Проруските медии в Сърбия се насочиха срещу руския президент Владимир Путин, Москва може да се откаже от подкрепата си за Сърбия по въпроса за Косово, пише bneIntelliNews.
Русия използва позицията си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, за да блокира отделянето на Косово от Сърбия през 2008 г. и отдавна бе най-твърдият поддръжник на Сърбия по въпроса. Това помага за решението на сръбския президент Александър Вучич да не налага санкции на Русия.
Въпреки това, на 26 април Путин говори за обявяването на независимост на Косово като прецедент в подкрепа на самообявените републики в украинския регион Донбас, което притесни Сърбия, че Москва променя позицията си, за да осигури собствените си цели в Украйна.
Говорейки пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, Путин каза, че Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) имат правото да декларират своя суверенитет, тъй като "прецедентът вече е създаден".
Русия призна двете самообявени републики за независими държави на 21 февруари и нахлу в Украйна три дни по-късно. "Путин цитира прецедента с Косово, обяснявайки признаването на ДНР, ЛНР", пише ТАСС.
Според стенограма от срещата, публикувана на сайта на Кремъл, на срещата с Гутериш Путин оприличи "решението за независимост" на Крим и Севастопол от Украйна с това на народа на Косово. "Единствената разлика между двата случая беше, че в Косово това решение за суверенитета беше прието от парламента, докато Крим и Севастопол го взеха на общонационален референдум", каза Путин. "Ако е така, републиките на Донбас, Донецката народна република и Луганската народна република, могат да се ползват със същото право, без да искат разрешение от централното правителство на Украйна и да декларират своя суверенитет, тъй като прецедентът е създаден."
Гутериш отговори, като посочи, че ООН не признава Косово.
Тогава Путин коментира, че "да... но съдът го направи", позовавайки се на консултативното становище на Международния съд от 2010 г. относно декларацията за независимост на Косово.
"Ако има прецедент, републиките на Донбас могат да направят същото. Това направиха те, а ние от своя страна имахме правото да ги признаем за независими държави", каза руският президент.
"Факт е, че много западни страни признаха Косово за независима държава. Същото направихме и с републиките на Донбас... Аз съм добре запознат с документите на Международния съд за ситуацията в Косово. Всъщност аз самият съм ги чел. Спомням си много добре решението на Международния съд, което гласи, че когато изпълнява правото си на самоопределение, територия в рамките на която и да е държава не трябва да търси разрешение от централното правителство на страната, за да провъзгласи своя суверенитет. Това беше решението за Косово и това реши Международният съд и всички го подкрепиха".
Сърби тълкуват думите на Путин като признаване на Косово и обвиниха Путин, че е обърнал гръб на Сърбия в свой интерес.
Обикновено твърдо настроеният проруски Сръбски "Телеграф" има заглавие на първа страница: "Путин заби нож в гърба на Сърбия: той размени Косово за Донбас".
"Данас" цитира сръбския дипломат Сречко Джукич, който казва, че "заявявайки, че самоопределението и независимостта на Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) се основават на косовския прецедент, Путин всъщност заяви, че признава независимостта на Косово".
", всекидневник, близък до сръбското правителство, също остро критикува Путин. Заглавието на вестника е: "Гол интерес: изявлението на Путин защитава интересите на Русия в Донбас, без да се интересува от позицията на Сърбия в Косово и Метохия!".
"Руският президент Владимир Путин призова за обявяването на независимост на Косово като аргумент за независимостта на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР), само показвайки, че интересите и позицията на Русия в глобалното политическо и икономическо земетресение са неприкосновени и по-важни от традиционните приятелства, като това със Сърбия", пише в статията на "Курир".
Тези заглавия са в рязък контраст с тези от месеците преди руската инвазия. Част от избирателите са шумно проруски настроени, позиция, която досега се насърчаваше от медиите, като много медии представяха Путин като герой, докато критиките към Русия бяха разглеждани като антисръбски.
Путин и други руски официални лица често правят паралели между Косово и подкрепяните от Русия отцепили се евпублики, не само в Украйна, но и в Грузия, и намират възприемчива публика сред сърбите, които скърбят за загубата на Косово и бомбардировките на НАТО през 1999 г.
Преди инвазията проруският уклон в по-голямата част от сръбските медии стана все по-очевиден, тъй като стотици хиляди руски войници и големи количества военна техника бяха разположени по украинската граница. Ситуацията стана толкова екстремна, че украинското посолство в Белград свика пресконференция, за да опровергае някои от съобщенията и призова да не се разпространява дезинформация за самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР в Сърбия.
Като кандидат-членка на ЕС, която също има приятелски отношения с Русия, Сърбия бе в трудна позиция, когато Русия нахлу в Украйна - което се случи само седмици преди президентските, общите и някои местни избори в Сърбия в началото на април.
Докато западните правителства обявиха санкции, когато Русия призна независимостта на двете сепаратистки образувания в Източна Украйна, сръбският президент Александър Вучич отложи изявлението до 25 февруари, когато изложи аргумента Сърбия да не се присъединява към санкциите в обръщение към нацията.
В изявлението, публикувано от президентството вечерта на 25 февруари, се казва, че Сърбия уважава териториалната цялост на Украйна, но Вучич припомни собствения опит на Сърбия от западните санкции по време на войните от 90-те години и посочи подкрепата на Русия за Сърбия по това време, както и подкрепата на Москва за въпроса с Косово.
Въпреки че не се присъедини към санкциите, Сърбия подкрепи ключови резолюции на ООН срещу Русия. На спешната сесия на ООН на 2 март Сърбия гласува в подкрепа на резолюцията, осъждаща руската агресия срещу Украйна. На 7 април Сърбия бе сред страните, които гласуваха на Общото събрание на ООН за отстраняване на Русия от Съвета на ООН по правата на човека за "груби и систематични нарушения и злоупотреби с правата на човека" в Украйна. Това обаче не е достатъчно за служителите на ЕС, които многократно подчертаваха, че като страна кандидатка Сърбия трябва да приведе външната си политика в съответствие с тази на блока.
Малко след затварянето на избирателните секции на 3 април, Вучич даде да се разбере, че ще продължи с все по-трудната задача по балансиране на отношенията между Русия и Запада. Като посочи, че Сърбия ще продължи да се опитва да балансира отношенията, Вучич добави, че най-важното за Сърбия е да има добри отношения в региона и да продължи европейския си път, но да не разваля добрите отношения с традиционните приятели.
Тогава само три дни след изборите - в момент, когато повечето европейски правителства търсеха начини да сложат край на зависимостта си от руския газ - Вучич проведе телефонен разговор с Путин, в който те обсъдиха предстоящото начало на преговорите за нов дългосрочен договор за доставка на газ.
Въпреки внезапния поток от антипутински заглавия в сръбските медии, не е ясно дали това е част от по-широка промяна в позицията на Сърбия.
Вучич се срещна на 26 април с председателя на комисията по международни въпроси на руската Дума Леонид Слуцки и повтори, че Сърбия ще продължи по европейския си път, като същевременно ще запази приятелските си отношения с Русия.
Същият ден Вучич се срещна и с помощник-държавния секретар на САЩ за Европа и Азия Карън Донфрид, на която двамата обсъдиха "текущи геополитически въпроси", включително "отношението на Сърбия към ситуацията в Украйна".
USD
CHF
EUR
GBP
