа на правителствените структури и борба с корупцията. Той освободи ключови фигури от бившия елит, повдигна обвинения срещу длъжностни лица, участващи в присвояване на публични финанси и премахна някои монополи, които формираха стълб за предишния режим. Въпреки това много критични реформи - например на съдебната система и данъчната система - тепърва трябва да бъдат приложени. Пашинян е критикуван за назначаването на лични фаворити на важни съдебни постове и затихване на критичния дебат.

Войната през 2020 г. не само прекъсна инерцията на реформата, но и доведе до свиване на гражданското пространство и свободите. На 27 септември арменското правителство обяви военно положение. В ход, който бе категорично осъден от арменската опозиция, както и от националните и международни надзорни органи, на 8 октомври правителството допълнително ограничи свободата на медиите и свободата на изразяване, като забрани всяка публична критика на държавните действия по време на конфликта. Нарушителите на забраната могат да бъдат изправени пред големи глоби, присъди и затвор. Дори ако повечето арменци приеха, че са необходими някои ограничения, свързани с кризата, имаше широко разпространено чувство, че държавният контрол отива твърде далеч.

Правителството отмени основните ограничения върху правата и свободите в началото на декември. Това само увеличи политическите сътресения, предизвикани от военното поражение на Армения. При прекратяване на огъня, сключено под егидата на Русия, Ереван загуби контрол над големи части от Нагорни Карабах, включително град Шуша (на арменски Шуши) и арменските въоръжени сили трябваше да се изтеглят от седемте азербайджански области, които бяха под техен контрол от 1994 г. Освен това, докато споразумението изисква Ереван да осигури безопасни транспортни връзки между западен Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, които са разделени от провинция Сюник на Армения, връзката на Армения с Нагорни Карабах трябва да бъде гарантирана от руските мироопазващи сили, разположени по коридора Лачин.

Затвърждавайки военното поражение на Армения и загубата на територии, възприемани като основни за нейната идентичност, прекратяването на огъня потопи страната в дълбока криза. Примирието подкопава легитимността на правителството, изостря политическите разделения и възобновява дълбоката поляризация, характеризираща арменската политика от години. За опозиционните партии условията за прекратяване на огъня поставят под въпрос позицията на министър-председателя, който бе представен като предател и чиято оставка многократно се изискваше по време на протестите, последвали споразумението за прекратяване на огъня.

Политическата криза все още не е разрешена. Изправен пред нарастваща критика, премиерът се съгласи в края на декември да обсъди с политическите партии в страната възможността за предсрочни парламентарни избори. Някои опоненти настояват и за конституционна реформа.

Всяко решение на кризата трябва да се отнася не само до бъдещето на правителството, но и да включва задълбочен размисъл върху връзката на демокрацията и сигурността на Армения. Връзката между процеса на демократизация, започнат през 2018 г., от една страна и съображенията за територията и сигурността след конфликта през 2020 г., от друга, ще имат критични последици за Армения в средносрочен и дългосрочен план, що се отнася до изграждането на държавата и националната идентичност. Този дебат е особено важен, защото прекратяването на огъня спря въоръжените военни действия, но не успя да предложи устойчиво решение в Нагорни Карабах, не на последно място, защото споразумението за примирие не засяга бъдещия статут на територията.

На този фон бъдещите действия на ЕС в Армения ще бъдат силно ограничени. Това е не само защото размишленията върху траекторията на страната са преди всичко въпрос на собствените й граждани, но и защото Армения загуби голяма част от доверието си в ЕС, след като блокът се бе снишил по време на конфликта. Ако не друго, както войната през 2020 г., така и посредничеството на Русия за прекратяването на огъня демонстрира слабостта на ЕС в близко съседство - ключова област за външните действия на блока.

За арменците конфликтът през 2020 г. разкри явната безпомощност на ЕС като играч за сигурност. За мнозина в арменското гражданско общество войната също така подчерта голяма разлика между претенциите на ЕС да бъде нормативен участник и липсата на ангажираност да защитава възникващите демократични ценности на страната. Съюзът изглеждаше двусмислен дори когато се говори за подкрепа на демократизираща се държава във война с автокрация. В крайна сметка тази пропаст подхрани чувството за изоставяне в Армения. Следователно ключово предизвикателство за ЕС е да се намали разликата между неговия ограничен капацитет за сигурност и може би нереално високите очаквания.

Уместността на модела на ЕС в Армения ще зависи от ангажираността на съюза през следващите месеци. След смяната на властта през 2018 г. ЕС увеличи помощта си за страната до 65 милиона евро през 2019 г. ЕС подкрепи програмата за реформи на властите, по-специално в борбата с корупцията (14,8 милиона евро), реформиране на правосъдния сектор (30 милиона евро за първата фаза) и подобряване на целостта на изборния процес (7,5 милиона евро). Съюзът също така подобри защитата на правата на човека в страната чрез специална програма за бюджетна подкрепа за правата на човека - единствената по рода си външна помощ на ЕС. ЕС разшири подкрепата си за организациите на гражданското общество, включително в регионите на Армения. Част от новата подкрепа от ЕС е свързана и с хуманитарна помощ за хора, разселени от конфликта, докато друго финансиране е свързано с пандемията на коронавируса.

В контекста след конфликта, ЕС ще трябва сериозно да засили ангажимента си в подкрепа на процеса на изграждане на държавата, стартиран през 2018 г., заедно с три приоритета. Първо, ЕС следва допълнително да подпомага арменското правителство за укрепване на доброто управление и върховенството на закона, включително чрез реформи в публичната администрация и съдебната система. Решението на ЕС да отпусне 9 милиона евро безвъзмездни средства в подкрепа на правосъдната реформа е стъпка в тази посока.

Второ, тъй като икономическото развитие е от решаващо значение за устойчивостта на демократичните реформи, ЕС следва допълнително да подкрепя европейските инвестиции в Армения. Стъпките на арменското правителство за привличане на чуждестранни инвестиции и предстоящото влизане в сила на всеобхватното и разширено споразумение за партньорство между ЕС и Армения трябва да улеснят това.

Трето, ЕС трябва да продължи да разширява съществуващата подкрепа за организациите на гражданското общество и младите хора, например Форумът на гражданското общество на Източното партньорство, програмата "Младежта в действие", програмата за обмен на студенти "Еразъм+" и инициативата за висше образование "Темпус". ЕС би могъл да направи това по-специално, като допълнително насърчи участието на гражданското общество и младежките организации - включително местни органи в регионите на Армения - в политически диалог и мониторинг на реформите на всички нива, особено на местно ниво. ЕС е предприел първоначални стъпки в това отношение, например чрез финансиране на двугодишна програма за обучение и безвъзмездни средства за осем организации.

При предоставянето на помощ, насочена към тези три приоритета, ЕС трябва да се съсредоточи върху споделянето на опит и обмен на практики, вместо да обвързва подкрепата си с напредъка в процеса на реформи в Армения. Това е така, защото първият подход е по-вероятно да предизвика дълбоки промени в дългосрочен план, докато вторият може да даде обратен ефект.

И накрая, ЕС трябва най-накрая да демонстрира политическа воля за ангажиране в устойчиво уреждане на конфликта в Нагорни Карабах и да разработи силна визия за това. Въпреки че засилената роля на Русия сега представлява допълнително предизвикателство, това е важен тест за доверието на региона към ЕС. Освен това успешното подпомагане на демокрацията ще бъде трудно без влияние върху конфликта.

Частичното политическо отваряне на Армения от 2018 г. сега може да бъде оспорено. Поражението на страната през 2020 г. с Азербайджан отслабва правителството и създава сериозни трудности за демократична консолидация. ЕС вдигна ръце и възприе относително балансиран подход към шестседмичния конфликт и не го определи ясно като императив за подкрепа на млада демокрация срещу един от най-репресивните режими в света. Що се отнася до подкрепата на демокрацията, ЕС сега е с много загубени позиции и е изправен пред засилено предизвикателство, за да предотврати разпадането на крехкия преход на Армения.

Русия и Армения обсъдиха ситуацията в Карабах и сътрудничеството

Русия и Армения обсъдиха ситуацията в Карабах и сътрудничеството

Договореното се изпълнява по план, заключи Москва