Издирваният дълго време „Беларуски списък" с имената на полските офицери, екзекутирани през 1940 година от секретната съветска полиция -НКВД, е бил открит в руските държавни военни архиви, пише полският вестник „Газета Виборча", цитиран от РИА Новости.

Наталия Лебедева, водещ руски историк по темата за Катин и сътрудник изследовател в Института за Обща история ( Руската Академия за науки), е открила документ в архивите на Съветската 15 военна бригада, базирана в Беларус през 1940 година, която е транспортирала затворници на НКВД до Минск.

„Беларуският списък" съдържа 1,996 имена на затворници от градове, които сега се намират в западен Беларус: Брест, Пинск, Барановичи, Гродно, Бялосток и други. Както изглежда те са застреляни с около 20 хиляди други полски офицери в затворнически лагери в Русия ( Козелск и Осташков) и Украйна ( Старобелск).

Лебедева, която заяви, че всички семейства на застреляните офицери са били депортирани в Казахстан, планира да сравни списъка с убитите с този на депортираните.

Според архивните документи 21857 поляци, повечето заловени полски офицери, са били екзекутирани през пролетта на 1940 година от НКВД. Въпреки фактът, че убийствата са се случили в редица затворнически лагери на НКВД масовите екзекуции са наречени Катинското клане, тъй като много от екзекуциите са извършени в Катинската гора в региона Смоленск.

По време на съветското управление клането бе причислявано към убийствата на нацистите, но през 1990 година Москва обяви, че съветската власт е отговорна за убийствата. Русия представи списък с имената на 14,552 войници, които са били убити и погребани в Катин, Калинин, Медное и Харков ( Украйна).

През 1994 година Киев даде на Варшава така нареченият „Украински списък", който включва имената на 3,435 жертви. През следващите години изследователите се съмняваха, че някога ще открият „Беларуския списък".

На 23 декември 2011 година президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че нито един полски гражданин не е бил застрелян през 1940 година на територията на Беларус. Според него страната му е била само „транзитна точка".

На 22 май 2012 година Владимир Адамушко, директор на Отдела за архиви и записи на Беларус изтъкна, че няма и не може да има такъв списък.