С 90% смъртност, ебола показва нуждата от доверие между наука и общество

Устойчивостта на избухването на ебола в Конго и смъртонсното й разпространение в Уганда през последните дни показват, че социалните проблеми са толкова важни, колкото и научните постижения в борбата с огнищата на болести, твърдят специалисти в световното обществено здраве, съобщава "Ройтерс".

Учени, подтикнати от опустошителната епидемия от ебола в Западна Африка между 2013 и 2016 г., ряботят бързо за разработване на ваксини, лечения и терапии, базирани на антитела, които те се надяваха да предотвратят или спрат бъдещи огнища на вируса.

Но сегашното огнище на ебола продължава да се разпространява безмилостно от началото на август 2018 г. в провинция Северно Киву в Демократична република Конго.

Заразени са повече от 2000 души, загинали са най-малко 1 400 от тях. През последните дни ебола достигна до Уганда, където са регистрирани няколко случая, всички с хора, които са минали през границата с Конго.

Експертите в областта на общественото здраве казват, че това подчертава значението на фактори извън медицината - като доверие в авторитета, ангажираност и точна информация - за успешно контролиране на огнищата на инфекциозни заболявания.

"Дори при наличието на чувствителни бързи тестове, лекарства и ваксина, това епидемично заболяване продължава да гори", коментира Иън Макей, вирусолог и доцент в Университета на Куинсланд в Австралия.

"Основните двигатели са всички ключови човешки проблеми с доверието, навиците, страховете и убежденията. Това е смесицата, която сега помага в разпространението на всяка болест."

Тези, които търсят начини за прекратяване упоритостта на ебола в Конго коментират, че въпросите, които повдига, са в основата на това какво означава общественото здраве в 21-ви век за държавите по света, богати и бедни.

Световната здравна организация цитира недоверие на властите в Конго с атаки върху здравни работници и пациенти, избягващи центрове за лечение, като основен фактор за провала досега, за да се ограничи огнището на ебола.

По подобен начин се цитират кампании за дезинформация срещу ваксините в Съединените щати, Украйна и другаде, които позволяват на морбили да се разпространи яростно сред хората, които се страхуват и са объркани.

Втора жертва на ебола в Уганда

Потвърден е случай и с 3-годишно дете

Джереми Фарар, директор на медицинската благотворителна организация Wellcome Trust и специалист в областта на световното здравеопазване, прави паралели между предизвикателството да се овладее Ебола в Конго и други въпроси, като вълната от холера в Йемен и разпространението на морбили в Украйна, Съединените щати. и Филипините.

Бариерите са по-социални, отколкото научни, казва той. "Никое обществено здраве не може да работи без подкрепата на обществото, в което се намира. Науката е ясна за всички тези неща, но освен ако не е само мълчалива подкрепа, но е ангажирана подкрепа, тогава общественото здравеопазване наистина рабжти", допълва Фарар.

Ключов фактор са повечето международни пътувания и увеличаването на обмена на информация, която идва с тях. Това е "меч с две остриета", обяснява Даниел Бауш, директор на британския екип за поддръжка на общественото здраве и експерт по вируса ебола.

Докато подобрените комуникационни потоци могат да помогнат на органите на общественото здравеопазване да проследяват болестите и да разпространяват съобщения до хората за това как да се защитят, по-големият достъп до широк кръг от информация може да накара обществеността да стане по-скептична по отношение на властта и да разпространи дезинформация, включително за ваксините.

"Има толкова много информация, че е много трудно да се избере истината. Това не е уникално за Ебола или Африка - това е глобален проблем", допълва Бауш.

Емануел Андре, доктор и професор в Белгийския университет в Льовен, който работи с хора в Конго, засегнати от туберкулоза (друга инфекциозна болест) коментира, че начинът за противопоставяне на недоверието е ангажимент с хора, с пряко засегнати от болест или с пряк опит с лекарство.

"Медицината и общественото здраве все още не са се научили как да се справят със смирението и грешките", допълва той.

"Как можем да искаме доверие от хората в Северен Киву, когато политическите власти, агенциите на ООН и международните НПО не успяха да предоставят основни услуги, включително здравеопазване? Как можем да ги помолим да очакват, че същите тези участници сега ще могат да предложат решение?"

Отговорът е и в обучение, каквото Андре провежда в Конго през 2014-2016 г. в откриването на туберкулоза - заболяване, което може да се разпространи сериозно, ако хората не се явят на лечение - обучение на доброволци от местни общности, предимно хора, които са лекувани или имат фамилна анамнеза за заболяването, така той успява да подобри степента на диагностициране и ангажираност.

"Изграждането на доверие с хората е критично", обяснява професорът.

Повече от 2000 заболели от ебола в Конго

"Тъжно и разочароващо събитие"

Ебола за първи път се появява през 1976 г. в две едновременни огнища, едното в Южен Судан, а другата в ДР Конго. Последното се случва в село близо до река Ебола, от което произлиза и името на босттта. Обикновено се съобщава за по-малко от 500 случая всяка година и няма съобщения за случаи между 1979 и 1994 година, съобщава БиБиСи.

Сегашното огнище е най-лошото след епидемия, която засяга Либерия, Гвинея и Сиера Леоне в периода 2013-16 г., с повече от 11 300 загинали. Тогава болестта убива пет пъти повече от всички други известни огнища на ебола.

СЗО предупреди, че светът навлиза в "нова фаза", големи огнища на смъртоносни болести са "ново нормално".

Ебола заразява хората чрез близък контакт със заразени животни, включително шимпанзета, плодоядни прилепи и горски антилопи. Може да се разпространи бързо, чрез контакт с дори малки количества телесна течност на заразените - или индиректно чрез контакт със замърсени среди.

Дори погребенията на жертвите на ебола могат да бъдат риск, ако опечалените имат пряк контакт с тялото на починалия. Първоначалните симптоми могат да включват внезапна треска, интензивна слабост, мускулни болки и възпалено гърло, според СЗО.

Следващите етапи могат да доведат до повръщане, диария и - в някои случаи - и вътрешно и външно кървене. Пациентите загиват от дехидратация и множествена органна недостатъчност.

Степента на смъртност от ебола е висока - до 90%, според СЗО, и все още няма доказано лечение. Въпреки това, рехидратацията с перорални или интравенозни течности и лечението на специфични симптоми могат да подобрят оцеляването - особено ако вирусът е хванат рано.

Въпреки че медиците в момента третират симптомите, а не предлагат лечение, в момента се тестват редица нови лекарства, кръвни продукти и имунна терапия. Понастоящем в ДР Конго се провежда изпитание, за да се оцени напълно ефективността, според СЗО.

Експериментална ваксина, която се оказва силно защитна в голямото огнище в Гвинея през 2015 г., вече е дадена на повече от 130 000 души в ДР Конго.

Властите на Уганда също са ваксинирали близо 4700 здравни работници в 165 съоръжения. Южен Судан също така е ваксинирал здравните работници.

Ключът към запазването и контролирането на огнища е добрата комуникация със засегнатите общности, съобщава СЗО.

СЗО: Месеци наред продължава борбата с ебола в Конго

Най-малко 200 души починаха при последната епидемия