Швейцарците започват да разбират, че техният по-особен световен политически модел вече е стигнал границите на своето изчерпване.
Този извод прави германският ФАЦ по повод забраната за строеж на минарета в Швейцария, информира Дойче веле.

Дълго време Швейцария съумяваше да се държи настрана от останалия свят, вероятно защото успяваше да не участва директно в световната политика или защото действаше задкулисно, предлагайки своите добри услуги в една или друга кризисна ситуация.

Същевременно в икономически аспект страната беше много тясно обвързана с останалия финансов свят. С една дума - въздържанието и дискретността бяха общият знаменател, на който се подчиняваше страната.

От няколко години обаче това вече е история. В конфликта с еврейските авоари от годините на нацизма, съхранявани в Швейцария, за първи път беше открехнато булото на дискретността и беше нанесен удар върху реномето на страната.

Последваха: фалитът на авиокомпанията Суисеър, която се беше превърнала в национален символ за качеството на швейцарските продукти и услуги; шокът от спасяването (с държавни пари) на най-голямата в света банка за управление на капитали - UBS; капитулацията на швейцарските банки пред настояването на САЩ за предоставяне на данни за сметките на американски вложители; поставянето на Швейцария в списъка на ЕС и ОССЕ със страните, известни като "данъчни оазиси", т.е. като косвено подпомагащи укриването на данъци, а накрая дойде и референдумът за минаретата, с който страната успя да се опозори пред света.

Постепенно швейцарците започват да разбират, че техният по-особен модел вече е опрял до собствените си граници. Резултатът от референдума е реакция на кризисната ситуация, в която се намира Швейцария. Тази реакция се изразява в отричане от света, упование само на себе си, затягане на редиците и опит да се държи настрана всичко чуждо, непонятно или потенциално опасно тяло.

Минарето, изрисувано върху плакати ту като шиш, ту като ракета или дори фалус, заедно със забулена жена, трябваше да внуши на избирателите всичко онова, от което швейцарците (но и много други европейци) се страхуват - религиозни конфликти, архаични практики от един остарял кодекс като Шариата, паралелни общества и възход на една религия, която проповядва един непонятен и много чужд на швейцарците стил на живот.