Леонардо да Винчи е страдал от екзотропия - форма на кривогледство, при която едното око е леко обърнато нагоре. До такъв извод е достигнал невробиологът Кристъфър Тейлър, след като е изследвал шест творби, включително автопортрети на ренесансовия художник, предаде Би Би Си.
Според учения, именно тази особеност на Леонардо му е дала възможност да изобразява с по-голяма точност обкръжаващия го свят. Хората с такова заболяване изпитват затруднения с възприемането на обемите и по-добре усещат разликата между плоско и триизмерно изображение.
Тейлър смята, че кривогледството на художника не е било силно изразено, но са му били нужни допълнителни усилия, за да види света в обичайните му обеми. С напрягането на очните мускули той е успявал да "превключва" от двуизмерно на триизмерно виждане, се казва още в статията, публикувана в списанието на Американската медицинска асоциация JAMA.
Способността за възприемане на триизмерни обекти - т. нар. бинокулярно зрение, зависи от това доколко точно е насочен погледът. При правилно фокусиране мозъкът наслагва две плоски изображения и получава едно обемно.
Когато тази способност е нарушена, двете изображения не се сливат, а се разминават - както когато разфокусираме погледа си и сякаш гледаме отдалечен обект, примерно през екрана на монитора.
Точно този ефект е използвал Кристъфър Тейлър като основа за своя метод за създаване на стереокартини Magic Eye. Тези изображения позволяват да се видят обемни предмети на плоска повърхност чрез наслагване на раздробени детайли.
За да провери хипотезата си за зрението на Леонардо да Винчи, изследователят е анализирал шест произведения, на които е изобразен самият художник. Две от тях са скулптури на неговия учител Андреа дел Верокио: "Давид" и "Младият воин". Други две са маслени платна на Леонардо: "Спасителят на света" и "Йоан Кръстител". Изследвани са и две рисунки с молив: "Витрувианският човек" и автопортрет на възрастния художник.
За да измери разминаването между двете очи, невробиологът е използвал същите методи, с които си служат офталмолозите при подбора на очила.
Анализите на Тейлър са показали, че при пет от шестте творби се наблюдава лека екзотропия - очите на модела се разминават с 10.3 градуса.
Очите на "Витрувианския човек" обаче са насочени правилно и дори са леко обърнати към горната част на носа, което е нормално за фокусирания поглед на човек с добро зрение. Това довежда учения до извода, че Леонардо е можел да контролира кривогледството си.
"Човек с променлива екзотропия може да изравнява очите и да вижда триизмерно изображение, но при умора или разсеяност очите може да се разминават", пояснява Тейлър.
Ако Леонардо да Винчи действително е можел да контролира късогледството си, това може да е било много полезно за работата му, пояснява изследователят.
Много художници закриват едното си око, когато рисуват, за да могат по-точно да пренесат детайлите на обемното изображение върху платното. Леонардо изглежда е успявал да превключва от двуизмерно на триизмерно виждане, което е вероятната причина за изключителната реалистичност на обемите в неговите творби.