Президентът на Франция Еманюел Макрон коментира, че военната стратегия на Франция трябва да укрепи страната като независима, уважавана ядрена сила до края на десетилетието, предупреждавайки за риск от ескалация и други глобални ефекти от войната на Русия в Украйна, пишат ЕйБиСи и "Ле Монд".
"Европа вече не е защитена от удари с ракети и дронове. И ние трябва да интегрираме тази реалност", каза Макрон, говорейки на хеликоптероносача Dixmude, акостирал в средиземноморската военна база Тулон, която е дом на повече от 24 000 войници.
Агресията на Русия срещу Украйна "може да предшества по-широки геополитически съперничества и бъдеще, което нямаме причина да приемаме с фатализъм", каза Макрон, докато разкриваше "националния стратегически преглед" на Франция, предназначен да определи как ще изглежда отбраната на страната през 2030 г.
Франция иска да бъде "независима, уважавана, гъвкава сила в сърцето на европейската стратегическа автономия" със силни връзки с атлантическия съюз, каза Макрон.
Тъй като войната отново е на европейския континент, Франция иска да се съсредоточи върху засилването на изграждането на отбранителен капацитет на Европейския съюз - сигурността на блока от 27 нации все още до голяма степен зависи от САЩ и НАТО.
"Когато се възстанови мирът в Украйна, ще трябва да оценим всички последствия" чрез "нова архитектура за сигурност" на континента, каза Макрон. Той настоя, че "надеждното, модерно" ядрено възпиране е ключово. Франция е единствената страна в ЕС с ядрени оръжия.
Макрон трябваше да посети най-новата ядрена атакуваща подводница на Франция, Suffren, преди да се срещне по-късно през деня с членове на елитни командоси от ВМС. "Нашите ядрени сили допринасят чрез собственото си съществуване за сигурността на Франция и Европа", каза той.
В редки публични коментари по въпроса Макрон наскоро предположи, че потенциална ядрена балистична атака от Русия в региона няма да доведе до ядрен отговор от Париж. Доктрината на Франция "се основава на това, което наричаме фундаментални интереси на нацията. ... Те изобщо не биха били застрашени" в такава ситуация, каза той по френска телевизия миналия месец.
Макрон също настоя в сряда, че европейските усилия за сигурност ще направят Атлантическия съюз по-силен. Франция разположи над 1000 войници предимно в Румъния и Естония като част от Силите за бързо реагиране на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари.
Новият стратегически документ на Франция предвижда, че страната ще поддържа "капацитет да ръководи военни операции, включително такива с висока интензивност, самостоятелно или в рамките на коалиция".
Френските войски ще запазят голямото си присъствие в чужбина в район, простиращ се от Африка на юг от Сахара до Близкия изток, през Африканския рог, каза Макрон.
Той каза, че Франция ще започне разговори през следващите дни със своите африкански партньори и регионални организации, за да направи промени в "статута, формата и мисиите на настоящите френски военни бази в Сахел и Западна Африка". Нова организация, основана на сътрудничество между френските и местните въоръжени сили, ще бъде финализирана в рамките на шест месеца след дискусиите", каза той.
Речта на Макрон бележи официалния край на така наречените сили Barkhane, след като Франция изтегли войските си от Мали по-рано тази година след напрежение с управляващия военен режим. Френските операции за подпомагане на борбата с ислямските екстремисти в района на Сахел се фокусират върху Нигер, Чад и Буркина Фасо, където страната има около 3000 войници.
Освен това Макрон каза, че военната стратегия на Франция ще включва нова, специфична мисия за борба с фалшивите новини и дезинформацията, разпространявана от "съперници", особено за "манипулиране на цивилното население". Макрон имплицитно се позова на нарастващото влияние на Русия в Западна Африка, включително чрез антифренски кампании в социалните медии.
Франция трябва да може активно да насърчава действията си, каза той и затова значителен бюджет ще бъде отделен за това, което той нарече "влияние", което ще се координира от правителството.
Наред с други стратегически цели Франция има за цел да допринесе за стабилността на Индо-тихоокеанската зона и да осигури свобода на действие в "глобалните общи пространства", включително дълбокото морско дъно, открито море, космическото пространство и киберпространството.
Законопроект, който ще бъде обсъден в парламента в началото на следващата година, ще предостави подробности за бюджета.
Великобритания и Франция ще проведат среща на върха през първото тримесечие на 2023 г., насочена към засилване на тяхното военно и отбранително сътрудничество, коментира Макрон.
Макрон разкри срещата на върха, като изложи стратегическите си отбранителни приоритети за Франция и Европа през следващите години, не на последно място в отговор на инвазията на Русия в Украйна и нарастващата международна увереност на Китай. "Нашето партньорство с Обединеното кралство също трябва да бъде издигнато на друго ниво", каза Макрон. "Надявам се, че ще възобновим активно нашия диалог относно операциите, капацитета, ядрените и хибридните области и ще подновим амбициите на нашите две страни като приятели и съюзници".
Франция залага на нови отношенията с Великобритания при нейния нов премиер Риши Сунак след години на напрегнати отношения при Борис Джонсън и по-късно Лиз Тръс. Макрон също настоя за необходимостта от по-задълбочено военно сътрудничество с Германия, "незаменим партньор" за изграждането на военната автономия на Европа.
Двете страни се споразумяха да работят по-специално върху изтребители и танкове от следващо поколение, но според съобщенията и двата проекта са в застой поради различия относно техническите нужди и как да споделят производството. "Смятам, че успехът на европейския проект зависи до голяма степен от баланса на нашето партньорство", каза Макрон. "В това отношение се надявам, че можем да постигнем решителен напредък през следващите седмици".
USD
CHF
EUR
GBP
