Чий е Александър Велики? На гърците или на македонците? Този спор тече от години. Исторически факт е обаче, че едновремешните елини изобщо не са били толкова страстни почитатели на царя-завоевател, констатира Дойче веле.

Тъй като в момента Гърция и бившата югославска република Македония се опитват да уредят 27-годишния си спор за името, въпросът за гръцките корени на древна Македония изведнъж отново се оказа в светлината на прожекторите.

За съвременните гърци Александър Велики е неразделна част от богатото им историческо наследство: един от най-великите завоеватели в историята, победил омразната Персийска империя и пренесъл гръцката култура до Египет и Индия. Макар че едновремешните гръцки градове-държави, които повече от десетилетие воюват срещу бащата на Александър, Филип Втори Македонски, едва ли са щели да споделят този ентусиазъм, отбелязва агенция "Франс прес". Плутарх разказва, че когато Александър Македонски умира, атинският народ ликува: Тиранинът е мъртъв!

Филип, Александър и гърците

Филип е надарен пълководец и дипломат, успял да превърне Македон (тоест - античната Македония) от затънтено и изостанало племе в регионална суперсила. Филип дълго воюва срещу гръцките градове-държави и в крайна сметка унищожава Атина и Тива в битката при Херонея през 338 г. пр. Хр. Така, за пръв път в историята, по-голямата част от гръцката континентална територия попада в ръцете на един владетел, който слага край на десетилетните вътрешни войни.

"Филип е доста безскрупулен владетел, който се опитва - и накрая успява - да разшири македонската власт над останалата част от Гърция. Разбира се, срещу него има и голяма съпротива", обяснява Райнхард Зенф, научен директор на Германския археологически институт в Атина.

По онова време много гърци не смятат македонците за част от елинистичната традиция - независимо, че гърци и македонци говорят един и същи език и почитат едни и същи богове. Демостен, най-великият атински оратор от онова време, държи пламенни речи срещу Филип, наричайки го "варварин". Според Стивън Милър, професор в университета в Бъркли, този факт не бива да се надценява. "За Демостен варварин е всеки, който не е съгласен с него самия. "Варвари" той нарича дори някои от своите атински съграждани."

В един от най-разрушителните актове през своето царуване Александър изравнява със земята процъфтяващия град Тива, за да потуши тамошното въстание. Независимо от всичко това древните македонци много държат на гръцката култура и образование. Александър е запален почитател на Омировата "Илиада", а Филип дори кани великия атински философ Аристотел да стане учител на младия му наследник. "От петото столетие нататък царският двор в Македон старателно развива гръцката традиция. Те много уважават гръцката култура и образование", обяснява Зенф.

Подобно на предишните македонски владетели, Филип също участва в Олимпийските игри, които по принцип са запазени само за гърците. Неговите коне печелят три последователни игри, а Филип по-късно посвещава на Зевс внушителен паметник в Олимпия, който увековечава собственото му име.

След Александър

"Можем да кажем, че още през 5 век пр. Хр. произходът на македонските владетели почти не се подлага на съмнение", казва Милър. Македонското царско семейство е признато като наследник на митичния гръцки герой Херкулес, но неговите поданици са третирани по различен начин от гърците.

"Самите гърци не ги смятат за гърци. Доколкото е известно, до края на класическия период единствено царското семейство е било допускано в Олимпия", обяснява Зенф, който ръководи разкопките в родното място на Олимпийските игри.

Завоеванията на Александър отбелязват зенита на гръцката власт и гръцкото културно влияние в Източна и Централна Азия, както и в Северна Африка. След смъртта му неговите наследници продължават да оперират в Египет, Турция, Сирия, Афганистан и Индия. Този период, известен като епохата на елинизма, продължава почти 300 години до възхода на Рим. По-късно римляните създават огромна провинция, наречена Македония, която включва части от съвременните държави Албания, Македония и България. Славяни започват да се заселват по тези земи от 6-и век нататък.