Украинецът Васил Макух се самозапалва в центъра на Киев на 5 ноември 1968 г., в знак на протест срещу съветското нахлуване в Чехословакия и срещу русификацията на Украйна, съобщава радио "Свободна Европа".

Последните му думи са "Долу комунистическите колонизатори!" и "Да живее свободна Украйна!". Като жива факла той пробягва няколко метра към днешния "Площад на независимостта" и пада. Свидетели на събитието се опитват да угасят пламъците, но Макух вече е получил 70 процента изгаряния. На следващия ден умира в болница.

Своя акт на саможертва той прави два месеца и половина преди самозапалването на Ян Палах, което разтърсва света.

За живота му се знае много малко, съветските власти правят всичко възможно името ме да потъне в забрава. Дори фактът на самозапалването му е бил скриван от населението.

Известно е, че през 1968 г. руската служба за сигурност КГБ се опитва да го вербува. Той е бил под постоянно наблюдение. Известно е също, че през 1946 г. е бил ранен в престрелка с войски на НКВД, изгубил е съзнание и е заловен. Тогава Васил е бил едва 18-годишен. Подложен е на изтезания, но не издава никого от съмишлениците си. Осъден е на десет години лагер.

Едва през 2000 г. изследователят Виктор Тупилко създава музей в Донецк, посветен на Васил Макух и на Олекса Гирник, самозапалил се през 1978 г. на гроба на Тарас Шевченко в защита на украинския език. След руското нахлуване в Източна Украйна музеят е заличен от проруските сепаратисти.