Шведският генетик Сванте Паабо получи Нобеловата награда за медицина, съобщава Си Ен Ен.
Престижното отличие му беше присъдено за изследванията му с използване на ДНК на изчезнали хоминиди за разкриване на тайни за човешката еволюция.
Нобеловият комитет заявява, че Паабо е "постигнал нещо привидно невъзможно", когато е секвенирал първия геном на неандерталец и е разкрил, че хомо сапиенс се е кръстосвал с неандерталците.
Неговото откритие беше оповестено публично през 2010 г., след като Паабо въведе методи за извличане, секвениране и анализ на древна ДНК от кости на неандерталец. Благодарение на неговата работа учените могат да сравнят неандерталските геноми с генетичните записи на хората, живеещи днес.
Изследването на Паабо създаде изцяло нова научна дисциплина - палеогеномика, посочва комисията и допълва: "Разкривайки генетични различия, които отличават живите хора от изчезнали хоминиди, неговите открития осигуряват основата за изследване на това, което ни прави уникални човешки същества".
Say good morning to our new medicine laureate Svante Pääbo!
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 3, 2022
Pääbo received the news while enjoying a cup of coffee. After the shock wore off, one of the first things he wondered was if he could share the news with his wife, Linda.
Photo: Linda Vigilant pic.twitter.com/l27hnzojaL
Паабо установи, че повечето съвременни хора споделят между 1% и 4% от своята ДНК с неандерталците. Това означава, че неандерталците и хомо сапиенс трябва да са се срещали един с друг и да са имали потомство, преди неандерталците да изчезнат преди около 40 000 години.
Шведският генетик е работил като директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, от 1997 г. и е почетен научен сътрудник в Природонаучния музей в Лондон.
Основният му принос е да бъде пионер във възстановяването на древна ДНК и това е изключително важно в изследването на човешката еволюция, посочва Крис Стрингър, изследовател на човешката еволюция в Лондонския музей.
Последвалата работа на Паабо за извличане на ДНК от малък фосилен фрагмент, намерен в пещера в Южен Сибир, разкрива също толкова сензационно откритие.
Откритият фрагмент е от пръстова кост на възраст 40 000 години. Екипът на Паабо установява, че костта съдържа невероятно добре запазена ДНК, и започва работа.
През 2010 г. е дешифрирана ДНК последователността на т.нар. Денисовски човек.
Откритията на Паабо са подобрили разбирането ни за еволюционната история. Вече е известно, че по времето, когато хомо сапиенс е мигрирал от Африка, поне две изчезнали популации хоминиди са обитавали Евразия.
Неандерталците са живели в Западна Евразия, а денисовците - в източната част на континента.
С връчването на Нобеловата награда за медицина започна ежегодната нобелова седмица.
Миналата година американските учени Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян си поделиха Нобеловата награда за медицина през 2021 г. за откриването на рецептори за температура и допир.