Когато Владимир Путин бе млад служител на КГБ, оценката му от разузнаването отбеляза недостатък в характера. Бъдещият президент на Русия е с "понижено чувство за опасност", се казва в автобиографията му, което означава, че е склонен да поема неоправдани рискове, пишат за The Wall Street Journal Ан Симънс, Майкъл Гордън и Ярослав Трофимов.
Съветският съюз, на който Путин се е посветил, престана да съществува - събитие, което той многократно описва като най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век. Москва загуби 48,5% от населението на СССР, включително десетки милиони рускоговорящи и 41% от своя БВП. Важното е, че Русия също загуби своята заветна позиция на глобална сила и стратегически противник на САЩ.
Путин, който е на власт от 1999 г., сега поема най-големия риск в кариерата си в опит да си върне загубената слава на Русия и да се справи с миналото. Неговите ходове заплашват да предизвикат война, различна от която и да било в Европа от 40-те години на миналия век, докато той се стреми да пренапише системата за сигурност на континента и поне отчасти поражението на Русия в Студената война.
Путин вече е натрупал повече от 100 000 войници за евентуална инвазия в Украйна, призова за изтегляне на американските сили от Централна Европа, а с руски военни в Куба и Венецуела опитва да подчертае стратегическите слабости на Америка. Заплашва да изпрати военна техника.
Западните лидери, които дълго време се фокусираха върху възхода на Китай като основна стратегическа заплаха за международния ред, бяха озадачени от тази наглост и се опитват да разберат кой е готов да запали огъня. Досега той ги остави да спекулират докъде ще стигне - дали ще води голяма война в Украйна с евентуално прекъсване на отношенията със Запада или ще премахне някои отстъпки от широкия си списък с искания.
За мнозина в руското управление апетитът на Путин към риск е съвсем естествен, като се има предвид интензивността на историческите оплаквания на Русия, които той раздухва през цялата си кариера, за да оправдае бързата милитаризация и авторитарното управление.
"През 90-те години на миналия век Русия се смяташе за отписана страна, която никога няма да се издигне отново, което вече не трябва да се взема предвид. Всички сме преминали през това чувство на унижение и несправедливост", каза известният руски депутат Константин Затулин, заместник-председател на Думата в Комисията по отношенията с бившите съветски републики. "Путин се радва на подкрепата, която има, защото това е Русия. Въпреки че хората винаги имат много оплаквания към властите."
Путин бе ясен за желанието на Русия да възстанови влиянието си върху своите съседи, особено Украйна. Но той създаде аура на непредсказуемост относно следващия си ход. От анексирането на украинския полуостров Крим до изпращането на войски в Сирия, изваждането от ръкава на стратегически изненади е отличителен белег на външната му политика.
"Несигурност, двусмислие - това е част от тяхната стратегия", каза Глеб Павловски, политолог, който съветва Кремъл между 1997 и 2011 г. Ако всичко е ясно, способността му да заплашва незабавно намалява.
Докато Путин зависи от военните, разузнаването и дипломатите на страната, той определя политиката, след като овладее детайлите на нивото на някои западни лидери, според чуждестранни служители, които са преговаряли с руския лидер. Те казват, че тази концентрация на власт прави още по-трудно анализирането на бъдещите действия на Русия и прогнозирането на истинските намерения на Москва.
"Той сам си е държавен секретар и сам си е министър на отбраната", каза бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън, който се е срещал с Путин няколко пъти, включително в Москва през октомври 2018 г.
Постиженията на Путин през последните две десетилетия затвърждават вярата му, че вече няма нужда да се вслушва в съветите на другите, казват хора, запознати с руския лидер.
"Той изпитва нова увереност, че е намерил правилния път, че е на правилния курс, че е намерил правилния ъгъл в световните дела и че следователно не трябва да е толкова внимателен към другите", коментира Павловски.
Относителната липса на резултати от предишни негови действия може да е насърчила Путин да продължи да повишава залозите. В края на краищата той нахлу в Грузия през 2008 г., в Украйна през 2014 г. и анексира Крим през същата година и поръча предполагаеми заговори за убийства в чужбина, като случая "Новичок" през 2018 г. в Англия, получи в отговор само ограничени западни санкции.
Въпреки че блокираха икономическия растеж на Русия, тези мерки не намалиха способността на Путин да се задържи на власт или да развива все по-напреднали военни способности. С над 630 милиарда долара натрупани резерви, страната има достатъчно финанси, за да издържи на непосредствения натиск.
Междувременно нарастващата зависимост на Европа от руския природен газ направи много от европейските съюзници на САЩ още по-неохотни срещу Москва, тъй като се страхуват от въздействието на по-значимите санкции върху техните собствени икономики.
"Президентът на Руската федерация работи с високо ниво на толерантност към риска", каза пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, който командва американските военни в Европа от 2014 до 2017 г. "Той е уверен, защото ние, Западът, не го спряхме преди и не го принудихме да отстъпи."
Говорителят на Путин Дмитрий Песков каза, че руският президент не иска да възстанови Съветския съюз, защото очевидно вече е невъзможно. Целта на Путин, каза той, е да "запази връзките на хармонична взаимозависимост" с бившите съветски републики.
Украйна, която се стреми да сложи край на тази взаимозависимост с Русия от нейната военна офанзива през 2014 г., играе голяма роля в настоящата конфронтация, защото в очите на Путин тя всъщност не е чужда земя. Именно загубата на Украйна, която бе втората най-населена и индустриално напреднала бивша съветска република, е в основата на драстично намаления глобален статут на Москва.
"Без Украйна Русия престава да бъде империя, но след като Украйна е подчинена, Русия автоматично се превръща в империя", каза покойният съветник по националната сигурност при президента Джими Картър, Збигнев Бжежински, през 1990 г.
В статия, публикувана през юли 2021 г. и изпратена до всеки член на руските въоръжени сили, Путин твърди, че само враждебни западни интриги са разделили двете страни. "Руснаците и украинците са един човек, едно цяло", пише той. "Виждам стената, която се появи през последните години между Русия и Украйна между части от едно и също историческо и духовно пространство като общо бедствие и трагедия".
Ако украинците и руснаците са един и същи народ, успешна демократична Украйна се превръща в стратегическа заплаха за потисническата държава, която Путин изгради върху руините на Съветския съюз. Това може да насърчи руските продемократични сили, които са насочили вниманието си към корупцията на Путин и неговия вътрешен кръг и да послужи като катализатор за политическа промяна в Русия. Прозападната политическа ориентация на Украйна засяга ядрото на идентичността на Русия - по-голямо предизвикателство от потенциалното й членство в НАТО и потенциалното разполагане на западни войски в страната.
"Той не може да си представи, че Украйна не е част от сферата на руските интереси. Той вярва, че един ден ще има смяна на политиците в Украйна и Украйна ще се върне в Русия", каза Вигудас Усакас, литовски дипломат, който няколко пъти се среща с Путин в Москва като посланик на Европейския съюз. "Също така е политически императив да не се позволи на Запада да се разшири в Украйна, това устройва руснаците".
С масивно натрупване на войски до Украйна Путин създава позиция да преговаря под прицел. Целта е да се извлекат отстъпки от украинския президент Володимир Зеленски и да се принуди да даде дума на Русия за бъдещето на Украйна. Това би изпратило съобщение до други бивши съветски републики, че Западът не може да гарантира тяхната сигурност. За да засили натиска, Путин разполага с редица военни опции, по-малки от пълна окупация, вариращи от малки нахлувания до ограничен конфликт в региона на Източен Донбас и завземане на части от страната.
"При преразглеждането на възможностите си за Украйна две неща са ясни за Путин: НАТО няма да отговори военно на руско нахлуване, тъй като се въздържа от това в Грузия и Крим, а Русия може да се изправи срещу каквито и санкции да бъдат наложени", коментира Анджела Стант, сътрудник на Брукингс институт и бивш служител на националното разузнаване на САЩ за Русия и Евразия.
Консолидирането на прозападната ориентация на Украйна и нарастващите й военни способности, като неотдавнашното придобиване на турски въоръжени дронове и разработването на местни програми за балистични ракети, означават, че времето не е на страната на Москва, нещо, което обяснява спешността в действията на Путин.
"Мисленето е: Ако е неизбежно, ударете първи. Нека продължим да ескалираме, защото изглежда, че цената на бездействието може да е по-висока в края на деня", каза Максим Сучков, старши експерт по външна политика в дискусионния клуб "Валдай", базиран в Москва мозъчен тръст и дискусионен форум, на чиято годишна конференция обикновено присъства и Путин. "Идеята на Путин, силно подкрепяна от военните, е, че разполагането на американско военно разгръщане в Украйна е много по-скъпо от гледна точка на сигурността от каквито и да било санкции, които могат да последват, ако Русия удари първа".
Путин, който обичаше да кара ски в Карпатите на Западна Украйна, започна политическата си кариера с начинаещите руски демократи, работейки за прогресивния кмет на Ленинград и противопоставяйки се на опита за преврат през 1991 г., който се опитваше да свали президента Михаил Горбачов и да запази СССР.
Той бе изваден от относителната си неизвестност от президента Борис Елцин, който се страхуваше, че възраждащата се комунистическа партия ще разруши наследството му и назначен за министър-председател през август 1999 г. На 31 декември същата година Елцин подаде оставка и Путин пое президентството... остава най-влиятелният човек в Русия оттогава, като се прехвърляше между президентския и премиерския пост, за да заобиколи ограниченията на мандата.
Един от първите му ходове бе да използва комбинация от смазваща военна сила и преговори, за да си върне контрола над управляваната от бунтовници Чечения, ход, който доведе до прекратяване на сепаратизма в самата Русия.
"Ще ги разбием в бараките им", обеща Путин преди военна кампания, която причини огромен брой цивилни жертви и завърши с назначаването на бивш чеченски сепаратист, превърнал се в лоялист, за владетел на региона.
В същото време Путин остави отворена възможността Русия да остане в синхрон със Запада - стига да се третира с уважение. В интервю за БиБиСи през март 2000 г. той дори предположи, че Русия може да се присъедини към НАТО.
"Не бих изключил такава възможност", каза той тогава. "Но повтарям - ако и когато възгледите на Русия се вземат предвид като тези на равноправен партньор. Искам да подчертая това отново и отново."
За много западни лидери исканията на Русия да бъде приемана за равна бяха смешни. Икономиката на страната бе приблизително наполовина по-малка от тази на Испания и почти изцяло зависи от износа на газ и петрол, а военните й бяха бледа сянка на предишното си аз.
Така че, когато през 2004 г. НАТО предостави членство на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, това бе повратна точка за руския президент, който многократно се оплакваше, че това разширяване нарушава обещанията, дадени от Запада в края на Студена война. САЩ отричат да са поемали такива обвързващи ангажименти.
"Основното му разочарование бе, че към Русия се отнасяха нечестно", каза Евгений Минченко, президент на Minchenko Consulting, независима агенция за политически изследвания в Москва.
Същата година народни въстания в Украйна и Грузия, известни като Оранжевата и Розовата революция, доведоха на власт президенти, открито съюзени със Запада, вдъхновявайки подобен бунт в Киргизстан през 2005 г., заплашвайки оставащото влияние на Русия върху останалите й съседи.
Речта на Путин на международна конференция в Мюнхен през февруари 2007 г. сигнализира за решимостта на Русия да започне да отвръща на удара. Съединените щати, оплака се той, "прекрачиха националните си граници по всякакъв начин", а разширяването на НАТО е "сериозна провокация, която намалява доверието на всички". Изводът на Русия, добави той, е, че сега "трябва да помислим за осигуряването на собствената си сигурност".
САЩ не обърнаха внимание на предупрежденията му. На следващата година, срещата на върха на НАТО в Букурещ обеща, че Грузия и Украйна "ще станат членове на НАТО", въпреки че не започнаха реални преговори за членство. Това постави и двете нации в несигурната позиция да бъдат разглеждани от Москва като стратегически врагове, но без защитата на западните съюзници.
Пет месеца по-късно руските сили нахлуха в Грузия, след като обвиниха подкрепяния от САЩ лидер на кавказката нация в агресия срещу Южна Осетия, прокремълски отцепил се регион. Войната завърши с това, че руските сили окупираха части на Южна Осетия и демонстрираха безсилието на западните поддръжници на Грузия. Путин не е изправен пред никакви последствия за нарушаване на условията на прекратяването на огъня, договорено от френския президент Никола Саркози. Скоро след това президентът Барак Обама остави въпроса с Грузия настрана, като инициира неуспешно "нулиране" с Москва. Оттогава нито Грузия, нито Украйна напреднаха много към членство в НАТО.
Окуражен от стратегическия успех в Грузия, но разтревожен от проблемите с оборудването и логистиката, пред които са изправени руските военни по време на инвазията, Путин бе решен да възобнови господството на Русия на световната сцена. Той нареди реформи, които превърнаха руската армия в по-професионална сила и инвестираха в подобряването на руската военна индустрия, включително разработването на оръжия като хиперзвукови ракети, които биха могли да направят ядрената противовъздушна отбрана на САЩ остаряла. Той също така започна да търси начини да си възвърне влиянието в бившите съветски съюзници по целия свят - от Сирия през Либия до Венецуела.
Когато Москва нахлу в Донбаския регион на Източна Украйна през 2014 г., Путин отрече пряко участие. Подкрепяните от Русия сили, които разположиха повече основни бойни танкове в Донбас, отколкото целият флот на британската армия, бяха просто "миньори и трактористи", твърдеше той, "безпристрастно", тогава.
Днес редовните военни сили на Русия открито се събират по границите на Украйна, заплашвайки със способности, които не са използвани от Москва през 2014 г., като въздушни удари, ракети с голям обсег и ракети, които могат бързо да опустошат украинската отбрана. Целта сега може да е пълна смяна на управлението в Киев, вместо да се отнеме повече територия, предполагат руските изявления.
"За тези, които днес са предали пълния контрол над Украйна на външни сили, би било поучително да си спомнят, че още през 1918 г. подобно решение се оказа фатално за управляващия режим в Киев", пише Путин в миналогодишната статия, сравнявайки германската окупация на Украйна преди повече от век с ролята на НАТО в страната днес.
Отвъд Украйна, още по-голяма награда, дразнеща Путин, е възможността да забие клин между САЩ и европейските съюзници, каза Фиона Хил, бивш офицер от националното разузнаване на САЩ за Русия и Евразия, която бе екпсертът за Русия на президента Доналд Тръмп в Съвет за национална сигурност.
Стратегията на Кремъл, каза тя, е да "държи Украйна като заложник за нещо много по-голямо: окончателното отстъпление на НАТО и опит за изгонване на САЩ от Европа".
САЩ и съюзниците е малко вероятно да се откажат, поне в близко бъдеще, но сега приемат сериозно заплахите на Путин. Те със сигурност вече не третират Русия просто като "регионална сила", която действа от слабост, както Обама го отхвърли за ужас на Путин преди осем години.
"Имайки предвид картите, които бяха в ръцете му първоначално и като се има предвид позицията, която Руската федерация сега заема на международната арена, можем недвусмислено да кажем - да, Владимир Путин е отличен стратег", каза Павел Данилин, директор на Центъра за политически въпроси и анализ, московски мозъчен тръст.
"Предлагам да помним с коя Русия се занимава светът през 1999 г. и с коя Русия светът се занимава сега".
Преговорите под заплахата от изнудване никога не са обективни. Достоверните руски заплахи за нахлуване в Украйна предизвикват емоционален дебат за сигурността, който не успява да отговори на ключови въпроси за бъдещето на НАТО и източния му фланг, пише за The Hill Бенджамин Яенсен.
Централният въпрос за Москва е бъдещето на членството на Украйна в НАТО. Настоящата реторика и от двете страни се фокусира върху начертаването на "червени линии" и налагането на наказание при липса на по-голямо стратегическо пресмятане. Американските и европейските политици трябва да се отдръпнат и да отговорят на четири въпроса, преди да откажат да преговарят за Украйна и да се ангажират по пътя на почти сигурна ескалация.
Първо, дали сегашната криза е като 1914 г., Сараево или като 1948 г., Берлин? Докато аналогиите са изпълнени с опасност, те помагат да се улови характера на кризата. Дали сегашното противопоставяне е момент, в който в Кремъл са готови да рискуват война в името на националната гордост и забавяне на неизбежния си упадък, или ситуация, в която пазарлъците, включващи творческо използване на военни сили, могат да надделеят?
Може да се каже, че отношенията Русия-Украйна са най-лошият сценарий за учените по международни отношения. Страните имат история на териториални спорове, съперничество и конкуриращи се национални разкази за стотици години. Въз основа на минали проучвания, този модел предполага две държави, склонни към милитаризирани спорове, продължителни конфликти и проблеми с ангажиментите, които хвърлят сянка върху рационалното политическо договаряне.
Руските елити вероятно са готови на риск и ще приемат загуби. Те действат под носталгична стратегическа логика, която предшества геополитиката и разглежда сферите на влияние и буферните държави като трайни реалности на държавното управление.
Второ, присъединяването на Украйна или Грузия към НАТО ще увеличи или намали колективната сигурност на съществуващите членове на НАТО? Смисълът на НАТО е сигурността на неговите държави-членки. Неговата мисия е "да гарантира свободата и сигурността на своите членове чрез политически и военни средства".
В политически план начините и средствата включват насърчаване на демократични ценности и сътрудничество в областта на сигурността между държавите-членки. Във военно отношение НАТО генерира военна мощ за "предприемане на операции за управление на кризи".
Руските кампании в сивата зона в цяла Европа са оскърбление на политическите ценности на алианса, но не повече, отколкото по време на Студената война. Добавянето на страна като Украйна с - колкото и изфабрикувани - териториални спорове с Русия рискува да се превърне в източване на военната мощ на НАТО, принуждавайки алианса да предприеме серия от предни разполагания, които не осигуряват Балтийските страни, Северна Европа/Скандинавия или Средиземноморието - всички области, в които Русия оспорва алианса.
Казано по друг начин, превръщането на Донбас или Крим в нова Пропаст Фулда* помага ли или пречи на способността на НАТО да генерира военна мощ?
Трето, дали перспективата за присъединяване към НАТО ще спре Русия да се намеси в Украйна? През 2009 г. на Грузия и Украйна бе предложена пътна карта за присъединяване към НАТО без определен срок. Оттогава Русия увеличи усилията си да подкопае и двете страни, като същевременно преследва мащабна програма за военна модернизация.
Нито санкциите, нито перспективата за членство в НАТО спряха руската военна намеса в Украйна. Налице е асиметрия на интересите. За НАТО Украйна е изключително важен въпрос, но за Русия е жизненоважен основен въпрос. Членството на Украйна в НАТО няма да балансира тази асиметрия. Ако не друго, предлагането на колективна гаранция за сигурност на Киев ще привлече Европа към по-широка поредица от ескалиращи конфронтации, докато ревизионистките елити изтласкат по-толерантните гласове в Кремъл.
Четвърто, наистина ли е заложено доверието в съюза? Тук контрафактът помага да се отговори на въпроса. Ако приемем, че Русия нахлуе в Украйна и НАТО не направи нищо, някой член на алианса ще напусне ли? Въпреки че бездействието може да насърчи Русия в бъдеща криза, то вероятно ще увеличи разходите за отбрана в страните-членки на НАТО и ще гарантира повече самолети, кораби и войски, разположени и наблюдаващи всяко движение на Москва.
Тестът за НАТО е как алиансът, в съответствие с първоначалната си харта, реагира на атака срещу държава-членка.
Пето, каква е алтернативната цена за текущото противопоставяне? От всичко казано, Русия е готова да предложи отстъпки, за да постигне споразумение за Украйна и Грузия. Като се има предвид по-голяма гъвкавост, преговарящите биха могли да се обърнат и например да обменят гаранция за отказ на Украйна в НАТО в продължение на 15 години за нов кръг от преговори за контрол на въоръженията и съживяване на режимите за проверка на изтеклия ядрен договор.
Размяната на дипломатическо време за осезаем контрол на оръжията и ядрена деескалация може да доведе до резултати и да отложи бъдещите обсъждания, докато Путин напусне поста. В крайна сметка никой цар не живее вечно.
Европейските държави трябва да се изправят срещу Русия, но въпросът е как и кога. Политиците не трябва да бъркат дългосрочната конкуренция с резултата от всяка отделна криза. Вместо да отказват да се пазарят за членството на Украйна, държавите-членки на НАТО трябва да се съсредоточат върху тласкането на Русия към по-широк стратегически диалог по въпроси като контрола на въоръженията, като същевременно разработват политики, които ограничават способността на Москва да принуждава Европа.
Има няколко минуса за отговор на руския блъф и да се отложи решението за Украйна. През следващите години държавите-членки на НАТО, заедно с ключови европейски партньори, могат да предприемат осезаеми действия за намаляване на принудителния обхват на Москва.
Първо, енергийната сигурност е националната сигурност. Русия може да бъде смела, докато духат зимните ветрове, а инфлационният натиск след пандемията поддържа цените на суровините високи. Европа се нуждае от алтернатива на руските ресурси като приоритет за националната сигурност.
Второ, по-силното трансатлантическо разузнаване и кибер сътрудничеството ще помогнат за ограничаване на способността на Русия да провежда кампании в сивата зона в страните-членки на НАТО.
Трето, НАТО се нуждае от военна модернизация и да инвестира отново в оперативната съвместимост на съюза.
САЩ могат да играят роля - от увеличаване на износа на енергия за Европа до координиране на програми за разузнаване, кибернетична и военна модернизация - но тези усилия се нуждаят от европейските държави-членки на НАТО, да поемат водещата роля.
*Пропастта Фулда е коридор, минаващ на югозапад от германската провинция Тюрингия до Франкфурт на Майн, който, непосредствено след Втората световна война е определен от западните стратези като възможен път за съветско нашествие в американската окупационна зона от източния сектор, окупиран от Съветски съюз. Пропастта Фулда представляваше най-краткия път от границата между Източна Германия и Западна Германия до река Рейн. По време на Студената война, НАТО и военните сили на Варшавския договор останаха силно концентрирани в района. Постоянни патрули, наблюдение и сигнали са извършвани по границата, където противоположни наблюдателни пунктове са близо един от друг, до обединението на Германия през 1990 г.
Arsen Lupin
на 27.01.2022 в 12:03:12 #26Кой е грантоядът, напляскал тоя вонящ пасквил, що не смее да се подпише под бълвоча си?!? Абе, нюза, не разбирате ли накъде духа вятърът и докъде ще стигнете скоро със своя скудоумен слугинаж?!?
ivan-koichev
на 21.01.2022 в 10:26:19 #25Статията не е чак толкова лоша, изразява някакво мнение. Путин играе изключително по евроатлантическите правила, в смисъл на заплахата отговаря със заплаха и в случая се стреми да предотврати ново клане в Украйна. За сега съм оптимист относно изхода, със Запада трябва да се играе или твърдо или никак. Слабото място на Запада е вкуса към охолен живот, няма как да го имат при война не само срещу Русия, но дори и при война срещу Северна Корея ще изгубят голяма част от кефа си.
null
на 21.01.2022 в 08:53:00 #24след дойче веле и френския сайт WSJ е третия ви най-голям източник на мокри сънища. ако СССР беше решил да си вземе Украйна - това щеше да се е случило 2014та. да не говорим за Приднестровието. поляците щяха да захапят "западна крайна", също както отхапаха от Чехословакия при немската анексия от 1938, за което - разбира се - никой не говори. щеше да търчи напред-назад някой като гуайдо-цигановская - interim president - а хора като вас щяха само да повтарят снимки и статии за Никол Шерцингер. о, чакай, вие последното и без това вече го правите. nevermind
Хирам
на 21.01.2022 в 08:07:17 #23Жалко и тъпо е да се говори за европа срещу Путин. Ние сме европейски народ, но езика ни с руснаците е почти идентичен, а писмеността и религиозно-етичната система са общи. С изключение на няколко паталогични случая на русофобски девиации, сме настроени дружелюбно към Русия и руснаците. И не - няма да се бием за американските планове, не смятаме че Русия е заплаха, отвращаваме се от американските декларации за тяхната "изключителност" и надменното им вмешателство по целия свят, подкрепяме ген. Янев за отказа от чужда армия в страна ни. И не ни пука от цензура и заплахи, по-скоро трябва да ги е страх русофобчетата и продажниците военолюбци!
incub
на 21.01.2022 в 07:43:09 #22Ти определено идея нямаш от история . Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1877_%E2%80%93_187
Mithrandir
на 21.01.2022 в 07:00:16 #21Който не познава историята е обречен да я повтаря. В историята няма нито една война, започната от Русия, но за сметка на това тя доста често приключва създадените от други войни...
borislav-kasabov
на 21.01.2022 в 05:30:53 #20News. bg адмирации поздравления че сте публикували горния остро оспорен размазан надявам се от мен "материал" защото информационно чрез вас само така прочитайки го ние вашите ревностни читатели също подобни такива прочитайки чрез вас News. bg научаваме методиката способите тънкостите лостовете механизмите с които си служат зли преднамерени платени калпави политолози от подготвени от западно-европейски нашенски български руски американски или каквито да са те не важат защото са определено зловредни пропагандни идиотски анти-човешки политически политологически рептил-люпилни "институти" а техните изчадия апологети драскачи проводници са много по-малко полит-аналитици отколкото те са яростни мракобесни психо-аналитици "майстори" на промиване на мозъци а ма ха я фак дем E-xaaaaaaaaaaaaaa ...................................................................... . б к
borislav-kasabov
на 21.01.2022 в 05:05:17 #19x-101 Eй простак ще ти начупя кратуната мухльо духльо задето за 28-и пореден път от 10 години насам публикуваш този твой парцал-чаршаф м.аймуно мръсна извратено тъпо к.опеле червен бунадясал комуняго отвратителен уроде ч.икиджийо ш.унди лизачо кавал нещастен п.едерасче грозно заври си го в г.ъза наместо х.уй а тай ба в нещастника издумкал психясал а тай ба а ма ха я фак дем по Закона of Law E-xaaaaaaaaaaaaaa ............................................................ .
borislav-kasabov
на 21.01.2022 в 04:34:19 #18Глобалната държавна пропаганда е лоша играчка в ръцете на лоши държавни висши чиновници и не бива умните хора да я възприемат никога за достоверна или сравнима с реалния икономически и политически живот дори в голям гео-стратегически мащаб. Гном-рептилът е на 70 години точно . Това е старческа възраст . Анаболи стереоди чисти наркотици вземани от него непосредствено пред важни пред общества и камери изяви придават на путин за кратко време що годе приемлив външен вид . Иначе путин е развалина . Старец който злоупотребява . Алкохолът водката безсънието напрегнатата негова от години ежедневна програма най-вече са го скапали ако той да има поне 4 най-малко двойници употребяване според зависи случаите . В най-лошия случай путин и байдън да разиграят ограничен локален сблъсък на няколко места по украино-руската граница и до там с много малко жертви който разбира се театрално ще бъде с много шум спрян . Ефектът обаче е търсен програмиран и ще бъде най-рационална използуван . По всяка вероятност става въпрос за огромни суми пари прехвърляни от едни ръце места бизнес-олигархии банки пазари борси държави на други дестинации и за смяна на кадрите в управленските администрации и в русия в западна европа тоест измествата се центрове на преуритети влияния . В руската армия дълбоко сред щабните военни ръководства във впк на русия работят военни и технократи които са много тапред с материала много над това нищожество путин много добре знаят какво той партията единнна русия представлява и те едва ли ще допуснат путин да прави война с украйна той да заповядва военни действия на армията нахлуване в украйна дълбоко в нейна територия . Ядрена война е изключена дори и конвенционална е изключена между русия украйна защото няма никакви основания за водене на такава . Животът в украйна е напрегнат затормозен именно от грозната истерична пропаганда че може да започне такава или поради еди какви си причини щяла да избухва Алооо в 21 век сме . Няма нито един обикновен гражданин гражданка на украйна или на русия също които да искат желаят каквито и да е било военни действия . Как така пък само путин изведнъж ще решават да започва война . Няма логика няма аргументи нама причини за война . В най-рошия случай помислете започне някаква война в украйна която пак казва е просто невъзможна немислима но украинците също биха нанесли удари по граждански руски обекти с ракети при което при няколко десетки хиляди жертви да речем в русия автоматично в кремъл ще влязат специални войски на руската армия и този боклук буквално ще го линчуват както и всичките негови управленски централни и регионални администрации . Чудя се как толкова много хора треперят и фантазират какви ли не небивалици и страхотии апокалипсиси прочия . Само заради това че те създават тази безумна психоза ще дойде време не путин който е твар пионка самодоволен сурат нагла муцуна а неговите окръжения и управленски администрации ще носят вина защото точно те навиват парцали на неговата мека чурка за създаване на тези масови военни психози . Истината е че точно заради това десетки хиляди украино-говорящи украинци от южна украйна се изтеглят нагоре към киев и оттатък киев . Всъщност това е целта на кремъл не казвам путин . Ние просто го издигнахме в култ този боклук с обратни знаци в зависимост от отношението ни към него. Дори не трябва да го обсъждаме . Той е най-малката злина във властта на русия но умишлено е в лъчите на медините пропаганди за прикритие на това което го вършат три милиона и половина верни не на путин а на имагинерната политическа изкуствена страхова властова фикция путин че от него едва ли не зависи съдбата на европа . Нищо подобно . При смяна на путин в кремъл те ще опитат да пробутат такова политическа държавно ръководство което би им осигурило запазване на властта и превилегиите които те имат дори още от елциново време наследствено семейно . В русия живеят и работят много умни здраво-мислещи хора които заемат обаче експертни! а не ръководни позиции в икономиката стопанството индустриите социалния живот които не са фактор в държавността управлението и са единици в сравнение с путиновата гмеж във всички управленски институции и големи бизнеси в русия . Руската армия много точно го е преценила путин властовия синдром путин но полицията фсб го пази . Би избухнала страховита гражданска война между различните военизирани армейски и полицейски ведомства с техните лични състави и затова военните не посягат в русия за да му начупят кратуната тоест не толкова на него путин а на неговите граждански централни регионални областни губернски администаци и най-вече на частните огромни бизнеси които разсипват отвсякъде руския народ . Разчитат на народа . Мужикерията обаче бачка преживя като добитък пие за под масата до дупка размножава се и хич не й е до революция защото на магазина има манджа и водка а гном-рептилът дава на много от тях кинти без да бачкат колкото да свързват двата края и до там с гражданските революции за главата на гнома . Лошото е че какъвто е путин такъв и байдън и двамата общуват така сякаш са гей влюбена двойка . Навремето тук в News. bg почти всички бяхте настръхнали срещу доналд тръмп . Не трябваше и сега не трябва . Доналд тръмп е изключителен и като държавник и като външен нърви политик на щатите . Гоемият дъжавен ръководител проличава най-добре в законодателствата които той създава и осъществява в реалните икономика и социален живот . News bg защото са професионалисти от до информираше тогава много точно тези негови законодателства в конгреса и сената където в конгреса който е законодателен висш орган законодателствата и политиките на администрациите на доналд тръмп от раз бяха приемани заради републиканското там мнозинство а в сената камарата на общините тоест на щатските отделни икономо-стопански представителства демократите в тяхното мнозинство там не! ги приемаха за съжаление и огромна част от обществено-полезните политиките на президент доналд тръмп така и не се осъществиха . Всичко друго е ала бала пропаганда . Байдън путин в евро-екаеса управляващите там в момента социал-демократи жълтите китайски м.аймуни миризливите ирански пахлавита световните тайни масонски общества ложи интернационалните фъкани комуняги уолстрийтските банки които командорят стоковите и финансовите борси кюрето във ватикна подкупната в голямата си част световна медийна пропаганда много видиотените зависими от централните регионалните местни власти и много бизнеси във всяка една държава прекалено много си напаснаха и ни праскат грозен театър мним евентуален военен конфликт русия украйна . Ако аз имам върховна власт тези бих ги трепал наред мълниеносно без съдилища без военни трибунали наред защото те жестоко увреждат на цели поколения не на стотици милиони а на милиарди хора особено по корона-вирусните дивотии психиките а ма ха я фак дем по Закона of Law E-xaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa ................................................................. .
Crosby
на 21.01.2022 в 03:04:54 #17Няма какво да се плашите, Ванга е казала, че след третата световна война следващата ще се води с прашки и лъкове от тия които наизскочат след 50 години от атомните бункери. Само ме е яд, че няма да мога да гледам всеки ден лицето на партията г-жа Корнелия по телевизията, то едва ли ще има телевизия, да не говорим за партии.
great_lakes
на 21.01.2022 в 02:44:29 #16Русия спешно трябва да се отърве от путин
U4enik
на 21.01.2022 в 01:20:11 #15Според мен това е много тъпа статия, пусната в циркулация от …. всеки знае кой. Купете си нашите стари танкове да не ви нападне Путин. Всички бивши соц държави се отчитат. Дрънкането на оръжие в източна Украйна е да се забави разполагане на сили на НАТО. Също и “ Като ме бавите със Северен Поток и аз ще ви мътя водата”
x-101
на 21.01.2022 в 01:00:44 #14Пълен списък на войните и интервенциите, осъществени от САЩ Краят на XIX век 1890 (-?) г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота. 1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес. 1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население. 1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас. 1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини. 1893 (-?) г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата. 1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити. 1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс. 1894-1895 г. - Китай, военно-морският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война. 1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул. 1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция. 1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто. 1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание. 1898-1910 (-?) - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци. 1898-1902 (-?) - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война. 1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война. 1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база. 1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч. 1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур. 1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона. 1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс. 1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d'Alene. Първата четвърт на XX век 1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк. 1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала. 1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията 1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията. 1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война. 1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори. 1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“. 1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа. 1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес. 1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто. 1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война. 1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания. 1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война. 1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите. 1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ. 1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните. 1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира. 1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго. 1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите. 1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите. 1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието. 1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”. 1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация. 1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат. 1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина. 1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките. 1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”. 1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания. 1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация. 1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти. 1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите. 1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна. 1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание. 1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ. 1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания. 1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка. В средата на ХХ век 1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна. 1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти. 1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война. 1941-1945 г. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града. 1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите. 1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната. 1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет. 1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия. 1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война. 1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР. 1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите. 1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук. 1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе. 1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай. 1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха. 1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците. 1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании. 1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците. 1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците. 1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт. 1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван. 1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите. 1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г. 1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната. 1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена. 1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война. 1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза. 1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби. 1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала. 1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви. 1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания. 1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците. 1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити. 1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници. 1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос. 1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран. 1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам. 1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“. 1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток. 1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде. 1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници. В края на ХХ век 1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война. 1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит. 1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците. 1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията. 1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити. 1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията. 1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази. 1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив. 1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ. 1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“. 1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет. 1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета. 1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix. 1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат. 1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити. 1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война. 1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел. 1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни. 1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната. 1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади. 1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите. 1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война. 1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора. 1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети. 1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство. 1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго. 1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци. 1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите. 1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството. 1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването. 1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО. Началото на XXI век 2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити. 2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО. 2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември. 2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната. 2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ. 2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао. 2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода. 2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази. 2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната. 2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната. 2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове. 2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците. 2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити. 2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани. 2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции. 2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари. 2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите. 2015 г. - Украйна 2017 г. - Венецуела 2019 г. - Боливия Долу НАТО! Долу U$A! Колонизаторите вън!
projekt
на 21.01.2022 в 00:34:25 #13Интересно защо никой не реагира когато САЩ нахлуха, окупираха и източват Афганистан Ирак Либия Сирия Къде беше ООН, ЕСкъде са. САЩ още стоят в тези държави и не искат да си тръгват. обече сега говорят че Русия щяла да нахлуе. Те това го говорят от няколко месеца и всеки път е до 1-2 седмици..... и така с месеци вече
bajbor
на 21.01.2022 в 00:11:54 #12" Хитлер най-нахално анексира австрия, чехословакия и запада не си мръдна пръста, надявайки се Хитлер да се очовечи.." Кастело ако може да обясниш малко по подробно как така Запада не си мърда пръста и какъв е трешхолда на Запада за "очовечаване" ?!?! Оня коли, беси , пали ...тн Запада чака некакво очовечаване?!?! Колко милиона живота толеранс дава Запада? 20 млн ,40...?!?! Мишоци.... Ако не беше жалко щеше да е много смешно... Руснака с кръвта си обърна хода на войната и беше въпрос на време да стигне до Атлантическия океан, та затова тн Запад си мръдна пръста....
dimo-pushkata
на 21.01.2022 в 00:05:13 #11Ха ха ха, смях, Путин се отчита на същия государ като Запада! Ще бъде кеф да почнат война - да се трепят боклуците, тъкмо ще се отървем от два изрода. И престанете да ни занимавате с този театър, остаря, никой не го вълнува. Цар високо, Бог далеко!
Опако
на 21.01.2022 в 00:01:08 #10Русия на Путин е в тежък финансов нокдаун! Рублата губи стойността си, защото икономиката на страната е неконкурентноспособна, а политиката е самоубийствена! В резултат на това, стремежът на гражданите й ще бъде да съхранят стойността на парите си, като се откажат от рублата, което ще доубие държавата им още по-бързо. Русия се превръща в Чунга-Чанга, с БВП колкото италианското, стандарт на живот, съревноваващ се с българския, население - стопяващо се, чийто живот не струва пукната копейка! В такава ситуация, Питето може единствено да играе покер със Запада, блъфирайки тежко!
Tomorrow
на 20.01.2022 в 23:49:26 #9Няма по-долно и противно изчадие от български русофилистик, цирей на България, мамицата ви продажна, вижте се бе, отпадъци от свински ***, една шепа боклуци на Коприка се събирате, ДВЕПМ
Tomorrow
на 20.01.2022 в 23:33:47 #8Родната русофилистията е пак на амбразурата, духайте боклуци продажни. Всичко в статията е истина. Няма държава, която може да се изправи срещу света! На каПуткин му се иска ама не му стиска, щото този път, няма кой да вади руснаците от калта!
divane-divo
на 20.01.2022 в 23:16:54 #7Анонимния драскач е още един либерален слагач.......Русия прави тези действия защото е притисната до стената.....