Испания и Франция са обезпокоени от плановете на Брюксел за Балканите, пише "Политико" в коментар преди неофициалната вечеря на евролидерите в София и очакваната среща на върха ЕС-Западните Балкани в българската столица на 17 май.

В анализа си медията акцентира на това, че испанският премиер Мариано Рахой ще бойкотира срещата на върха заради Косово, а френският лидер Еманюел Макрон е скептичен относно разширяването на ЕС.

На срещата в София в четвъртък лидерите на страните членки на ЕС и на шест държави от Западните Балкани ще покажат, че все още са ангажирани да работят тясно - последната подобна среща е преди 15 г. С организираната среща ЕС сигнализира, че вратата за членство е отворена, а Западните Балкани - ще предприемат необходимите реформи.

"Политико" коментира, че Брюксел е насочил вниманието си към региона, тъй като е притеснен от влиянието на други сили, конкретно Русия. Освен това мигрантската криза от 2015 г. напомня на ЕС, че регионът е изключително важен за стабилността на блока.

Според медията дипломацията за организирането на срещата в София показва колко е трудно да се постигне съгласие между всички 28 страни членки за Балканите.

Държавите членки също така не могат да се разберат дали официално да поканят Албания и Македония за започване на предприсъединителни преговори на срещата на Европейския съвет през юни, тъй като Франция и Холандия са скептични.

В София испанският премиер Мариано Рахой ще присъства на вечерята с колегите си от ЕС тази вечер, но ще пропусне утрешната среща заради Косово.

Дипломати от ЕС успяха да вземат креативни решения за проблема с Косово. Въпреки че Рахой ще бойкотира срещата на върха, представители на ЕС очакват Испания да бъде представяна на по-ниско ниво и да одобри декларацията. Но в текста страните от Западните Балкани ще се наричат "партньори", а не "държави".

Сърбия ще присъства на срещата.

"Форматът на срещата сам по себе си е предизвикателен. Ние конкретно сме доволни от това, че успяхме да одобрим декларация, която се подкрепя от всички 28", каза високопоставен дипломат на ЕС.

Въпреки че европейските правителства и Европейската комисия са съгласни да се задълбочат отношенията със Западните Балкани, те не могат да се разберат как да се постигне целта.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер намекна, че Сърбия и Черна гора могат да се присъединят към ЕС до 2025 г., въпреки че графикът е разглеждан като изключително амбициозен или напълно нереалистичен.

Някои страни членки на ЕС са обезпокоени, че приемането на нови държави, които се намират в най-бедния регион на Европа, може да подсили евроскептизма и популизма на Стария континент.

"Политико" представя проучване на Евробарометър, което показва, че 47% от гражданите на ЕС са против приемане на нови страни членки, докато 42% изразяват подкрепата си. Най-голяма е опозицията във Франция и Германия, съответно 64% и 63%.

Медията пише, че Германия подкрепя реформите и напредъка на Западните Балкани, но френският лидер е скептичен по въпроса за разширяването на ЕС.

Макрон заяви през миналия месец пред Европейския парламент, че ЕС трябва да мисли за нови членки само ако е приел фундаментални реформи.

Източник от Елисейския дворец направи предварителен преглед на срещата в София, отбелязвайки, че отношенията с Балканите не трябва да се фокусират само върху въпроса за разширяването на ЕС. По думите на представителя въпросът за преговорите с Македония и Албания за еврочленство е преждевременен.

Източникът смята, че е време да се мислят "по-творчески варианти" за отношенията на ЕС с региона.