С възстановяването на европейската икономика нещата стават скъпи - наистина скъпи. Последните данни на Евростат показват, че инфлацията в еврозоната достига 4,1% - най-високата цифра след Голямата рецесия и почти двойно над 2,2% годишната оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише "Евронюз".

Инфлацията - темпът, с който цените на стоките и услугите се променят с течение на времето - вече беше висока през септември (3,4%), но постоянната енергийна криза доведе до скокове на сметките за електроенергия, повличайки всички видове продукти и услуги.

През октомври инфлацията за енергията достигна зашеметяващите 23,5% (от 17,6% през септември). Европейската комисия очаква разходите за енергия да останат високи до март или април, когато температурите се повишават и консумацията на електроенергия от отоплението намалява. 

Покачването на цените е неравномерно сред членовете на еврозоната: най-големи покачвания са регистрирани в Балтийските страни (8,2% в Литва, 7,4% в Естония и 6% в Латвия), докато Малта (1,4%) и Португалия (1,8%) са единствените под прага от 2%. Германия, най-голямата икономика в Европа, е засегната от инфлация от 4,6%.

Цените в еврозоната се повишиха с бързи темпове, откакто страните започнаха да премахват ограниченията за коронавирус и да ускоряват кампаниите си за ваксинация. През януари инфлацията беше само 0,9%, но през май достигна 2%, след което скочи до 3% през август.

Последният път, когато еврозоната проби бариерата от 4%, бе непосредствено след Голямата рецесия, през юли 2008 г. (също 4,1%). Малко по-висок процент е регистриран в началото на 90-те години на миналия век, но това е преди въвеждането на еврото.

Последното отчитане на инфлацията увеличава натиск върху Европейската централна банка и нейния президент Кристин Лагард. ЕЦБ има за цел да поддържа ценова стабилност и да гарантира, че инфлацията остава ниска, стабилна и предвидима.

"Повишаващите се цени на енергията, възстановяването на търсенето и затрудненията в предлагането в момента тласкат към инфлацията. Въпреки че на инфлацията ще отнеме повече време, за да намалее, отколкото се очакваше преди, ние очакваме тези фактори да отслабнат през следващата година", каза Лагард в четвъртък в очакване от данните от октомври.

"Продължаваме да предвиждаме инфлацията в средносрочен план да остане под нашите цели от 2%".

Лагард призна, че инфлацията се е превърнала във важна тема в дискусиите на ЕЦБ, но каза, че анализаторите грешат, ако смятат, че банката ще повиши лихвите като отговор.

Лихвените проценти в еврозоната са отрицателни от 2014 г., политика, въведена от предшественика на Лагард, Марио Драги, като отговор на ниската инфлация след европейската дългова криза.

Когато инфлацията расте, се очаква лихвените проценти да последват примера. Тези, които дават пари на заем, изискват по-високи лихви, за да гарантират, че няма да загубят пари, когато кредитополучателите ги връщат в бъдеще.

За момента Лагард отказва да промени курса и ще запази отрицателните лихви, за да помогне на потребителите и бизнеса да заемат пари по-евтино и от своя страна да поддържат инерцията на икономическото възстановяване.

ЕЦБ оставя непроменени стимулите за пандемията въпреки скока на потребителските цени

ЕЦБ оставя непроменени стимулите за пандемията въпреки скока на потребителските цени

Решението засягащо Еврозонат поставя началото на дебат - дали и как да се прекрати програмата от 1,85 трилиона евро