Европа наблюдава внимателно Косово и Сърбия

Паниката утихна - поне засега - след като граничния спор миналата седмица подхрани страховете, че Косово и Сърбия може да се стремят към нова война на европейска земя, пише "Политико".

На място хората омаловажават подобни възможности, противопоставяйки се на дивите спекулации — и дезинформация — върлуващи в социалните медии. За местните жители тези периодични избухвания са редовно явление и не е непременно предвестник на връщане към битките и кръвопролитията, които доминираха на Балканите през 90-те години.

И все пак с пълномащабната война на Русия, която бушува на изток в Украйна, Европа е на ръба.

Основното напрежение, което предизвика спора миналата седмица, не изчезва. И лидерите от двете страни все още си разменят разгорещена реторика. Междувременно новите правила, които предизвикаха протести миналата седмица, просто бяха отложени с месец, оставяйки проблема неразрешен.

НАТО и ЕС също така са дълбоко обвързани с местните мироопазващи усилия, което дава на институциите още една потенциална точка на възпламеняване, когато те вече се борят да запазят единство спрямо Украйна.

"Навсякъде по света се говори за следващата война, избухваща в Косово", каза Доника Емини, експерт по динамиката между Косово и Сърбия, която ръководи мрежа от групи на гражданското общество. "Това никога не се е случвало преди - имахме кризи, много по-лоши от тази миналата седмица и световната публика почти не им обърна внимание."

"Но", добави тя, "заради войната в Украйна всички са в повишена готовност".

"Политико" разкрива какво точно се случи миналия уикенд и какво да очакваме през следващите седмици.

Какво предизвика последното разногласие?

Спорът, който продължава най-малко от септември миналата година, се свежда до желанието на Косово да упражни по-голямо влияние върху етническото сръбско мнозинство, концентрирано в северната част на страната. Сърбия, съседката на Косово, не признава независимостта на Косово и се противопостави на тези стъпки.

Миналия уикенд косовските сърби реагираха специално на нова мярка, която ще изисква от тях да използват издадени от Косово регистрационни табели за автомобили и хората, влизащи в страната през Сърбия, да получават специални документи за влизане.

Протестиращите блокираха пътища в близост до границата. Бяха издигнати барикади. Разпространиха се спекулации, че бунтовници са стреляли по косовската полиция, но по-късно беше потвърдено, че няма ранени.

Почти седмица по-късно, в събота, бе стреляно по посока на лодка, превозваща косовски полицаи, докато се опитват да започнат патрул на границата, образувана по протежение на това, което сърбите наричат ​​Газиводе или езерото Уйман, според косовските власти. Езерото също е част от продължаващ спор между двете страни и за кратко беше преименувано на езерото Тръмп през 2020 г., когато бившият президент на САЩ се намеси.

Ситуацията беше достатъчно напрегната, местната ръководена от НАТО мироопазваща мисия, известна като КФОР, излезе с изявление, в което се казва, че е "готова да се намеси, ако стабилността е застрашена".

И все пак на място протестите не се чувстваха непременно толкова ужасни. Само на час път от барикадите, мащабен концерт на открито в столицата на Косово, Прищина, се проведе както обикновено.

След късно вечерна среща миналата неделя между президента, премиера и министъра на външните работи на Косово с посланика на САЩ в страната косовските власти отложиха изпълнението на спорните мерки с месец до 1 септември.

Широко разпространено е мнението, че основната причина за инцидентите е постоянното влошаване на диалога между Косово и Сърбия, подпомаган от ЕС, който беше стартиран през 2011 г. именно за справяне с неразрешени технически проблеми - като регистрационните номера или взаимното признаване на университетски дипломи.

"От септември миналата година двете страни се опитват да уточнят подробностите по споразумението за регистрационния номер в рамките на диалога в Брюксел и не успяха да го направят", каза Емини.

Каква е по-широката история?

Регионът на Западните Балкани стана свидетел на обширни битки и кръвопролития през 90-те години, когато Югославия се разпадна, предизвиквайки последователни войни между нейните бивши републики.

Националистическите политици и междуетническите напрежения редовно предизвикват избухване дори днес, особено в Босна и Херцеговина и Косово. Но от 1999 г. нищо не е достигнало мащаба на продължаващото нахлуване в Украйна.

През 2008 г. Косово обяви своята независимост от Сърбия. През последните две десетилетия страната беше свидетел на по-голямо участие на НАТО, ООН и ЕС, отколкото в която и да е друга европейска страна, за да се предотвратят възможни кръвопролития.

"В северната част на Косово има инциденти почти на всеки шест месеца и това, за съжаление, не е новина за Косово", каза Емини. "Това показва колко сме нормализирали инцидентите - което е много лошо. Това е игра с огъня, защото един ден тези инциденти може просто да ескалират повече, отколкото си мислим."

Кой управлява сега в Косово и Сърбия?

В Косово министър-председателят Албин Курти встъпи в длъжност през 2021 г., като спечели изборите с забележително мнозинство като лидер на партията Vetëvendosje, известна с това, че критикува огромното влияние, което международните групи имат върху вътрешните работи на страната.

Откакто пое поста, Курти възприе по-конфронтационен подход както към ЕС, така и към Сърбия от много от своите предшественици.

"Сегашното правителство водеше кампания с идеята, че диалогът по своята същност е асиметричен, че непрекъснато се очаква повече от Косово, отколкото от Сърбия", каза Рамадан Илази, ръководител на изследванията в Косовския център за изследвания на сигурността.

Курти също е по-настоятелен спрямо етническото сръбско малцинство в страната, което е съсредоточено в северните анклави, където времето повече или по-малко е спряло от 1999 г. Сръбският динар все още се използва широко в тези райони и Белград продължава да финансира техните здравни и образователни системи. Много от жителите там имат само сръбско гражданство, дори докато живеят на косовска територия.

От години правителствата на Косово избират да се отнасят предпазливо към тези северни територии, въпреки че конституцията на страната технически й дава правото да упражнява суверенитет над района. Курти тръгна в друга посока, като редовно изпращаше специални полицейски части на север, за да се справят с въпроси, вариращи от незаконна контрабанда до протести.

От сръбска страна президентът Александър Вучич също не бяга от конфронтация, обвинявайки Косово, че е провокирало експулсирането на косовските сърби с неотдавнашните си мерки. Той предупреди: "Ако посмеят да започнат да преследват сърбите", тогава "няма да има капитулация и Сърбия ще победи".

Мнозина изтълкуваха забележките, че Сърбия ще реагира военно.

Каква е ролята на НАТО и ЕС?

В случай, че наистина избухне конфликт, Косово и Сърбия са обвързани със споразумение, в което НАТО има последната дума.

Пактът дава на Косово нещо подобно на защитата на НАТО по член 5 - която счита, че атака срещу един военен член на съюза е атака срещу всички членове - въпреки че Косово не е член на НАТО. В допълнение към водените от НАТО войски на място, НАТО може незабавно да разположи сили зад хоризонта или резервни сили в страната, ако е необходимо.

ЕС също играе роля в управлението на кризи. Докато косовската полиция е първата, която реагира на всеки инцидент в страната - както беше миналата неделя - местната мисия на ЕС е следващата по ред. Международни полицейски сили, финансирани от ЕС, получиха специални правомощия, особено на север, за да помогнат с "оперативния контрол на тълпата и безредиците".

НАТО е крайната опция, ако ситуацията се влоши до сериозно насилие.

"Те могат да поемат пълен контрол над ситуацията, ако смятат, че развитието застрашава или е в ущърб на безопасността и сигурността", каза Илази.

Какво се случва след това?

За момента барикадите са премахнати. Но мерките, които ги поставиха, бяха отложени само до 1 септември с надеждата, че може да се намери решение.

Върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел потвърди, че двете страни ще се срещнат в Брюксел на 18 август.

И все пак перспективата проблемът да бъде решен за месец изглежда слаба.

Във вторник Вучич каза, че е готов да отиде в Брюксел, за да се срещне с Курти в търсене на сделка. Но, добави, че "не очаква нищо от срещата".

"Всеки, който смята, че е възможно да се поддържа мир с Албин Курти, греши", каза Вучич пред сръбската обществена телевизия RTS.

Русия също беше въвлечена в конфликта поради близките си отношения със Сърбия, което кара хората да обвиняват пропагандата на Кремъл в подклаждане на напрежение. Курти дори призова гражданите да не "стават жертва на московската пропаганда" след събитията от неделя.

Но косовският лидер трябва да върви по тънката граница между предупреждението за подвеждащите предложения на Кремъл и това да не кара косовските сърби да се чувстват отчуждени.

"Северът беше представен като плашило, така че те по своята същност не вярват, че косовското правителство наистина се грижи за тяхното благополучие", каза Илази.

Според Илази най-добрият начин Косово да постигне напредък е да напредне във водения от ЕС диалог и да го направи по-привлекателен за местните сърби да преместят своята лоялност, поне формално, от Белград към Прищина.

"Двата възможни изхода от последните инциденти са или нов тласък за окончателно разрешаване на неуредените проблеми, или регрес в ситуацията и напредъкът, постигнат досега, да бъде напълно отменен", каза Илази.

Балканите или Китай – къде ще избухне Третата световна война?

Напредват ли Китай, Съединените щати и Тайван като сомнамбули към въоръжена конфронтация, подобно на Австро-Унгария срещу Сърбия, съюзник на Русия, след атаката в Сараево?