Европейският съвет по външни работи обсъди конституционна криза в Босна и Херцеговина и не изключи възможността за санкции срещу сецесионистките сили в страната, пише Brussels Times.
Съобщава се, че редица държави-членки са подкрепили санкциите срещу Република Сръбска, доминираната от сърбите общност и нейния лидер на разделения Милорад Додик за неговата сецесионистка реторика и действия, които рискуват да подкопаят крехкото единство и териториалната цялост на страната. Наред с други, той обмисля създаването на отделна армия или милиция и се противопоставя на закон, който би криминализирал отричането на геноцид.
Става въпрос за случилото се през юли 1995 г. в Сребреница, където повече от 8300 мюсюлмански мъже и момчета са убити при клане, което международните съдилища по-късно определя като геноцид, първи на европейска земя след Холокоста през Втората световна война.
Мъже мюсюлмани са отделени от останалото население и убити от босненско-сръбски сили под командването на генерал Младич, докато холандските войници на ООН, превъзхождани и без въздушна подкрепата на ООН, не успяват да предотвратят клането.
На 25-тата годишнина от клането миналата година председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител/заместник-председател Жозеп Борел определиха геноцида в Сребреница като една от най-мрачните глави на съвременната европейска история.
Преобладаващите настроения в страните, участващи във войната в Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век, все още са доминирани от националистически наративи, които им пречат да се примирят с миналото и да се включат в истински процес на помирение, което е условие за присъединяването им към ЕС .
Последното развитие на Босна и Херцеговина, което е описано от настоящия международен върховен представител в страната Кристиан Шмит като "най-голямата й екзистенциална заплаха от следвоенния период", едва ли е изненада за Европейската комисия.
В последния си доклад за Босна и Херцеговина, публикуван в пакета за разширяване на 19 октомври, ЕК пише, че публичният политически ангажимент на властите на всички нива на управление към стратегическата цел на европейската интеграция не е превърнат в конкретни действия, тъй като политическите лидери продължават да участват в разделителна реторика и неконструктивни политически спорове.
"Политическата среда остана поляризирана през отчетния период с многократни призиви от ръководството на Република Сръбска за отмяна на реформите и за блокиране на институциите на държавно ниво".
Политическите спорове попречиха на цялостния напредък по 14 ключови приоритета от становището на Комисията през май 2019 г., които са условия за преминаване на страната от статута на потенциална страна кандидатка към страна кандидатка. За да се случи това, Босна и Херцеговина трябва да стане страна на всички свои граждани.
Наред с другото, страната трябва да гарантира, че изборите се провеждат в съответствие с европейските стандарти и да гарантира равенство и недискриминация на гражданите, като се обърне към решението на Европейския съд по правата на човека по делото Sejdić-Finci от 2009 г. Общите избори са планирани да се проведат през октомври 2022 г. Все пак избирателната система не позволява на гражданите, които не са бошняци, хървати или сърби, да се кандидатират за избори.
ЕС е ангажиран с единството и териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Ще проучи ли Европейската служба за външна дейност възможността за приемане на санкции срещу Република Сръбска на следващия съвет по външни работи?"
"ЕС има рамка за санкции от 2011 г.", отговори Петер Стано, водещ говорител на външните работи и политиката на сигурност, на пресконференция в Брюксел (16 ноември). "В светлината на скорошното развитие в страната, неприемливата реторика и някои действия, подкопаващи единството на държавните институции, министрите на външните работи обсъдиха ситуацията. В момента всички опции са на масата."
Република Сръбска е едно от двете образувания, признати в Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на гражданската война в Босна и Херцеговина. Другият субект е Федерация Босна и Херцеговина, която се състои от 10 автономни кантона със собствени правителства и законодателни органи. "Правителството на федерацията все още действа като служебна роля", според Комисията.
"Начинът, по който ЕС действа в Босна и Херцеговина, не вдъхва доверие в Съюза", коментира евродепутатът Тинеке Стрик (Зелените/EFA) на брифинг, след като се завърна от мисия за установяване на факти в страната, където се срещна с ключови заинтересовани страни.
Още на 12 октомври тя и други евродепутати от основните политически партийни групи изпратиха писмо до Борел и Шмит, в което предупреждават срещу ескалацията на напрежението в Босна и Херцеговина (БиХ). Те са свързани конкретно с последните стъпки към "отцепването на Република Сръбска (РС), предприето от националистическото политическо ръководство на РС".
В писмото си евродепутатите написаха, че "трябва да последват ясни и твърди последици", ако събранието на РС гласува за едностранни мерки, които биха нарушили правната структура на страната.
В Босна и Херцеговина има нужда от реформа както на конституционното, така и на избирателното законодателство, според евродепутата Стрик, но тя дава приоритет на последното и укрепването на избирателната комисия в страната с оглед на изборите през следващата година. "ЕС си играе с времето и трябва да говори с един глас", подчерта тя. "ЕС трябва да определи своите червени линии и да реагира, ако бъдат пресечени."
USD
CHF
EUR
GBP
