Турция разкритикува изявленията на Гърция срещу решението за превръщането на статута на "Света София" от музей в джамия. Анкара отговори след първите мюсюлмански молитви в "Света София" от 86 г., които се проведоха в петък, информира АФП.

През последните месеци напрежението между Анкара и Атина ескалира, особено около казуса със "Света София" и сондирането в Източното Средиземноморие.

Гръцката православна църква в "траур" заради "Света София"

Гръцката православна църква в "траур" заради "Света София"

Религиозни и националистически групи ще организират протести в Атина и Солун

Вчера турският лидер Реджеп Ердоган се присъедини към хиляди мюсюлмани на първите мюсюлмански молитви, откакто "Света София" бе превърната от музей в джамия този месец.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис коментира, че случващото се в Истанбул "не е показ на сила, а доказателство за слабост".

Реакцията за отварянето на "Света София" за мюсюлмански молитви "още веднъж разкрива враждебността на Гърция към исляма и Турция", отговори говорител на Министерството на външните работи на Турция.

Мюсюлманите се молят за първи път в "Света София" от 86 г.

Мюсюлманите се молят за първи път в "Света София" от 86 г.

Хиляди се очакват да се съберат пред "Света София"

Говорителят заяви, че Анкара "остро осъжда" изгорените турски знамена в Солун и обвини правителството и парламента на Гърция в "провокиране на обществото с враждебни изявления".

"Разглезеното дете на Европа", което не може да приеме промяната за "Света София", още веднъж "изпадна в заблуда", подчерта представителят.

Ердоган: 350 000 участваха на първите молитви от 86 г. в „Голямата джамия Св. София”

Ердоган: 350 000 участваха на първите молитви от 86 г. в „Голямата джамия Св. София”

"Голямата Джамия Света София" е културно наследство на цялото човечество

На 10 юли президентът на Турция Реджеп Ердоган обяви, че близо 1500-годишният храм отваря за мюсюлмански молитви след решение на турски съд, че превръщането на сградата в музей от основателя на съвременна Турция е незаконно.

Храмът е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Издигнат е от византийския император Юстиниан I през 537 г., но превърнат в джамия след превземането на Константинопол от османците през 1453 г.

Превърнат е в музей като ключова реформа на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк след разпадането на Османската империя.