Лидерите на Украйна, Молдова и Грузия трябва да направят много уверения в Брюксел. Така нареченото "трио" - три най-ентусиазирани членове на ЕС програмата за Източно партньорство за бившите съветски републики - иска да убеди Европейския съюз да продължи да ги сближава, като същевременно признава, че те няма да бъдат членове на клуба скоро, пише "Политико".
Казано по друг начин, те се стремят да са friends with benefits - "приятели без обвързване" с ЕС, а пълната ангажираност може да почака.
По-тесните връзки биха могли да донесат и ползи за ЕС, който иска да има приятелски настроени, демократично настроени съседи на изток и да ги предпази от изплъзване в хватката на Русия. Но ЕС също се опасява да не бъде въвлечен в нестабилност и конфликти в региона.
Това означава, че работата на тройката премиери е напрегната на срещи с висши служители в столицата на ЕС, като се имат предвид последните събития - включително натрупването на руски войски на границата с Украйна и разговорите за заговор за сваляне на правителството в Киев.
На пресконференция в петък украинският президент Владимир Зеленски каза, че правителството му разполага с разузнавателни данни за опит за преврат, подкрепен от Русия и включващ един от най-богатите олигарси в Украйна Ринат Ахметов. Кремъл отрече обвинението и Ахметов излезе с изявление, в което го нарече "абсолютна лъжа".
Междувременно Грузия е затънала в дълбока, продължителна вътрешнополитическа криза, която до голяма степен парализира правителството й и предизвика остри критики, че страната се отдръпва от предишните демократични постижения. Усилията за посредничество в кризата, включително на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, се оказаха до голяма степен безполезни.
А в Молдова първоначалният ентусиазъм и големите надежди за ново, проевропейско правителство бяха омаломощени през последните седмици от неравномерното разрешаване на спора с Русия относно договорите за природен газ. Въпреки че Кишинев постигна сделка с Газпром, контролирания от Кремъл енергиен гигант, за да осигури достатъчно доставки за тази зима, критиците в Брюксел твърдят, че сделката включва отстъпки, които ще дадат на Москва твърде много право на мнение за политическото бъдеще на Молдова.
Въпреки подобни проблеми и неуспехи, украинският премиер Денис Шмихал настоя, че правителството му е решено да следва западна траектория, която един ден ще доведе до официално присъединяване към европейския клуб.
"Бихме искали да кажем възможно най-силно, че нашите три страни имат непоколебимата цел да станат пълноправни членове на ЕС", каза той за "Политико".
Шмихал цитира усилията на Украйна за борба с изменението на климата в съответствие с плана на ЕС за Зелената сделка, както и сътрудничеството в областта на енергетиката, цифровото регулиране и киберсигурността, като примери за тласък за по-тясно интегриране и приемане на стандарти и практики на ЕС. Той също така каза, че Украйна може да осигури съхранение за стратегически резерв от природен газ на ЕС, макар че страната вероятно ще трябва да се окаже малко по-стабилна, преди столиците на ЕС да се споразумеят.
Всякаква перспектива за членство в ЕС е далеч за триото. Нито една от трите не е обявена за страна кандидатка за членство в ЕС. И дори постигането на този статут не е гаранция за членска карта, както могат да потвърдят страни от Западните Балкани като Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония след дълги години престой в различни чакални.
Но привържениците на по-тесните връзки с триото казват, че е наложително да им бъдат дадени стимули да продължат напред по прозападен път с демократични реформи.
"Ако не можем да предоставим на тези страни някакъв нов, по-голям дневен ред за следващото десетилетие, тогава можем да се сблъскаме с проблема, че мотивацията за реформи в тези страни ще започне да ерозира", каза Андрюс Кубилиус, от Литва, член на Европейския парламент и защитник на концепцията за триото.
Концепцията възникна, след като политиците от ЕС стигнаха до заключението, че трите страни имат повече перспективи за по-тесни връзки с ЕС, отколкото другите членове в Източното партньорство. Армения и Азербайджан бяха във военен конфликт миналата година, докато Беларус стана открито враждебен към ЕС, като Александър Лукашенко наскоро се опита да използва мигрантите като оръжие за дестабилизиране на съседните Полша и Литва.
Кубилиус каза, че той и други поддръжници на концепцията предвиждат широка интеграция на триото в единния икономически пазар на ЕС, както и ангажимента им към четирите основни свободи на ЕС: движението на стоки, хора, услуги и капитал.
"Една от причините, поради които ЕС не предоставя на тези държави някакъв по-амбициозен дневен ред, това е просто защото няколко големи столици - знаем кои - са скептични относно всякакви следващи стъпки на разширяване, преди институциите на ЕС да бъдат реформирани", каза Кубилиус в интервю.
По-специално Франция е хладна по отношение на разширяването на ЕС и многократно настоява, че ЕС трябва да направи фундаментални корекции в своите структури, преди да може да поеме нови членове.
Триото вече е подписало споразумения за политическо асоцииране с Брюксел и вече се ползва от предимствата на "задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия", които им дават известен достъп до единния пазар.
Подходът не е съвсем нов. През 2002 г. тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди призова за "политика на близост", която да се опита да постигне компромис между твърде бързото разширяване на ЕС и смачкването на амбициите на съседни страни.
"Политиката на близост няма да започне с обещанието за членство и няма да изключи евентуално членство", каза Проди. "Целта е да се разшири в този съседен регион набор от принципи, ценности и стандарти, които определят самата същност на Европейския съюз".
Той добави: "Искам да видя "пръстен от приятели" около Съюза и неговите най-близки европейски съседи, от Мароко до Русия и Черно море".
Този пръстен от приятели обаче не е съвсем осъществен - особено що се отнася до Русия. И едно от основните предизвикателства за инициативата на тройката е рискът от Москва, която действа агресивно, за да провали инициативата за Източно партньорство в миналото.
През 2013 г. Кремъл убеди тогавашния украински президент Виктор Янукович да се откаже от плана си за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС - нарушено обещание, което постави началото на революцията на Майдана и доведе до нахлуването и анексирането на Крим, както и до войната в Донбас, която продължава и днес.
Кубилиус каза, че дори когато работи в рамките на триото, ЕС трябва да бъде готов да направи повече или по-малко с всяка страна партньор в зависимост от индивидуалните обстоятелства, следвайки традиционния принцип "повече за повече" - което означава, че трябва да се правят повече демократични реформи, които дават повече предимства от страна на ЕС".
Той призна, че постиженията на триото са смесица от напредък и отстъпление. Но той твърди, че подобно отстъпление само подчертава неотложността на по-силните дипломатически усилия на ЕС.
В Тбилиси управляващата партия "Грузинска мечта" и нейните опоненти изглеждат склонни към взаимно унищожение. "Сега те правят всички възможни грешки, "Грузинска мечта" и опозицията и това е от полза само за Кремъл", каза той и добави: "Ако Грузия не може да разреши политическата си криза, тогава, знаете ли, ЕС наистина трябва да го оцени като някакъв вид отстъпление и тогава принципът "повече за повече и по-малко за по-малко" трябва да бъде много ясно послание".
Но като цяло Кубилиус коментира, че ключовият момент е да се дадат на триото амбициозни, осезаеми и постижими цели за по-силна интеграция с ЕС, без неизбежните забавяния и разочарования от официална молба за членство.
"В момента, с членството, е очевидно, че не върви напред", каза той. "Така че трябва да имаме някаква междинна цел."
USD
CHF
EUR
GBP
