Руснаците трупат умора от война с нарастване на военното напрежение с Украйна

Московската метростанция Киевски е украсена със сложни стенописи, показващи как украинците се присъединяват към Съветския съюз. Това е празник на единството. Но днес Москва и Киев се чувстват по-разделени от всякога, пише "Дойче веле".

Наскоро представители на западното разузнаване предупредиха, че Русия е разположила около 70 000 войници близо до границата си с Украйна и че руският президент Владимир Путин може да планира инвазия в началото на следващата година.

Пред гара Киевски пътници и пътуващи спират за чист въздух или за цигара. За повечето хора в руската столица нарастващото напрежение на границата се усеща като много далече.

"Ние, руснаците, не искаме война — никой не иска. Украинците са същият народ като нас, славянски народ — наши приятели", казва млада жена, придърпвайки шала на главата си заради студа. "Но всичко се решава от политици отгоре - без нас."

През 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров от Украйна. Москва също подкрепя сепаратистите, които се бият в Източна Украйна, въпреки че руските власти отрекоха пряко участие. Повече от 14 000 души загинаха в конфликта.

"По време на Съветския съюз всички живеехме добре заедно", казва по-възрастен мъж с кожена шапка и добавя, че има беларуски и полски корени. "Тогава всичко се разпадна".

Британски адмирал предупреди за руско нахлуване в Украйна с мащабите на ВСВ

Путин може да подготвя офанзива на няколко фронта още в началото на 2022 г.

Сложна история

Идеята, че украинците и руснаците са "братски народ" е често срещана в Русия. Това прави продължаващия конфликт в Източна Украйна емоционален за мнозина — и различен от други войни, водени между етнически групи в постсъветското пространство, като неотдавнашните сражения за Нагорни Карбах например.

Днес поне 2 милиона украинци живеят в Русия и има стотици семейни връзки между двете нации. Много руснаци всъщност виждат Киев като родното място на руската нация, тъй като днешната украинска столица е била център на Киевска Рус, средновековна федерация на славянски народи.

В есе, публикувано през юли, руският президент Владимир Путин стигна дотам, че твърди, че руснаците и украинците са "един народ" - и че Западът е този, който забива клин между нациите.

Русия: Западните действия с Украйна създават риск от мащабен конфликт в Европа

Отношенията със Запада продължават да се влошават и са стигнали до критична точка

Червените линии на Москва

Сега Путин използва армията си, за да изрази подновената си привързаност към Украйна - скорошното натрупване на войски е второто за тази година. Много руски анализатори твърдят, че дрънкането на оръжия над Украйна се е превърнало в стратегия за Путин.

"Кремъл вярва, че Западът напълно игнорира руските интереси, когато Русия използва езика на дипломацията", казва Дмитрий Тренин, ръководител на Московския център Карнеги. "Изглежда, че сега Русия използва военни инструменти като средство за придвижване на дипломацията".

Настоящото натрупване на войски на украинската граница и още едно по-рано тази година доведе до срещи на Путин с американския президент Джо Байдън. След двустранна среща на върха през юни тази седмица руският президент разговаря със своя американски колега чрез защитена видеосреща.

Путин настоя, че присъединяването на Украйна към военния алианс на НАТО ще премине "червена линия" за Русия и той изисква гаранции, че НАТО няма да се разшири по-нататък на изток - включително чрез предоставяне на членство на Украйна.

Както Тренин от Карнеги, така и политическият анализатор Константин Калачов твърдят, че руският президент вижда НАТО като реална заплаха - особено с неотдавнашните военни учения на НАТО и САЩ в Черно море близо до анексирания Кримски полуостров, който Русия смята за своя територия.

"Путин иска две неща: стабилност и суверенитет", казва Калачов, обяснявайки, че вижда НАТО като заплаха и за двете.

Британия търси демонстрация на единство в Г-7 срещу Русия заради Украйна

Русия е изправена пред последствия при нахлуване и агресия и ще е стратегическа грешка

Нов Крим?

Но военните движения на Русия близо до Украйна също са насочени към вътрешната публика, според политическия анализатор и бивш автор на речи на Путин Абас Галямов. В крайна сметка анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. доведе до огромен скок в популярността на Владимир Путин (88% по това време). Галямов казва, че настоящата ситуация показва, че Путин не иска поддръжниците му да мислят, че той "не е този, който беше" или да показва слабост спрямо Украйна.

Но анализаторът не смята, че пълномащабната инвазия в съседна Украйна би била популярен ход у дома.

"Руснаците вече знаят, че международните победи не само водят до чувство за национална гордост, но също така са последвани от репресии у дома и падащ стандарт на живот". Превземането на Крим преди шест години изолира Русия в международен план, което доведе до санкции на САЩ и ЕС и напрегнати отношения със Запада.

Стабилност и суверенитет

Степан Гончаров, социолог от Левада център, независима социологическа организация, твърди, че за повечето руснаци, последните няколко години вече са ги накарали да се чувстват сякаш живеят в "състояние на война".

"Това чувство за постоянно напрежение започна да тежи върху хората. Преди темата за войната бе нещо ново, връщаше чувството за принадлежност към империя, част от силна, велика нация", коментира Гончаров за конфликта в Украйна и участието на Русия във войната в Сирия.

"Сега хората биха предпочели да живеят в по-малко международно амбициозна страна, която е по-щедра към своите граждани, по-стабилна, предсказуема и икономически заможна страна".

Нобеловият лауреат Муратов: За Кремъл войната с Украйна е реална възможност

Активно се лансира тази идея...