Без да произведе нито един изстрел, НАТО излиза като победител от войната в Украйна, докато руската нахлуваща сила се препъва и нациите настояват да се присъединят към западния алианс, пише "Дефенс нюз".
През цялото време официалните лица се опитват да запазят дългосрочен поглед върху бъдещите кризи, включително тези, които включват Китай и вечната гореща точка в задния двор на Европа, Балканите.
Събитията след 24 февруари, началото на атаката на Москва срещу нейния съсед, поставиха алианса в странна позиция: определяйки как да остане извън конфликта, като колектив, въпреки че резултатът се смята за критичен за целта на НАТО за сигурна Европа.
През цялата годишна мъгла на войната лидерите на НАТО вървяха по тази тънка линия, като стояха настрана от смъртоносната военна помощ за Украйна, която не е членка и вместо това използваха силата си като форум за координация. Алиансът обаче е доставил оборудване за комуникация и заглушаване.
"Генералният секретар Йенс Столтенберг даде да се разбере, че НАТО не е страна в този конфликт и няма да стане страна в този конфликт", каза Рейчъл Рицо, старши анализатор в базирания във Вашингтон Атлантически съвет. "Това все още е значимо средство за планиране и обсъждане и осигуряване на отбраната на европейския континент."
Дори и Украйна да стреля, ползите от отслабената Русия не са загубени за алианса. Според служител на НАТО, който говори при условие за анонимност, докато обсъждаше вътрешните разисквания, има признание в Брюксел, че членовете могат да изберат да поемат повече риск, когато бръкнат дълбоко в арсеналите си, за да намерят оборудване за Украйна, задържано преди това за самоотбрана .
Разчитането на взаимна отбрана в случай на война, според логиката, може да помогне за абсорбиране на недостатъците в индивидуалната готовност.
Принципът важи и за бъдещи членове като Швеция, чиито лидери имаха шанса да "погледнат под похлупака" на алианса, както каза генерал Микаел Биден, върховният командващ на страната. Швеция и Финландия преминават през процес на присъединяване към НАТО, като остават само одобренията на Унгария и Турция.
"Ние сме по-готови да поемаме повече рискове днес със собствения си инвентар, тъй като войната се води в Украйна", каза Биден на 17 ноември на събитие във Вашингтон, организирано от Германския фонд Маршал на мозъчния тръст на Съединените щати.
С настъпването на зимата западните служители очакват понижаването на температурата да доведе до затишие в битките. Дали това може да доведе до преговори между Украйна и Русия все още беше неуловим въпрос през ноември.
На място започва да се появява по-конкретна главоблъсканица: Украйна и нейните поддръжници са на изчерпване на боеприпасите.
Няколко западни официални лица наскоро цитираха груба статистика за артилерийски снаряди, приписана на генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, която гласи нещо подобно: украинските оръдия изстрелват за една седмица това, което Западът може да произведе за един месец .
"В момента се води доста активен дебат дали отбранителната индустрия е готова да се активизира", каза Биден.
Очертаващият се недостиг е на път да наложи практически съображения за това как протича войната. "Това е предстояща дискусия: докъде и колко дълго можем да поддържаме подкрепата", каза Биден.
Дори извън Украйна запасите от боеприпаси са ключов елемент от отбранителните планове на НАТО. Някои служители на алианса, включително холандският адмирал Роб Бауер, който председателства Военния комитет на НАТО, започнаха да се питат как значителните увеличения на разходите, приложени след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., не успяха да се превърнат в достатъчни запаси.
И Биден твърди, че компаниите трябва да поемат "повече риск", когато става въпрос за натрупване на оръжия, знаейки, че правителствата в крайна сметка ще похарчат парите така или иначе.
Балканска намеса
Междувременно, далеч от украинските бойни полета, ветровете на войната достигнаха задния двор на НАТО на Балканите, където подкрепяните от Русия усилия за дестабилизиране на района се оказват успешни и заплашват да възобновят конфликти в регион, който все още се възстановява от собствената си война преди три десетилетия.
"НАТО се справя добре в региона, но сега е изправен пред нарастваща руска активност", каза Веско Гарчевич, бивш черногорски посланик в НАТО и сега професор по международни отношения в Бостънския университет.
Нещата изглеждаха добре за алианса по-рано тази година, тъй като регионалните членове Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония пренебрегнаха руските симпатии на някои местни политици, за да подкрепят санкциите срещу Москва.
Все още са пресни спомените за етническия конфликт от 1990 г., който разкъса днешна Босна и Херцеговина и подтикна етническите сръбски сили да обсадят столицата й Сараево.
"Балканите и Босна и Херцеговина имаха опит от първа ръка за това, което се случва в Украйна, и тази война потвърди важността на интеграцията в НАТО за Сараево", каза Исмет Фатих Чанчар, скорошен сътрудник в програмата "Партньорство за мир" на Колежа по отбрана на НАТО .
В съседна Сърбия, напротив, политиците отказаха да се присъединят към НАТО или да санкционират Москва; вместо това те търсят все по-тесни връзки с Русия, позовавайки се на споделено славянско наследство и православие.
Докато Сараево си спомня геноцида, извършен от подкрепяните от Сърбия командири, сърбите си спомнят бомбардировките на тяхната столица Белград през 1999 г. от самолети на НАТО.
През септември Сърбия подписа споразумение с Русия за започване на взаимни "консултации" по външна политика, докато сътрудничеството в областта на отбраната вече е доста тясно. Сърбия се снабди с изтребители МиГ, системи за противовъздушна отбрана Панцир-С1 и танкове от Русия, която отвори офис в сръбското министерство на отбраната.
В ход, който може да разтревожи Русия, но със сигурност ще изнерви служителите на НАТО, Сърбия също пазарува от Китай, като стана първият европейски купувач тази година на FK-3 ракетна система земя-въздух и преди това на китайския дрон CH-92A.
Гарчевич каза, че Сърбия вижда Русия да залага претенции за "велика Русия", като нахлува в Украйна. Това направи сръбските лидери по-уверени в отстояването на собствените си претенции към области извън нейните граници, населени със сърби.
"Сърбия стана по-гласна за това, виждайки шанс да копира позицията на Русия", каза той.
Първият, който усеща ефекта, е съседната Босна и Херцеговина, където внимателно балансираното споразумение за споделяне на властта между етническите общности, въведено след Балканските войни, сега е застрашено; републиката със сръбско мнозинство, известна като Република Сръбска и подкрепяна от Сърбия, заплашва да се отдели.
Русия също играе роля, обучавайки полицейските сили на републиката. А през септември, преди планирана среща с руския президент Владимир Путин, президентът на управляваната от сърбите област в Босна Милорад Додик обвини Запада за провокирането на атаката срещу Украйна.
Мироопазващите сили на Европейския съюз в Босна и Херцеговина увеличиха присъствието си до повече от 1000 войници, но Чанчар се съмнява, че това ще има значение. "Те (ЕС) знаят, че броят на мироопазващите сили няма да е достатъчен, ако има проблем", каза той.
Борбата между Русия и Запада в страната е и икономическа. Докато ЕС отпуска пари в брой за възстановяване след пандемията от COVID-19, Русия предлага газ с отстъпка.
"Войната в Украйна насърчи призивите в (Република Сръбска) за отделяне и разпадане на Босна и Херцеговина, докато руският посланик каза, че Босна може да погледне примера на Украйна, ако избере да се присъедини към НАТО", каза Чанчар. "Русия използва Република Сръбска и Сърбия, за да дестабилизира Балканите. Криза в Босна и Херцеговина, с подкрепата на Русия, може лесно да се прехвърли в Черна гора, Косово или Северна Македония.
Гарчевич каза, че Русия вероятно ще спре да насърчава действително отделяне, но рискува още кръвопролития в региона.
"Това е коз, който те няма да използват, но ще се опитат да поддържат страната слаба и да занимават НАТО. Това е като в Кавказ и Молдова. Русия обича замразените конфликти", каза той.
Назряващият спор между Сърбия и нейната бивша провинция Косово междувременно изглежда всичко друго, но не и замразен.
Сърбия се опита да смаже сепаратистко движение на етнически албанци в Косово през 1999 г., което предизвика бомбардировките на НАТО над Белград и създаде независимо Косово, признато от САЩ и по-голямата част от Европа, но не и от Русия или Китай.
Сега привидно дребен спор относно решението на Косово да попречи на своите сръбски жители да използват издадени от Сърбия регистрационни номера на автомобили заплашва да предизвика насилие. Това стана, след като сръбски политици, съдии и 500 полицаи в населен със сърби регион на Косово напуснаха работа в знак на протест.
В Черна гора - партньор на Сърбия във федерация до 2006 г., когато Черна гора обяви независимост - мнозина смятат, че Русия стои зад неуспешен преврат през 2016 г., целящ да попречи на страната да се присъедини към НАТО.
Въпреки успешното присъединяване на Черна гора към алианса година по-късно, проруските и прозападните политици продължават да спорят за властта. През септември Черна гора изгони шестима руски дипломати, докато прозападният министър на отбраната Рашко Коневич обвини Русия за масивна кибератака срещу страната.
Месец по-късно опонентите му в парламента гласуваха за отстраняването му. Запитан дали смята Русия за отговорна за уволнението си, той каза: "Оставям на вас да прецените кой ще спечели от моето отстраняване".
"Очевидно е, че Руската федерация не иска стабилност на Западните Балкани и това е очевидно от 2016 г. и след присъединяването на Черна гора към НАТО през 2017 г.", добави той. "Тъй като не успя да попречи на Черна гора да се присъедини, Русия възприе друга стратегия, която е дестабилизиране на алианса чрез своите подставени лица в НАТО."
USD
CHF
EUR
GBP
beyonder-realm
на 09.12.2022 в 21:34:03 #1Смърт за Рашастан