Ехото на войната в Украйна на Западните Балкани - експерти сочат Сърбия за проблем

Евродепутати и експерти обсъдиха войната в Украйна и рисковете и предизвикателствата пред Западните Балкани и общата европейска отбрана. На семинар, съвместно с европейското издание EURACTIV Bulgaria, провел се днес в Централния военен клуб - Радан Кънев, евродепутат (Демократична България, ЕНП) коментира, че агресията на Владимир Путин в Украйна и Втората световна война са променили всичко и са събудили демони от близкото минало. Той смята, че войната е напомнила, че "сигурността не е гарантирана". Така, според него - развитието на държавите от Западните Балкани, които членуват в НАТО, а нито една в ЕС - поставят въпросителни.

Той даде за пример Сърбия, но и Унгария - където местните лидери използват властта за засилят позициите си и отличи от тях РСМ, където няма сега автократична фигура. Ще започнат да продават себе си като доставчици на стабилност и това ще ги укрепи международно, анализира той. Ребусът на Западните Балкани няма да се реши, ако продължават да се въртят около Белград, уточни Кънев.

Андрей Врабчев, експерт по международна сигурност, смята, че може да се получи прецедент, в който Сърбия и останалите държави могат да търсят решение за косовския спор, а от Москва се чува в момента "неспособността на ЕС, ветото на България и хибридните атаки". За него РСМ е изложена на хибридни атаки и това е голяма заплаха за ЕС, а в България се спекулира с интерес, който не е изказан. Той цитира проучване на холандски институт, според което ЕС не успява да проведе политиките си в Западните Балкани.

Германия: Албания и Северна Македония трябва бързо да се присъединят към ЕС

Шолц предупреждава, че забавянето ще остави Западните Балкани отворени за външно влияние

Европа на фона на събитията трябва да даде смисъл на хората от Западните Балкани и да избяга от ситуацията, която произведе, защото нейното поведение произведе стабилократи, както и засилва хватката си над обществото в определени държави, като например Сърбия, обясни Врабчев. За него Европа трябва да има политика и да гледа еднакво на всички държави от Западните Балкани. Той вижда дори създаване на регионални съюзи в Западните Балкани - България, Гърция, Македония, Черна гора, по коридор номер 8 и към тях и останалите държави от Западните Балкани.

Владимир Билчик, евродепутат, представител на ЕНП от Словакия, и постоянен докладчик за Сърбия коментира, че очакванията за страната са големи и са се променили начините, с който се взаимодейства в региона. Той определи като "брутално нашествието на Русия в Украйна", което променя взаимоотношението в Европа и ще има последици в държавите в региона.

"Наблюдаваме ускоряване на процесите, които не са наблюдавани от десетилетия, това е вариант държавите от Западните Балкани да се присъединят към ЕС", посочи Билчик. Той смята, че за Сърбия ще има правилно решение след изборите. За него е голям проблем и "руската медийна дезинформационна кампания".

Проф. Денко Малески, първият министър на външните работи на независима Македония и професор по международни отношения в Университета в Скопие, анализира, че ще отнеме поне 100 г. у хората, чието съзнание е контаминирано от идеите за върховенство, старият начин на мислене да изчезне. Сигурността е номер 1 за Западните Балкани, но най-добрата защита са демократичните ценности, а те идват след пълноправно членство в ЕС", посочи той.

Кризата в Украйна насочи погледите на САЩ и ЕС към Западните Балкани

Районът е традиционен кръстопът на интереси

В дискусията се изказа Енгелуше Морина, старши политически сътрудник, Wider Europe Programme, Европейски съвет за външна политика Исмет Рамадани, председател на Евро-атлантически съвет на Северна Македония. Тя смятат, че най-вярната посока е демокрацията, но има влошаване спрямо нея в региона и процесът е бавен и ограничен във времето. Сърбия, Косово, проблемите в Босна - отбеляза тя като трудности в региона на Западните Балкани.

"Много е важно спешно да се реагира и да бъде привлечен в редиците на НАТО и ЕС", уточни специалистът. Може би ЕС трябва да се разграничи по-ясно от държавите, които не подкрепят върховенството на закона", добави още тя.

Игор Новакович, Център за международни въпроси и въпроси на сигурността, представител на Съвета за приобщаващо управление в Сърбия също акцентира, че единственият източник на природен газ за страната е Русия и се очакват "ограничителни мерки с бавно темпо".

В заключение Димитър Бечев, политолог, Carnegie Europe and the Oxford School of Global and Area Studies, подчерта, че войната в Украйна е с голям отклик в региона и се усеща нервна тревожност, заради войните в Косово, Югославия. Той даде за пример Сърбия чрез скептицизма към Запада и голямата руска общност там. Бившият сподвижник на Русия - Вучич и други лидери в региона имат сериозни причини да не отварят втори фронт на руската война, добави той. Бечев даде за пример и Косово, което все още е във визовия списък на ЕС. България от 21 г. се пътува безвизово в Европа, посочи Димитър Бечев. Той смята още, че няма да има ескалация на насилието. Това, което демонстрира Сърбия, е добре дошло, но е началото, заключи той.