Разпитват жената на Йозеф Фритцел

Съпругата на Йозеф Фритцел, който държа затворена дъщеря си в подземие 24 години, ще бъде разпитана от полицията.

По този начин ще се изясни дали е знаела за тайния живот на мъжа си, коментира електронното издание на Times.

Детективите ще проведат специално съдебно разследване за горните етажи на „къщата на ужасите", където 73-годишният Фритцел е живял с Розмари (сега на 68 г.), докато дъщеря им Елизабет е била затворена в подземието.

„Ние смятаме, че Фритцел е действал сам, но не можем да изключим възможността някой друг да е знаел какво се случва в подземието," казва главният разследващ Франк Ползър през медиите.

Миналата седмица Фритцел е пожелал жена му да го посети в затвора незабавно. Все още не се знае дали тя възнамерява да го направи.

Розмари твърди, че е била изумена от това, че не е знаела нищо за мъченията на дъщеря си. Целият Амщетен също е останал сляп за случващото се в къщата на една от главните улици в града.

Фритцел е държал Елизабет като робиня в звукоизолирани помещения без прозорци.

Припомняме, че тя и трите й деца бяха спасени преди 2 седмици. Другите три деца, родени в подземието, са отгледани от Розмари. Тя е смятала, че са оставени пред вратата на къщата им.

Полицията иска да попита Розмари, която има 7 деца от Фритцел преди той да затвори второто си семейство в подземието, как си е обяснявала дългите посещения на мъжа си в подземието и дали му е помагала да се грижи за подземния етаж.

Един от съседите на семейството описва Розмари като „перфектната баба" и коментира, че едва ли има жена, която, ако разбере, че мъжа й държи затворена дъщеря им в подземие като затворничка, би запазила спокойствие.

От полицията обаче допълват, че тя и други членове на семейството ще бъдат разпитани отново, за да се разбере дали не са били съучастници до някаква степен.

Психолозите допускат възможността Розмари подсъзнателно да е „потискала" подозренията си, че съпругът й е водил двойствен живот.

Фактът, че полицията не е заподозряла бащата на Елизабет по време на изчезването й, разкрива пропуски в разследването преди 24 години.

Това е помогнало на Фритцъл да бъде убедителен с версията си, че Елизабет е избягала от дома си, за да се присъедини към секта.

Две приятелки на Елизабет са потвърдили миналата седмица, че понякога тя е бягала от училище, защото се е страхувала, че учителите ще й задават въпроси за синините по цялото й тяло.

„Ние се научихме да приемаме този побой," казва 42-годишната Криста, която е била нейна съученичка и също като Елизабет е имала баща насилник.

„Ние се научихме как да се подкрепяме и да сме сплотени, когато болката ставаше непоносима," допълва още тя.
Друга приятелка на Елизабет, която иска да запази анонимност, обвинява Фритцел, че е удрял децата си.

„Той не им удряше шамари и не ги пляскаше. Удряше ги с юмруци. Веднъж братът на Елизабет ми каза - „Някой ден тази свиня ще ни пребие до смърт."
Оказва се, че приятелите на Елизабет никога не са вярвали във версията за изчезването й.

"В училище, когато е ставало въпрос за бягството на Елизабет, за да се присъедини към секта, аз винаги казвах:

„Не ставайте глупави, тя никога не би направила подобно нещо," казва друга нейна съученичка.

Писмата от „Лиси" до приятелите й, изпратени точно няколко седмици преди

отвличането й, показват, че тя е била жизнерадостно момиче, нетърпеливо да напусне дома си, за да се премести да живее със сестра си.

Според сестрата на Розмари, всички деца на Фритцел са напускали родния дом при първа възможност, заради бруталното отношение на баща им към тях.

Съсед е казал, че Елизабет е съобщила в полицията за това, че баща и е започнал да я изнасилва още докато е била на 11 г. В разговор с адвокатът си Фритцел е отрекъл обвинението.

Той твърди, че е изнасилил дъщеря си, едва след като я е затворил в подземието през 1984 г., когато тя е била на 18.

„Желанието да вкуся от забранения плод беше толкова силно, че не можах да устоя," споделя Фритцел.

Той твърди също, че е бил принуден да заключи дъщеря си, защото е „пиела и пушела". Тя е избягала във Виена за 3 седмици. Това Елизабет описва в писмата си до приятели като бягство „от ада".

„Трябваше да направя нещо", казва баща й. „Трябваше да създам място, където да държа Елизабет далеч от външния свят, дори и насила ако се наложи," обяснява поведението си Йозеф.

„В действителност аз исках да имам деца от Елизабет. Исках да създам поколение. За мен беше прекрасна идеята да имам подходящо семейство и в подземието - с добра съпруга и няколко деца," допълва още австриецът.