Украйна и седем други държави от Централна и Източна Европа призоваха водещите световни технологични фирми да действат за борба с дезинформацията в техните социални медийни платформи от враждебни сили, които според тях подкопават мира и стабилността, пишат "Ройтерс" и "Ню Йорк Таймс".
На фона на нарастващите притеснения относно коварните ефекти на дезинформацията от Русия, министър-председателите подписаха отворено писмо, в което приканват главните изпълнителни директори на големите компании за социални медии да предприемат по-агресивни стъпки за спиране на разпространението фалшиви новини в своите платформи.
Писмото, публикувано в сряда, призовава лидерите на компании, включително Meta, компанията-майка на Facebook, да предприемат действия "срещу дезинформацията, която подкопава нашия мир и стабилност" и да прекратят усилията на техните платформи да отслабят нашата подкрепа за Украйна на фона на войната на Русия и нейната агресия.
"Технологични платформи като вашата се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите от базирани на факти новинарски издания", се казва в писмото. "Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, за предизвикване на насилие по улиците и за дестабилизиране на правителствата."
Премиерите на Чешката република, Естония, Латвия, Литва и Словакия също подписаха молбата, която беше публикувана, за да съвпадне със Срещата на върха за демокрация, ръководена от Белия дом във Вашингтон. Писмото е адресирано до главните изпълнителни директори на "Big Tech".
Националните лидери искат от технологичните компании да отделят повече ресурси, за да отговорят на фалшивите разкази; да коригира алгоритмите, за да даде приоритет на точността и истинността пред ангажираността; и ясно да маркират deepfakes и автоматизирани публикации, включително тези, създадени от изкуствен интелект. Те също така призоваха за по-координирано регулиране от правителствата и по-добър самоконтрол от страна на технологичните компании.
Писмото беше инициирано от Молдова, малка нация между Румъния и Украйна, чието правителство твърди, че е обект на дезинформация от Русия заради подкрепата си за Киев.
Президентът на Молдова Мая Санду миналия месец обвини Русия в подбуждане към насилие и в опит да свали нейното правителство, отчасти като начин да попречи на страната й да се присъедини към Европейския съюз.
В Молдова се намира Приднестровието, самообявила се република, контролирана от подкрепяните от Русия сепаратисти. През февруари фалшиви документи, които претендират да показват, че президентът е планирал заговор с украинските сили да нахлуят в Приднестровието, се разпространиха в Twitter и в приложението за социални съобщения Telegram.
Кристина Герасимова, съветник по външна политика и европейска интеграция на президента на Молдова, каза в имейл, че "много тежкият" проблем с дезинформацията в Централна и Източна Европа е накарал лидерите да издадат писмото, което ще бъде публикувано на правителствените уебсайтове в сряда.
По-малките страни в близост до Украйна "се борят усилено, за да овладеят ефекта от дезинформацията върху своите общества", пише тя в имейла.
Писмото е подписано от министър-председателите Дорин Речан от Молдова, Петр Фиала от Чешката република, Едуард Хегер от Словакия, Кая Калас от Естония, Крисиянис Каринс от Латвия, Матеуш Моравецки от Полша, Ингрида Симоните от Литва и Денис Шмихал от Украйна.
Отворено писмо:
Уважаеми изпълнителни директори на Big Tech,
Пишем ви с чувство за неотложност и призив за действие. Демокрациите по света се борят срещу дезинформацията, която подкопава нашия мир и стабилност и се нуждаем от вашата подкрепа, за да излезем победители.
Технически платформи като вашата са се превърнали във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите от базирани на факти новинарски издания. Дезинформацията е едно от техните най-важни и широкообхватни оръжия. Тe създаваt и разпространяваt фалшиви разкази за стратегическo постигане на злонамерени цели.
Молдова е в челните редици на информационна война след бруталното нахлуване на Русия в Украйна, нейния съсед. Всички наши страни обаче също са атакувани, защото докато преките цели са различни, крайните цели на информационната война са универсални.
Чуждестранната информационна манипулация и намеса, включително дезинформация, се прилагат, за да дестабилизират нашите страни, да отслабят нашите демокрации, да провалят присъединяването на Молдова и Украйна към Европейския съюз и да отслабят нашата подкрепа за Украйна на фона на агресивната война на Русия.
Социалните медии се превърнаха в мощен канал за разпространение на неверни и манипулативни разкази. Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към насилствени социални вълнения, извеждане на насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.
Големите технологични компании трябва да бъдат бдителни и да се противопоставят на използването им като средство за постигане на такива цели. Те трябва да предприемат стъпки, за да гарантират, че техните платформи не се използват за разпространение на пропаганда или дезинформация, която насърчава война, оправдава военни престъпления, престъпления срещу човечеството или други форми на насилие.
Големите технологични компании трябва да увеличат сътрудничеството и ангажираността с широк кръг от заинтересовани страни - правителства, гражданско общество, експерти, академични среди, независими медии и лица, проверяващи фактите. Те са основни партньори за ефективен отговор на цялото общество на заплахата.
Въпреки че е похвално, че компаниите за социални медии непрекъснато актуализират своите политики за модериране на съдържание, надграждат своите възможности за модериране, прилагат етикети за съдържание или въвеждат ограничения за споделяне на съдържание чрез приложения за съобщения, трябва да се направи повече.
Няколко конкретни действия могат да помогнат на нашата обща кауза:
Онлайн платформите трябва да предприемат конкретни мерки, за да предотвратят използването на техните услуги като инструменти и средства за постигане на злонамерени цели. Това включва въздържане от приемане на плащания от лица, които са били санкционирани за действията си срещу демокрацията и човешките права.
Алгоритмичните проекти трябва да дават приоритет на точността и истинността пред ангажираността, когато популяризират съдържание. Освен това трябва да са по-прозрачни. Обществото трябва да знае за политиките на онлайн платформите и как се прилагат. От решаващо значение е изследователската общност да има безплатен или достъпен достъп до данните на платформите, за да разбере тактиките и техниките на манипулативни кампании и враждебни участници.
Платформите трябва да отделят подходящ персонал и финансови ресурси, за да отговорят ефективно на предизвикателствата на модерирането на съдържанието, особено в сложната област на речта на омразата, където автоматизираните алгоритми може да не са достатъчни и човешкият преглед е от решаващо значение.
Платформите трябва да се справят с нарастващата заплаха за демокрациите, породена от дълбоки фалшификати и други генерирани от AI части от дезинформация, особено от враждебни чуждестранни участници. Платформите трябва да гарантират, че дълбоките фалшификати и текстове, написани от изкуствен интелект, трябва да бъдат ясно маркирани, за да идентифицират автоматизираните манипулативни кампании. По този начин са необходими продължителни инвестиции в инструменти за идентифициране на дълбоки фалшификати и автоматично генерирани текстове.
Необходим е последователен глобален подход към регулирането - и саморегулиране от страна на големите технологични компании - за да се отговори на тези проблеми. Глобалното господство на ограничен брой играчи прави тази нужда още по-неотложна.
Това е призив за действие, тъй като манипулирането и намесата на чужда информация, включително кампаниите за дезинформация, представляват заплаха за демокрацията, стабилността и националната сигурност. Големите технологични компании имат силата да бъдат жизненоважни съюзници в нашите общи усилия да се справим с враждебните информационни атаки срещу демокрациите и международния ред, основан на правила. Призоваваме ви да обедините сили с демократичните правителства и гражданското общество и да работим заедно за защита на целостта на информацията и гарантиране на сигурността на нашите общества.
На Ваше разположение,
Дорин Речан, министър-председател на Република Молдова
Петр Фиала, министър-председател на Чехия
Едуард Хегер, министър-председател на Словашката република
Кая Калас, министър-председател на Естония
Кришянис Кариньш, министър-председател на Латвия
Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша
Ингрида Шимоните, министър-председател на Литва
Денис Шмихал, министър-председател на Украйна
USD
CHF
EUR
GBP
