Резултатът от сръбските избори бе повече или по-малко предрешен. Александър Вучич, гигантът с бебешко лице, спечели изборите. Новият президент е старият президент. Дори ако някой иска да го делегитимира, описвайки го като автократ или лидер на "хибридна демокрация", няма съмнение, че има икономическа рецепта за успех, пише Волкер Вагнер за "Дойче веле".

Въпреки че много млади сърби са готови да напуснат страната в търсене на "по-зелени пасища", ако вече не са се преместили във Франкфурт или Виена, избирателите очевидно искаха да покажат своята благодарност към Вучич за икономическото съживяване на страната. БВП на глава от населението се е повишил със забележителните 40% през последните пет години, безработицата намалява, националният дълг е нисък, а страната със седем милиона жители може да се похвали с изобилие от валутни резерви.

Възход към победа без идеология

Това е стратегия, която се изплати с хора, които имат повече пари в банковите си сметки и могат да поставят храна на масата. Вучич - стабилократ, който обича да тормози медии, да дава работни места за партийна принадлежност и контролира полицията, тайните служби и съдебната система - не спечели, прибягвайки до националистически патос. Напротив, неговата политика е освободена от идеология и неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) се представя като всеобхватно движение, което успя да намали опозицията и да маргинализира крайните националисти. Програмата е самият Вучич и всичко е за власт.

Но сега президентът ще трябва да реши: Брюксел или Москва?

Люлеене между Изтока и Запада

С войната в Украйна отношенията на Сърбия с Русия, уют, който се характеризира в миналото като "патологична любов", са подложени на стрес тест.

Може да се каже, че Сърбия не знае какво иска. Подобно на югославския лидер Тито, Вучич се люлее между Изтока и Запада. Сърбия получава газ от своя "най-добър приятел" Русия с отстъпка, но в същото време - през последните 15 години - получи субсидии от около 3 милиарда евро от програмата за предприсъединителна помощ на ЕС.

От 2014 г. преговорите на Сърбия с Брюксел за присъединяване към блока се проточват. Но войната между Русия и Украйна инжектира нов тласък в половинчатите преговори за присъединяване. След като години наред Брюксел повтаряше мантра с исканията за държавите от Западните Балкани, вратата към ЕС вече е широко отворена.

Въпросите вече не са върховенство на закона, свободни медии или корупция. Днес ЕС иска да защити страните от Югоизточна Европа - особено Сърбия - от външнополитическите лапи на Путин. Белград сега трябва да вземе решение.

Белград не е готов да се откаже от Косово

Големият славянски и православен брат на Сърбия, Русия е скъп за Белград. От години Москва използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира присъединяването на Косово към организацията. Белград не е съвсем готов да се откаже от Косово, "люлката на сръбската цивилизация", която обяви независимост през 2008 г. и бе призната за суверенна държава от почти 100 членки на ООН, но не от Сърбия или Русия.

Не е изненада, че Сърбия неохотно подкрепи резолюцията на ООН срещу нахлуването на Русия в Украйна. Вучич се противопостави на санкциите с неговата проруска позиция, която намери благосклонност сред много избиратели.

Сега, когато стратегията се изплати и победата му е потвърдена, въпросът е какво ще направи Вучич с политическия си мандат.

Атаката на Русия срещу Украйна е предизвикателство за голямата табела "Добре дошли" от Брюксел. Това е исторически шанс, не само поради обстоятелствата. Сърбия е европейска и трябва да стане част от лоното на ЕС. Това би било добре за целия регион.