Игра на континенти: Как Путин и Си Дзинпин могат да блокират Байдън след Афганистан

САЩ може да се нуждаят от помощта на стар враг, за да се измъкнат от най-дългата си война - Владимир Путин, пише "Политико".

През последните седмици администрацията на Байдън тихо ангажира правителствата на Централна Азия с надеждата да използва една или повече от страните като бази, след като изтеглянето приключи. САЩ имат две основни искания: пункт за следене на терористична дейност в Афганистан и временно приемане на хиляди афганистанци, търсещи визи.

Но Москва би могла да използва значителното си икономическо и военно влияние в региона, за да блокира тези планове, казват американски представители и експерти.

Противоречивите въпроси за това как да продължат да се борят с терористите и да защитят афганистанците, които са работили с американските сили след изтеглянето на САЩ, станаха по-спешни, тъй като последните американски войски напуснаха авиобаза Баграм, най-голямата военна база в Афганистан и центъра на американската война там от близо две десетилетия. Към вторник американските военни са завършили 90 процента от изтеглянето, според Централното командване на САЩ.

Предложението бе на дневен ред в четвъртък, когато държавният секретар Антъни Блинкън се срещна в Държавния департамент с колегите си от Таджикистан и Узбекистан, две от най-вероятните шест централноазиатски държави, които американските военни планират за схемата, според източник от Конгреса. И двете граничат с Афганистан и ще позволят по-бърз достъп до страната от съществуващите американски бази в Близкия изток и самолетоносачи на стотици мили в Персийския залив.

Над 1000 афганистански войници бягат от талибаните през границата, Таджикистан праща армия

Ако е нужно Русия ще помогне на Таджикистан с регионален блок за сигурност, Китай също граничи с Афганистан

Министърът на отбраната Лойд Остин също се срещна с таджикския външен министър в петък; Залмай Халилзад, специалният представител на САЩ за Афганистан, пътува до тези страни през май. Информацията от срещите на Блинкън не споменават предложението, но отбелязват, че официалните лица се съгласяват, че прекратяването на конфликта в Афганистан ще бъде от полза за региона.

Това не е първият път, когато САЩ разполагат войски в Централна Азия в подкрепа на афганистанската война. След нападенията на 11 септември 2001 г. американската армия използва две бази, по една в Узбекистан и Киргизстан, за операции в Афганистан. По-късно и двете бази бяха затворени на фона на вълнения и натиск от страна на Кремъл, който все по-често гледа на американското присъствие в региона с подозрение.

Но перспективата за подобно споразумение с една от централноазиатските държави сега е малко вероятна предвид състоянието на отношенията между Вашингтон и Москва, което е в една от най-ниските си точки след Студената война. Много от тези страни са зависими от Русия - и до известна степен от Китай - както за износ, така и за военно оборудване и обучение. Държавите от бившото СССР се нуждаят от мълчаливо одобрение на Москва, за да базират американски войски на тяхна територия, казват експерти.

"Русия вижда региона на Централна Азия като своя зона на влияние - и тя не приветства други, особено САЩ, в тези райони", каза пенсионираният генерал от армията Дейвид Петреас, който командваше силите в Афганистан при бившия президент Барак Обама.

Говорителят на Пентагона Джон Кирби каза, че дори без присъствие в Централна Азия, САЩ имат извънредни възможности да помагат на афганистанската армия, позовавайки се на базите и корабите на американския флот в Персийския залив. "Няма участъци от земя, които да не можем да ударим, ако искаме", каза той.

Говорител на Държавния департамент отказа да коментира.

Взаимоотношенията на страните от Централна Азия с Русия затрудняват доста усилията на САЩ, да ги накара да бъдат домакини на хиляди афганистански преводачи и други, които са помогнали на американските сили по време на войната. Русия не изисква визи за нито една от трите страни - Узбекистан, Таджикистан и Казахстан, така че Москва ще трябва да добави граничен контрол за сигурност, каза Темур Умаров, консултант по научните изследвания в Московския център Карнеги. Освен това влошената икономическа ситуация и последната вълна на пандемията означава, че страните едва ли ще се съгласят да приемат допълнителни мигранти.

Китай и Индия са новите съюзници на Кремъл

Путин ревизира стратегията за национална сигурност

Дискусиите обаче са "обнадеждаващо развитие", заяви представителят Майкъл Уолц, бивша "зелена барета", който е един от редица депутати, призоваващи Байдън да евакуира афганистанските преводачи.

"Доволен съм, че администрацията на Байдън проучва всички възможности", каза Уолц пред "Политико", добавяйки, че изпращането на бежанците в Гуам е друга възможност. "Времето изтича, талибаните напредват."

"Що се отнася до базирането на американските войски, Русия няма да възприеме с усмивка такава идея. Примерно Таджикистан, една от петте държави, които споделят граница с Афганистан. Докато Душанбе има история на взаимодействие със САЩ, включително разрешаване на американските военни самолети да зареждат на летищата в страната след атентатите от 11 септември, отношенията с Вашингтон днес са мразовити", коментира Умаров.

Президентът Емомали Рахмон, противоречива фигура, която е на власт от началото на 90-те години на миналия век, не е посещавал САЩ от 2002 г. 

Междувременно таджикската икономика е силно зависима от Русия и Китай. Паричните преводи от граждани на Таджикистан, работещи в Русия, представляват над 20% от БВП през 2020 г .; Китайските заеми представляват над 20% от БВП и повече от половината от всички външни заеми.

На военния фронт Таджикистан е член на Организацията на договора за колективна сигурност и вече е домакин на руска военна база на своя територия. Китай също изгражда военен пост на границата с Афганистан.

Днес Русия и Китай имат всички основания да блокират ход за позициониране на американските сили в Таджикистан или която и да е друга централноазиатска държава, каза Умаров. Преди двадесет години след атентатите от 11 септември Москва и Пекин споделиха много от опасенията на Вашингтон относно тероризма, произлизащ от Афганистан. Но сега тази заплаха намаля и конкуренцията между трите сили се засили. Русия, по-специално, смята, че усилията на САЩ в Афганистан са още един начин за ерозия на влиянието на Москва, каза той.

"Между Москва и Пекин има разбирателство по този въпрос", каза Умаров. "Централна Азия няма да рискува дългосрочните си отношения с Русия и Китай, за да помогне на САЩ".

Докато и Русия, и Китай виждат риск за регионалната стабилност от оттеглянето на САЩ и НАТО, те също виждат "възможности да се възползват от вакуума в сигурността и да се позиционират като регионални посредници на властта", пишат Джефри Манков, сътрудник в Националния отбранителен университет и Сайръс Нюлин, сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Сред останалите афганистански съседи - Китай, Иран, Пакистан, Узбекистан и Туркменистан - възможностите за присъствие на американски сили са ограничени. Китай и Иран няма смисъл да се коментират; Имран Хан, министър-председателят на Пакистан, миналата седмица затвори вратата относно възможността за базиране на американските войски в страната.

Междувременно изолационисткият Туркменистан, който Умаров определи като "Северна Корея в Централна Азия", не проявява интерес към сътрудничество със САЩ по конфликта в Афганистан. Освен това е дори по-икономически зависим от Пекин от съседите си, като продава над 80% от общия си износ за Китай и споделя газопровод със страната.

Узбекистан е най-обещаващата от страните, които споделят граница с Афганистан, казват експерти. Ташкент е далеч по-малко зависим от Русия и Китай в икономическо отношение от останалите държави, не е част от ОДКС и не е домакин на чужди военни бази. Междувременно президентът Шавкат Мирзиоиев поднови връзките си със САЩ и дори наскоро посети Вашингтон.

Узбекистан също има история на настаняване на американски войски. От 2001 до 2005 г. тогавашният президент Ислам Каримов отдава под аренда авиобазата Карши-Ханабад на САЩ, а от 2013 до 2016 г. в Ташкент е офицера за свръзка на НАТО в Централна Азия.

Но перспективата за приемане на американски войски в Узбекистан след изтеглянето вероятно срещне тежка съпротива както от Москва, така и от Пекин, както и от узбекското общество, което гледа на всяка намеса в конфликта в Афганистан негативно, каза Умаров.

Всяко споразумение за база на САЩ ще изисква промяна в законодателството на Узбекистан. Според сегашния устав Узбекистан не може да бъде домакин на чужда военна база на своя територия.

От наблюдение на десетилетия провалени опити на САЩ и Съветския съюз за решаване на проблема с Афганистан, Узбекистан разбира, че "няма военно решение на афганистанската криза", каза Умаров.

Дори Узбекистан да се съгласи да бъде домакин на американски войски, правителството вероятно ще постави ограничения върху начина, по който Вашингтон може да използва базата, например да ограничи операциите до невъоръжени самолети, каза Петреас. Друг въпрос би бил допълнителният разход за Вашингтон за изграждане на необходимата инфраструктура, добави той.

Азия приветства резервирано Г-7 срещу китайския "Един пояс, един път"

Чувстват се притиснати да се обясняват, че не работят с Китай "поради някакви идеологически или геополитически причини"

Администрацията на Байдън би могла да гледа по-далеч, например към Киргизстан, който не споделя граница с Афганистан, но има история с приемане на американски войски. Въпреки това, подобно на Таджикистан, Киргизстан е силно зависим от паричните преводи от работници мигранти в Русия и е в дълг към Китай, каза Умаров. Междувременно Киргизстан също е част от ОДКС и поддържа руска военна база на своя територия.

САЩ наистина изпратиха сили в транзитния център Манас след 11 септември, но Киргизстан затвори базата през 2014 г. - по същото време, когато Русия нахлу в Крим и напрежението със Запада се покачи.

По-големият проблем за Вашингтон, каза Умаров, е политическата суматоха в страната. През последните 15 години в Киргизстан имаше три революции. Ако непредсказуемостта продължи, Пентагонът може да не е в състояние да гарантира сигурността на американските войски на територията на страната.

Междувременно Казахстан е още по-неприятен вариант. Страната е притисната между Русия и Китай и е един от най-близките съюзници на Москва и един от най-добрите икономически партньори на Пекин в региона. Междувременно отдалечеността му от Афганистан - двете страни не споделят граница - го прави по-малко идеално място за базиране на американски войски.

До известна степен Вашингтон може да се възползва от облекчаване на санкции и международно признание в замяна на сделка, например да помогне на Узбекистан да постигне целта си да стане част от Световната търговска организация.

Но като цяло единственият начин администрацията на Байдън да подпише споразумение за базиране на американски войски в една от централноазиатските държави е да им докаже, че "финансовите и политически ползи от това сътрудничество ще надвишат неизбежните загуби, които страните от Централна Азия неизбежно ще претърпят в резултат на неодобрението на Русия и Пекин", коментира Умаров.

"Централна Азия не може да се нарече приоритет за външната политика на САЩ", продължи той. "В момента Централна Азия разбира, че САЩ не са готови да действат като противовес на Русия и Китай в региона, а се нуждаят от Централна Азия за краткосрочни интереси." 

Шойгу - на Запад търсят ескалация, Русия ще помага с оръжия в Латинска америка

Светът се разделя и се формират глобални коалиции