Европейците имат радикално различни - и често неточни - представи за функциите на Европейската централна банка, установи проучване на централната банка, съобщава "Политико".

Тези фундаментални различия между страните членки могат да хвърлят светлина върху това защо политическите дебати относно политиките на централната банка са толкова разгорещени и защо политическите предпочитания сред членовете на Управителния съвет могат да варират толкова много.

Когато проведе проучването миналия май, ЕЦБ предложи на 15 500 участници десет възможни цели, три от които бяха неправилни. Последните включваха подпомагане на страни, изпаднали във финансови затруднения, финансиране на правителства и стабилизиране на валутния курс на еврото - нито едно от тях не е в компетенцията на ЕЦБ.

Респондентите от Южна Европа са много по-склонни да кажат, че основната роля на ЕЦБ е да помага на страните членки във финансови проблеми. Този дял е невероятните 82 процента в Италия и почти две трети в Португалия и Франция. Междувременно повече от половината италианци и испанци смятат, че задачата на ЕЦБ е да финансира правителствата.

За разлика от тях, Германия беше единствената страна, където най-честият отговор беше правилният — действителната основна цел на ЕЦБ е да държи инфлацията на разстояние. Тази гледна точка съответства на традицията членовете на германския управителен съвет на ЕЦБ, които често настояват за по-ястребни политики, за да държат капак над цените, докато управителите от южните страни членки, като Италия и Испания, са склонни да са в лагера на гълъбите.

В по-широк план, проучването рисува смесена картина на това колко добре европейците разбират ЕЦБ.

Положителната страна е, че 64 процента от европейците казаха, че гарантирането на ценова стабилност е задача на ЕЦБ, като правилно идентифицира главния мандат на централната банка.

Междувременно най-често цитираната цел в еврозоната бе осигуряването на финансова стабилност. Но вторият и третият най-популярни отговори - подпомагане на страни в финансови затруднения и стабилизиране на валутния курс на еврото - са неверни.

Тревожно е също, че делът на хората, които смятат, че работата на ЕЦБ е да финансира правителствата, нещо, изрично забранено от Договора от Маастрихт, се е увеличил от предишния кръг на проучване през 2019 г.

Друг поразителен извод е, че респондентите в Гърция и Кипър, две държави, които бяха спасени по време на кризата в еврозоната (и подложени на надзор на ЕЦБ като част от така наречената Тройка на ЕЦБ, Международния валутен фонд и Европейската комисия), са склонни най-малко да се доверяват на ЕЦБ.

Само малко по-малко скептични от гърците, но също толкова, колкото кипърците са респондентите в Германия, където спасителните политики на ЕЦБ бяха изправени пред критики, че надхвърлят традиционните правомощия на банката.

Carnegie Europe: Европа се мъчи 30 години след договора от Маастрихт

Carnegie Europe: Европа се мъчи 30 години след договора от Маастрихт

Още не е ясно дали ЕС ще потъне в криза от външни или вътрешни предизвикателства, но 2022 г. обещава да бъде интересна