ЕС трябва да започне преговори с Русия в интерес на гарантирането на сигурността, тъй като мечтата, че Русия "ще се предаде поради политически и икономически трудности", няма да се сбъдне, коментира Райнхард Крум, ръководител на виенския клон на фондация "Фридрих Еберт", в статия, публикувана във Frankfurter Allgemeine Zeitung.
"Германия и Европейският съюз няма да имат друг избор освен да поддържат отношения с най-голямата държава в света като партньори, конкуренти или дори противници", каза той.
Европейската сигурност не може да бъде гарантирана в условията на продължаване на предишната политика. Състоянието на европейска сигурност поражда въпроси, а отношенията между Брюксел и Москва не са стабилни и проспериращи. "Мечтата Русия да се провали поради политически и икономически трудности и отново да насочи погледа си към Запада няма да се сбъдне."
Съмнително е внушението, че ограниченията са ефективен инструмент за влияние върху политическия курс на Москва. "Въпреки че санкциите позволиха засилен натиск върху руската икономика, всъщност тя е доста стабилна, което е придружено от повишаване на цените на петрола и твърда макроикономическа политика. Готовността на Москва да поема рискове е висока, както и засиленото й чувство за справедливост. А ветото в Съвета за сигурност на ООН е неприкосновено".
Европа трябва ясно да формулира собствените си интереси в областта на сигурността.
С оглед на съществуващото напрежение е добре да се запитаме дали предположенията, на които се основава предишната политика, са верни: статуквото на европейската сигурност и отношенията с Русия не са оптимални, но до голяма степен стабилни; Русия е държава в политически и икономически упадък; средносрочните и дългосрочните рискове за сигурността на политиките на ЕС и САЩ са ниски - И трите предположения не отговарят на реалността.
От една страна, състоянието на европейската сигурност е тревожно. Споразуменията за разоръжаване са разтрогнати, съседството между ЕС и Русия не е нито сигурно, нито стабилно, нито проспериращо. Може дори още да не сме стигнали дъното.
Също така е под въпрос е дали изобщо и кога ще настъпи крахът на руската икономика, който често се предсказва от години. И това от своя страна поставя под съмнение предположението, че санкциите са ефективно средство за промяна на курса на Кремъл. Въпреки че санкциите засилиха натиска върху руската икономика, тя всъщност е доста стабилна, заобиколена от покачващите се цени на петрола и солидната макроикономическа политика.
Москва е готова да рискува и Западът е объркан
В същото време рисковете за сигурността са се увеличили. Русия действа и използва военната си сила за да предизвика Запада. Готовността на Москва да поема рискове е висока, както и чувството й за правота. Правото на вето в Съвета за сигурност на ООН е ненарушимо. Рискът от сериозни кризи поради грешни изчисления и свързаните с тях неправомерни действия се увеличи значително през последните години.
Това развитие не отговаря на интересите на Германия и ЕС. Паневропейската сигурност не може да бъде постигната с продължаването на предишната политика. Мечтата Русия да се провали поради политически и икономически трудности и да погледне отново към Запада няма да се сбъдне - дори и да нараства недоволството от корупцията и държавата в Русия, която все повече се дистанцира от обществото.
Вътрешното и външнополитическото развитие на Русия, така емоционално наблюдавано от ЕС и САЩ, доведе до ступор на ума както на Изток, така и на Запад - има недоумение. Първата стъпка е ясна: изисква се ясно формулиране на собствените интереси в европейската политика за сигурност.
Интересите на Европа
Това е преди всичко кварталът със съседи, с който идеята за европейски суверенитет е тясно свързана. ЕС трябва да гарантира, че там може да проектира своята визия за стабилна, по-сигурна и просперираща Европа. Преговорите както за конвенционалното, така и за ядреното разоръжаване са друг интерес. Това не трябва да се оставя само на САЩ и Русия.
Инструментът за изпълнение се нарича преговори. При сегашните условия диалогът и дискусията са полезни само доколкото те подготвят преговори. Това се случи на срещата на върха на Байдън-Путин в Женева, но не стана с ЕС, тъй като преговорите за общи интереси все още не са се състояли.
Преговорите са ориентирани към резултат, но резултатът е отворен; не е нужно да има резултат от първия път. Важно е поне да се опита и да не се изключи резултат още от самото начало.
Открити преговори
Невъзможен? Излишно? Не са ли налице основните правила за сигурна Европа след подписването на Парижката харта през ноември 1990 г. на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа? Което бе потвърдено 20 години по-късно, също с подписа на Русия? Всеки трябва да се придържа към това.
Несигурното състояние на европейската сигурност налага ЕС да започне преговори с Русия, за да деескалира заплахите в Европа и да стартира процес на стабилизация. В допълнение към ЕС и Русия, тези държави, за които заплахите са се увеличили значително през последните години, особено Украйна, също трябва да бъдат включени при формулирането на интереси.
Едва тогава ще бъде възможно да се говори за проблемите, които ЕС идентифицира в последната си съвместна декларация за Русия - здраве, климат, околна среда и ролята на гражданското общество.
Крайно време е Германия и ЕС най-накрая отново да действат по външната си политика, а не просто да реагират. Колкото по-ясно е формулирането на интереси, за което, разбира се, не може да се мисли без ценности, толкова по-лесно е да се продължи. На пасивността на Кремъл в търсенето на изход трябва да се противодействана с обща политика, основана на интереси и сила. Тежко ли е - Да. Невъзможно ли е - Не, коментира Райнхард Крум, ръководител на виенския клон на фондация "Фридрих Еберт".
NaskoZashtoto
на 23.07.2021 в 15:47:09 #10На времето СССР стана водещ производител на памук, като напояваше степите на днешен Казахстан с водите на Амударя и Сърдаря, предизвиквайки пресъхването на Аралско море и гигантска екологична катастрофа - сега и оголеното дъно, и бившите степи се превръщат в отровна пустиня. Ще ми се да вярвам, че разораните площи, на които се отглежда жито в съвременна Русия не се експлоатират по същия безотговорен начин. Иначе е вярно, че за има-няма 10 години от потребител на хлебно зърно Русия се превърна в един от най-големите износители. И за първи път от царски времена насам си изхранва сама населението, без да се налага да разчита на внос. Но този ръст в селското стопанство не е достатъчен. Годишно икономиката им расте с един до два процента (под средните показатели за света). Този бавен растеж несъмнено е отчасти резултат от санкциите, които са им наложени и които ограничават драстично както външни инвестиции, така и възможностите за търговия с най-платежоспособните пазари. И тези, които се подиграват на "ватенките" ще е добре да осъзнаят, че обективния прочит на тези факти показва обратното на техните твърдения. Русия има огромен потенциал и само наложената от вън изолация (онова, което се нарича политика на сдържане) пречи този потенциал да се прояви. Ако бяха третирани честно, щяха да растат подобно на Китай.
ivan-koichev
на 23.07.2021 в 10:30:06 #9Русия е ожънала някъде около 1 500 000 декара пшеница с комбайни без водач в тях и управлявани от сателит. Интересно ми е коя друга държава по света може да се похвали с нещо подобно?
ДД
на 22.07.2021 в 20:38:06 #8Вярваш ли си на лъжите,дето ги пишеш? Я дай извадки от някоя преса? Ама не от "Бивол" или нещо подобно.
ICO
на 22.07.2021 в 18:50:30 #7За последните 5г. Русия има над 10% ръст ежегодно на земеделието. В момента се строят над 100 супер заводи по цялата страна, а инвестициите в пристанища, газопроводи, жп линии и мостове непрекъснато нарастват. Опорките за сриваща се икономика в западната пропаганда, силно се разминават с реалността. От друга страна традиционния съюзник на ЕС ,САЩ е със свиваща се икономика и експоненциално нарастващ външен дълг. ЕС е изправена пред дилемата, дали да се обвърже по-ясно с все по-затъваща англощатска икономика или да избере партньорство със Китай и Русия които се превръщат в новия център на развитие.
ДД
на 22.07.2021 в 17:05:20 #6Варшавския договор,СИВ, СССР все умрели неща,останали в историята. Русия вече е една обикновена държава,пълна с болни и оръжие! "Най-голямата" няма направен един собствен компютър,една нормална кола. Че даже и като въоръжение вече се трета сила - Китай ги изпревари!! Но така ще бъде,до като този-лев и 50 не се разкара. Дано е по скоро,самите руснаци имат нужда от това ,а и света ще стане по-добър.
NaskoZashtoto
на 22.07.2021 в 15:51:45 #5Статията като цяло е добра. Пропуск е, че не се подчертава колко обмислена е така наречената пасивност в търсене на решение от страна на Русия. Всъщност те предлагат "нормализация" без да отстъпват от своя интерес и гледат сеира на ЕС, който не може да приеме такова предложение, но и не е в състояние да постигне консенсус за обща позиция, а без консенсус всяка държава има правото да води самостоятелна политика. Премахването на изискването за консенсус ще засили центробежните сили и миже да доведе до разпад на съюза, а запазването му позволява поведение "всяка коза за свой крак" - и в двата случая Русия печели. Затова констатацията, че Кремъл е пасивен, а Европа е принудена да реагира не е парадокс, а тежка критика и призива да се действа активно и да се търси контакт и преговори си е съвсем на място.
michconnor
на 22.07.2021 в 14:12:20 #4Джуджето Путин като ритне петалите цялата прогнила система ще рухне, точно както след смъртта на Сталин. Пожелавам с две ръце руснаците да са свободни, богати и добре дошли в Европа. Те са наши приятели - тяхната политическа система и техните ръководители - не. Успех приятели в Русия, успех в борбата с олигарсите, корупционерите, путинистите убили Политковская, Литвиненко и другите борци за свобода в собствената си държава.
Putler KAPUT
на 22.07.2021 в 13:25:07 #3Със Путлер има толкова смисъл да се преговаря - колкото са имали смисъл опитите на Европа да омилостиви Хитлер - т.е. нулев резултат. Путлер цели възстановяване на съветските колонии в Източна Европа под една или друга форма. Като минимум, повече държави по примера на България трябва да са де-факто парализирани и оплетени от руски енергиен, корупционен, олигархически и пропаганден монопол - нещо като руската автономия "Росенец", но в рамките на ЕС - територия в която местните закони и регулации на ЕС нямат сила - там решават руските началници в комбина с местният башибозук.
Кастело Белведере
на 22.07.2021 в 11:47:19 #2Въщност ние не искаме Русия да се провали, напротив, колкото по-добре живеят хората там, колкото е по-малка военщината, толкоз по безопасно и спокойно е за нас в Европа. Лошото е, че страдащите от европейски комплекс руски управници често ни използват за плашило, за да консолидират редиците си и да намалят вътрешното напрежение. Но и руснаците даже вече започват да се пробуждат...
ivan-koichev
на 22.07.2021 в 11:34:45 #1"Германия и Европейският съюз няма да имат друг избор освен да поддържат отношения с най-голямата държава в света като партньори, конкуренти или дори противници", Поздравления за Райнхард Крум, ръководител на виенския клон на фондация "Фридрих Еберт", това мнение много ми допада.