Когато Хенри Кисинджър е роден в Германия през 1923 г., съветският основател Владимир Ленин е все още жив и призраците на Първата световна война все още преследват Европа. Той израства като еврейско дете, докато Адолф Хитлер идва на власт в Германия, бягайки със семейството си в Съединените щати през 1938 г. Той е на 29, когато съветският диктатор Йосиф Сталин умира през 1953 г. и на 39 по време на Кубинската ракетна криза. Той беше на 45 и вече се приближаваше към центъра на външнополитическия истаблишмънт на САЩ, когато водените от Съветския съюз танкове смазаха въстанието на Пражката пролет през 1968 г., пише RFE/RL.
"Векът на Хенри Кисинджър не беше лесен, но неговите големи предизвикателства паснаха на неговия велик и любопитен ум", написа украинският външен министър Дмитро Кулеба в платформата X на 30 ноември в отговор на новината, че Кисинджър е починал.
Историк по образование и професия, Кисинджър беше доайенът на реалполитик, който гледаше на международните отношения през призмата на политиката на великите сили. От докторската си дисертация върху политиката от началото на 19-ти век, публикувана през 1957 г. "Един възстановен свят", до края на живота си Кисинджър твърди, че световен ред, мълчаливо приет от великите сили, е "легитимен".
""Легитимността", както е използвана тук, не трябва да се бърка със справедливостта", обяснява той в книгата. "Това не означава нищо повече от международно споразумение за естеството на работещите договорености и за допустимите цели и методи на външната политика."
В резултат на това Кисинджър се бореше с динамичните събития от прехода след Студената война - сред които разпадането на Съветския съюз, възхода на авторитарния руски президент Владимир Путин, с когото се срещаше често и измъчените отношения между Русия и Украйна.
В интервю от юли 2022 г. за Der Spiegel Кисинджър беше объркан, когато беше помолен да намери "поучителен" исторически прецедент "за разбиране и прекратяване на войната в Украйна".
"Направо наум, не мога да дам директен отговор", отговори Кисинджър. "Тъй като войната в Украйна на едно ниво е война за баланса на силите. Но на друго ниво тя има аспекти на гражданска война и съчетава международен проблем от класически европейски тип с напълно глобален. Когато тази война свърши, въпросът ще бъде дали Русия ще постигне съгласувани отношения с Европа - което винаги е търсила - или ще се превърне в преден пост на Азия на границата на Европа."
"И няма добър исторически пример", заключи той.
За много експерти фокусът на Кисинджър върху стратегическия баланс между глобалните и регионалните сили засенчва анализа му.
"Такъв подход може да работи в нормални времена, но той неизбежно не успява да улови възможностите за промяна или какво се случва, когато промяната започне", каза Пол Гобъл, пенсиониран анализатор от ЦРУ и експерт по бившите съветски републики, пред RFE/RL. "По този начин се пропускат основните повратни моменти в световната история и това е вярно за Кисинджър по време на неговата кариера. Той не успя да види края на съветската империя в чужбина и в рамките на СССР и не успя да разбере силата на народите да променят нещата, независимо от това колко власт изглежда имат техните правителства."
В есе за украинската служба на RFE/RL, публикувано през юни, украинският академик Петро Кралюк твърди, че Кисинджър отдавна е имал сляпо петно, когато става въпрос за Украйна. Страната е спомената само два пъти в книгата на Кисинджър "Дипломацията" от 1994 г.
Първото споменаване, отбелязва Кралюк, беше одобрителна препратка към речта на президента на САЩ Джордж Буш от август 1991 г. "Пилето Киев" пред украинския парламент, в която той предупреди законодателите срещу "самоубийствения национализъм" и ги призова да търсят "свобода, демокрация и икономическа реформа " в рамките на предложения нов съюзен договор от съветския лидер Михаил Горбачов.
Във втората - и според Кралюк по-показателна - препратка Кисинджър пише: "По-голямата част от водещите фигури в Русия, независимо от техните политически убеждения, отказват да признаят разпадането на съветската империя или легитимността на държави наследници, особено Украйна, люлката на руското православие".
"Тази теза, че Украйна е "люлката на руското православие", показва, че Кисинджър смята Русия и Украйна за едно нещо и следователно разбира позицията на руските политици, които не приемат независимостта на бившите републики на СССР", пише Кралюк.
През по-голямата част от годините на власт на Путин Кисинджър се застъпваше за "отношения на сътрудничество" с Москва, както каза пред комисия в Сената на САЩ през януари 2018 г. През по-голямата част от това време Кремъл според съобщенията е бил клиент на политическата консултантска фирма на Кисинджър, Kissinger Associates . Кисинджър се срещна за първи път с Путин в началото на 90-те години, когато Путин работеше в администрацията на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак и беше член на двустранната комисия Кисинджър-Собчак за насърчаване на западните инвестиции в Русия.
"Кисинджър стана апологет на московския империализъм, гледайки на Русия като на велика сила, имаща право да доминира в своята "сфера на влияние", каза Януш Бугайски, старши сътрудник във фондация "Джеймстаун" във Вашингтон, окръг Колумбия, пред RFE/RL. "Той беше заседнал в историята на Студената война и до голяма степен пренебрегна интересите на по-малките или нововъзникващи държави."
"Не е възможно Русия да бъде въведена в международната система чрез преобразуване", каза Кисинджър пред The Atlantic през 2016 г. "Това изисква сключване на сделки, но също и разбиране. Това е уникално и сложно общество. С Русия трябва да се справим, като затворим своите военни възможности, но по начин, който осигурява достойнство по отношение на собствената им история."
След окупацията на Москва през 2014 г. на украинския Крим и подклаждането на сепаратистки конфликт в части от Източна Украйна, Кисинджър изглежда продължава да гледа на Украйна като на част от сферата на интересите на Русия. В коментар за The Washington Post, по-малко от месец след превземането на Крим от Москва, Кисинджър твърди, че "за Русия Украйна никога не може да бъде просто чужда държава". Той призова "мъдрите украински лидери" да "изберат политика на помирение между различните части на тяхната страна" и каза категорично, "Украйна не трябва да се присъединява към НАТО".
В интервю от 2015 г. в The National Interest, Кисинджър каза: "Отношенията между Украйна и Русия винаги ще имат специален характер в руския ум. Те никога не могат да бъдат ограничени до отношения между две традиционни суверенни държави, не и от руската гледна точка, може би дори не и от украинската".
В реч в Москва през 2016 г. Кисинджър каза, че Украйна трябва да служи "като мост между Русия и Запада, а не като аванпост на която и да е страна".
Още през май 2022 г. Кисинджър призоваваше за прекратяване на огъня в Украйна и възстановяване на линията на контакт, както беше преди пълномащабното нахлуване на Русия през февруари. Тези забележки бяха широко възприети в Украйна като искане Киев да се откаже от претенциите си за Крим, въпреки че Кисинджър каза в интервю за Der Spiegel през юли 2022 г., че възнамерява статутът на Крим да бъде предмет на по-нататъшни преговори.
През януари 2023 г. обаче Кисинджър, обръщайки се към Световния икономически форум в Давос, изрази "възхищение от президента на Украйна и от героичното поведение на украинския народ". А през септември той се срещна във Вашингтон с украинския президент Володимир Зеленски и призна, че продължаващата руска агресия е променила мисленето му.
"Преди тази война бях против членството на Украйна в НАТО, защото се страхувах, че това ще започне самия процес, който виждаме сега", каза той на Зеленски. "Сега, когато този процес достигна това ниво, идеята за неутрална Украйна при тези условия вече няма смисъл."