Когато Комисията по разузнаване към Сената публикува така наречения „доклад с мъчения” през 2014 година, критикуващ Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за използваната програма с изтезания при разпит на заподозрени за тероризъм, директорът на управлението Джон Бренън обяви: „Мисля, че има достатъчно прозрачност през последните дни...мисля, че е прекалено”.

Година и половина по-късно след натиск да се публикува още информация според Закона за свобода на информацията, Централното разузнавателно управление отново е на прицел заради разсекретяването на нови 50 документа, около 900 страници, за програмата за задържане и разпит.

От документите, съобщават световни агенции, става ясно, че в агенцията е имало безпокойство във връзка с прилаганите техники за разпит. В един от документите, който е от 2002 година, служителите са призовавани да не документират притесненията си, че част от техниките за разпит може да са незаконни.

В документите има доклад за вътрешно разследване на смъртта на затворник в управляван от ЦРУ обект, Salt Pit, в Афганистан през ноември 2002 година. В доклада се заключва, че затворникът Гюл Рахман е починал в затворническа килия, където е бил окован за бетонен под. Затворникът е носел блуза при 31 градуса температура.

Рахман беше гол от кръста надолу, става ясно от доклада. По време на проверка на килията към 4 часа сутринта надзирател забелязал Рахман да „трепери”, но това не направило впечатление на охранителя, „защото всички затворници треперят”, допълва се още. В 10 часа тялото на Рахман беше безжизнено и от „устата и носа му течеше кръв”, отбелязва се в документа. 30-45 минути били необходими, за да бъде изпратен лекар. Резултатите от аутопсията не са убедителни, но според лекаря най-вероятната причина за смъртта е хипотермия.

Смъртта на Рахман доведе до години разследване от страна на американското правителство.

От документите става ясно още, че ЦРУ не е задържало точните хора или някои от заловените не са свързани с много ценна разузнавателна информация.