Глобализацията е една от модерните думи през последните 25 г.

Може да изглежда доста странна концепция, но всеки специалист по история на икономиката ще ви каже, че хората търгуват на големи разстояния от столетия, ако не и дори от хилядолетия.

Вие само трябва да видите търговията с подправки през Средновековието или East India Company, за да разберете това. Но глобализацията наистина става въпрос за мащаба и скоростта на международния бизнес, който се разрасна през последните десетилетия до безпрецедентни нива.

По-лесното пътуване, интернет, краят на Студената война, търговските споразумения и бързо развиващи се икономики - всички те създават система, която е много по-зависима сега от това, което се случва на другия край на света в сравнение с преди.

Професор Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие, коментира, цитирана от Би Би Си, че през последните 17 г. е настъпила голяма промяна на световната икономика.

"Когато се върнем към 2003 г., по време на епидемията от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), Китай представляваше 4% от световното производство. Сега Китай представлява четири пъти повече - 16%. Това означава, че каквото и да се случва в Китай, в много по-голяма степен засяга света", коментира експертът.

Професор Ричард Портъс от Лондонското училище за бизнес и икономика смята, че нещата ще трябва да се променят, защото фирмите и хората ще осъзнаят какъв риск са поели.

Вижте търговията. Щом веригите на доставка бъдат засегнати от коронавируса, хората започват да търсят алтернативни доставчици у дома, дори и да са по-скъпи. Ако хората намерят вътрешни доставчици, те ще работят с тях заради рисковете отвън, коментира той.

Професор Яворчик е съгласна и вярва, че комбинацията от фактори означава, че западната индустрия ще започне да връща производството си у дома. Според нея търговската война между САЩ и Китай и епидемията от коронавируса ще накарат компаниите да връщат производството си от други държави.

Но това не е добра новина за западните икономики, които сега може би вярват, че са твърде зависими от глобализацията, което означава, че и двата пътя водят към задънена улица.

Голяма част от глобализацията не е само разнасянето на производства и стоки по света, а движението на хора, идеи и информация, в което западните икономики са много добри.

Идеята, че глобализацията е само вериги на доставки и местене на производства в по-евтини азиатски държави е твърде опростена. Тя също води до голям обмен на чужди студенти, които са готови да плащат за обучение в западни университети и голям наплив от богати туристи, които са готови да харчат пари.

Дали глобализацията ще тръгне на заден ход? Вероятно не, твърде важна е за икономическото развитие, за да се случи, но може да се забави.

Големият въпрос е научихме ли си урока от тази криза? Ще се научим ли да откриваме, контролираме и регулираме рисковете, които изглежда ще бъдат съставна част от глобализацията?