Съгласието на Саудитска Арабия да се откаже от контрола над най-голямата джамия в Брюксел е знак, че Рияд се опитва да изчисти репутацията си на глобален износител на ултраконсервативната версия на исляма, съобщава "Ройтерс".

През 1969 г. Белгия даде Голямата джамия на Рияд, с което откри достъпа на подкрепяни от Саудитска Арабия имами до разрастващата се мюсюлманска общност в замяна на по-евтин петрол за белгийската индустрия.

Но сега Брюксел иска да ореже връзките на арабската монархия с джамията, която се намира в близост до централата на ЕС в белгийската столица заради опасения, че имамите насърчават радикализъм.

Бързото съгласие на Рияд подсказва за нова готовност на монархията за насърчаване на по-умерена форма на исляма - едно от многото амбициозни обещания на престолонаследника Мохамед бин Салман за трансформиране на Саудитска Арабия и намаляване на зависимостта й от петрол.

Договореното през миналия месец споразумение между Брюксел и Рияд съвпадна с нова саудитска инициатива, която не е публично обявена, но се описва от западни представители като прекратяване на подкрепата за джамии и религиозни училища в чужбина, обвинявани в разпространение на радикални идеи.

Насочването към религиозна умереност обаче носи риск да провокира негативна реакция в арабската държава и може да доведе до запълване на вакуума от фундаменталисти.

Белгия разглежда последните ходове на Рияд като "прозорец за възможност".

Детайлите по предаването на джамията все още се уточняват, но ще бъдат обявени този месец, каза вътрешният министър на Белгия Ян Ямбон пред "Ройтерс".