След анексирането на Крим през 2014 г., западният отговор на нарастващия списък с престъпления на Владимир Путин бе да наложи санкции на неговите "приятели". През последните години имаше особено настоятелни искания за санкции срещу богати руски олигарси, живеещи в Лондон, пише за "Гардиън" Ангъс Роксбърг, бивш кореспондент на БиБиСи Москва. 

Така че отговорът на правителството на Обединеното кралство тази седмица на признаването от Путин на сепаратистки републики в украинския регион Донбас прие обичайната форма: санкции срещу пет руски банки и трима олигарси.

Викове се надигнаха веднага: не стига! Защо не Абрамович? Какво се случи с необяснимите заповеди за богатство, скорошни законови инструменти, предназначени да разкрият и накажат перачите на пари? Депутатът от Лейбъристката партия Крис Брайънт поиска много по-строги действия срещу руските олигарси, които злоупотребяват с британските закони, за да купуват имоти и да крият своите неправомерно спечелени печалби.

Въпреки фурора, ние рядко се спираме, за да зададем някои много прости въпроси: дали тези мерки всъщност са правилните санкции? Насочени ли са към правилните хора? И най-важното, имали ли са някога някакъв ефект върху поведението на Путин?

Отговорът и на трите въпроса е - Не.

Първо, налагането на санкции срещу олигарсите има малък ефект върху руската политика. Някои руски олигарси са близки до Путин, а някои от тях вероятно му помагат да скрие богатството си в офшорни сметки. Путин ги използва, за да финансира проекти, от които се нуждае бързо - инфраструктура за Олимпиадата в Сочи, мост към анексирания Крим.

Но това е изцяло еднопосочна връзка. Путин им позволява да просперират при две условия: да "снасят" парите веднага, когато той има нужда от тях и да стоят далеч от политиката. Идеята, че те влияят на политиката му, е чиста фантазия. Доказателството за това е, че санкциите, които се прилагат редовно срещу олигарсите от 2014 г., не са променили абсолютно по никакъв начин политиката на Путин. Западът наложи санкции заради Крим, свалянето на малайзийски пътнически самолет над Украйна и опита за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри. Никои от тях не предизвика и малко израз на съжаление, още по-малко промяна на курса. Това, което направиха, разбира се, бе задълбочаването на вече кипящата омраза на Путин към Запада.

Разбира се, перачите на пари, които печелят от слабия регулаторен режим на Обединеното кралство, трябва да бъдат разкрити и преследвани. Но не всички са руснаци. И никой от тях няма думата при вземането на решения в Кремъл - със сигурност не и във външната му политика.

Трябва само да погледнете треперещите членове на съвета за сигурност на Путин в понеделник, тъй като те бяха принудени да застанат един по един на трибуна и да изповядат подкрепата си за решението му да признае републиките на Донбас, за да разберете, че Путин не приема заповеди от никой. Не от най-близкия му политически екип и със сигурност не от богати руснаци, базирани в Лондон.

Единствената истинска стойност в наказването на олигарсите е, че това кара Запада да се чувства и да изглежда добре, защото прави нещо. Икономическите санкции - анулиране на газопровода "Северен поток 2" или ограничаване на достъпа на Русия до системата Swift - може да имат по-голям ефект, но също така могат да се отразят върху нас под формата на по-високи цени на енергията.

Има обаче много по-смел и по-интересен подход. Управляващата класа на Русия - членовете на Думата, Сената, президентския съвет, висшите ешелони на службите за сигурност и отбрана, висшите служители на държавната телевизия - са няколко хиляди души. Тези мъже (и някои жени) проектират, подпечатват, насърчават и изпълняват решенията на Путин. Някои от тях - за разлика от олигарсите - всъщност го съветват.

Да бъдеш член на Думата или Сената е доста сладко - ти си добре платен, можеш да произнасяш от време на време реч, ако желаеш, но основно си там, за да гласуваш за решенията на Кремъл и преди всичко можеш да изнудваш с толкова подкупи, с колкото можеш някога да се справиш. (По тази причина те са ненавиждани от мнозинството руснаци.) Членовете на президентския съвет са държавни служители, които са от съществено значение за подготовката на законодателството. Службите за сигурност играят решаваща роля в изпълнението на визията на Путин. А телевизионните пропагандатори разпространяват дезинформацията.

Това са хората, към които трябва да се насочите - защото когато няколко хиляди от тези хората, от които всъщност зависи Путин, започнат да усещат последствията от политиката му в личния си живот, ще настъпи вълна от недоволство.

Повечето от тези хора обичат да пътуват до Европа и САЩ. Тук обучават децата си. Те притежават имоти тук. Членовете на руския елит, техните семейства и деца, обичат да се разхождат по западни яхти, ски писти и изискани хотели, като публикуват свои снимки в Instagram. Ако им бъдат отказани визи за пътуване на Запад - ако те действително бъдат затворени в Русия - няма да отнеме много време недоволството да проникне в цялата политическа класа. Посланието към тях ще бъде ясно: ако искате да се наслаждавате на своя западен начин на живот, имате нужда от нов лидер, който уважава западните ценности, дотогава ви е забранено.

Добавената стойност на този подход е, че за разлика от някои икономически санкции, той няма да навреди на обикновените руснаци, а всъщност доста ще ги зарадва.

Ако някакви санкции ще имат ефект, то това са тези. Забравете олигарсите, ударете политическия елит.