Кремъл може да бъде насърчен от слабия отпор на Съединените щати и НАТО срещу засиленото му дрънкане с ядрено оръжие, което увеличава ядрените опасности. Съюзниците от НАТО могат да проучат по-ефективни начини за намаляване на тези рискове, пишат RAND и The Hill. 

През февруари 2023 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, президентът Владимир Путин постави руските ядрени сили в повишена бойна готовност. През последните месеци Москва отприщи порой от ядрени заплахи.

През февруари Путин предупреди, че изпращането на войски на НАТО в Украйна може да рискува ядрен конфликт. Бившият президент Дмитрий Медведев се присмя, че опитите за възстановяване на границата на Русия с Украйна от 1991 г. ще доведат до "глобална война".

По държавната телевизия руски пропагандисти засилват шума. Миналия месец коментаторът Дмитрий Кисельов каза, че американските "центрове за вземане на решения и площадки за изстрелване на сушата и морето са в нашия прицел. Франция ще бъде разоръжена на мига. Британските острови просто ще потънат под водата."

Русия също засили своята военна ядрена позиция в Европа. През 2000-те Москва започна тайно да разполага нова крилата ракета, 9M729. Тя наруши Договора за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег от 1987 г., което накара Съединените щати да се оттеглят. Тази пролет Русия премести тактически ядрени оръжия в Беларус. На 6 май Путин рекламира военни учения в Южна Русия, включващи тактически ядрени оръжия.

През последните две години съюзниците от НАТО понякога се колебаеха да изпратят мощни оръжия на Украйна от страх от ескалация, потенциално ядрена. Това помага да се обясни отказът на САЩ в началото на 2022 г. да прехвърлят полските МиГ-29 на Украйна. Миналия месец Германия отказа да достави крилати ракети Taurus поради опасения от ескалация. На 3 май британският външен министър Дейвид Камерън каза, че изпращането на войски на НАТО в Украйна би представлявало "опасна ескалация".

Москва може би е очаквала, че НАТО ще противодейства на разполагането на ракети 9M729. Това е, което направи през 80-те години на миналия век, когато СССР тайно постави ракети SS-20, насочени към Европа и Япония.

Но този път НАТО не разположи ракети в отговор. Кремъл може да е видял това като знак за слабост на НАТО. Съвсем наскоро Русия можеше да възприеме като пасивна липсата на силен отговор на НАТО срещу преместването на ядрени оръжия от Русия в Беларус.

Накратко, Кремъл може да си помисли, че тактиката му за ядрено сплашване работи и до голяма степен е безплатна. Това може да е опасно. Но някои съюзници от НАТО може да бъдат подтикнати към действие.

Миналия месец полският президент Анджей Дуда призова за разширяване на програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия (PDF), за да включи Полша. Пет членки на НАТО - Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция - в момента участват в програмата. Те имат определен брой самолети с двоен капацитет, конфигурирани да доставят конвенционални или ядрени оръжия. Някои сили се модернизират със стелт самолети F-35, въоръжени с нови американски бомби B61 с опции с по-малък ядрен капацитет. Това не предизвика забележителни противоречия.

Варшава може да не се успокои от отговора на НАТО на кандидатурата на Дуда. Алиансът заяви, че "няма планове" да разполага ядрени оръжия в допълнителни държави-членки. Подобно на Западна Германия през Студената война, Полша и Финландия са големи съюзници в НАТО, граничещи със заплахата. По-малко изложените съюзници може да са доволни от ядрената позиция на алианса, но съюзниците, които са по-близо до заплахата, изглеждат по-загрижени.

Поради всички тези причини руските лидери биха могли да си помислят, че НАТО е станал по-малко подкрепящ своята ядрена мисия или е раздиран от напрежение, което е замразило ядрената политика. В светлината на тези възможни рискови възприятия, алиансът може да е разумно да преразгледа ядрената си позиция.

НАТО може да обмисли мерки за увеличаване на цената на Русия от нейните дестабилизиращи ядрени заплахи. Алиансът би могъл например да преразгледа политиките, да надгради ученията или да разшири програмата за ядрено споделяне. Възможни са и други варианти, като например повишаване на готовността за ядрено оръжие. Разполагането на нови ядрени сили на САЩ в Европа може да бъде противоречиво или ненужно от военна гледна точка.