В Полша, Холандия, Германия и Франция фермерите са ядосани. Затягането на законодателството в областта на околната среда води до многомилионни загуби за тях, а имиджът на селското стопанство, който преди бе почти перфектен е развален от "зелените" активисти. Те не само нахлуват в кланици, за да предизвикат съжаление сред потребителите, но и обвиняват земеделските производители за глобалното затопляне. Реакцията на фермерите - масови демонстрации с участието на трактори и тих, но особено ужасен протест - броят на самоубийствата сред  селскостопанските производители е забележимо по-висок от средния за населението, особено в западната част на ЕС и във Франция, пише ТАСС.

След вълненията, обхванали Париж, Берлин и Хага през 2019 г., Варшава пое щафетата през есента на 2020 г. През септември и октомври полските фермери се събират пред сградата на парламента, където депутатите се подготвят да обмислят изменения в закона за хуманно отношение към животните. Ако промените влязат в сила, Полша, един от най-големите производители на естествена кожа в света, напълно ще изостави индустрията, ще засегне пазара на кашерно месо, включително износа за Израел. Промените ще засегнат сферата на развлеченията: отношението към дресьори на животни може да се счита за нечовешко и с множество ограничения, включително забрана. Това означава, че полските циркове могат спокойна да гасят светлините си.

Според социологически проучвания 57% от поляците нямат нищо против. Тяхната гледна точка отразява иначе консервативния вицепремиер Ярослав Качински, известен с любовта си към котките. Противник на Европейската комисия и пламенен националист, Качински е сантиментален, когато става въпрос за по-малките ни братя. "Полските стандарти за хуманно отношение към животните не трябва да бъдат по-ниски, а по-високи от европейските", коментира той.

Срещу Качински са предишните му гласоподаватели от вътрешността - полските фермери. "Предадохте ни, тези, които гласуваха за вас", може да се прочете на техните плакати, когато селяните отиват да протестират в столицата. За сметка на драконовските ограничения, правителството предлага на земеделските производители осезаема финансова компенсация, но моралният аспект на проблема също е важен. От гледна точка на фермерите, "зелените" поправки обезсилват каузата, на която са посветили живота си.

Консерваторите не споделят тези емоции. "В днешно време можете да изглеждате страхотно, без изобщо да носите естествена кожа", отсече полският премиер Матеуш Моравецки, разчитайки на подкрепата, ако не на бившите си поддръжници, то поне на ляволибералните партии.

В Западна Европа противници на фермерите са организации на вегани или радикални зелени активисти. Тяхната обичайна тактика е да влязат в земеделска земя за да снимат нечовешки условия, в които се намират животните. Това важи особено за фермите с интензивно земеделие, където добитъкът се отглежда в затворени райони, за да се спести място. Показва се, че оставени без надзор, животните се тъпчат едно друго и при внимателно разглеждане те изглеждат осакатени, с отчупени опашки още преди да влязат в кланицата. Професионално редактирани фермерски видеоклипове на ужасите получават стотици хиляди гледания в YouTube. В отговор фермерите заклеймяват agri-bashing, кампания за дискредитиране на земеделците, която според тях се провежда от зелените и някои медии.

Сблъсъкът между вегански активисти, иначе богати жители на града и консервативните фермери с ниски доходи е като сблъсък на два свята. Страните не са в състояние не само да се разберат, но и да предскажат правилно действията си. Действията на Boucherie Abolition през 2019 г. се свеждат до нахлуване във ферма с цел "освобождаване" на зайци. След успешно бягство животните бяха освободени. Фермерите отговориха на зелената акция по начин, за който противниците им никога не са и сънували: те убиха 1500 глави добитък в страх от нови набези на тяхна територия.

За да сложи край на сблъсъците, Франция през 2019 г. създаде специално полицейско управление, наречено "Деметра" - целта му е да се противопостави на нахлуванията във ферми. Името, отнасящо се до древногръцката богиня на земеделието, плодородието, "носителка на сезоните", трябваше да е достатъчно и за двете страни. Но и зелените, и фермерите бяха недоволни. Първите не харесват самата намеса на полицията, вторите я смятат за откровено неефективна.

В допълнение към непосредствените заплахи за безопасността и имуществото, фермерите са изправени пред критика, която поставя под въпрос техния начин на живот. Тези аргументи идват от противници на глобалното затопляне, които се стремят да намалят емисиите. Природозащитниците проучват източниците на вредния метан във въздуха и стигат до заключението, че преживните животни са виновни, особено женските, които са основата на млечната индустрия, за отделяне на големи количества отровни газове. Докато хората произвеждат 40-50 г замърсител годишно, цифрата за кравите е много по-висока - 109-126 кг.

Критиката не е единствено към животновъдството. Отглеждането на ориз се оказва, че също има вредно въздействие върху околната среда. В полетата, засяти с него, метаногенните бактерии се размножават интензивно. И ако оризът бъде изкоренен, проблемът ще изчезне - без тези култури 50 пъти по-малко замърсители ще влязат във въздуха. Дори обикновеното компостиране на оборска тор не е безопасно, твърдят еколозите. Когато тази тор се произвежда, във въздуха се отделя метан, същото е и с обичайното изгаряне на селскостопански остатъци и други отпадъци от ферми.

Обезсърчени от постоянната "зелена" критика, фермерите са разделени. Някои от тях се опитват да се адаптират към новите екологични стандарти и да намалят емисиите на метан, дори ако това е трудно, скъпо и не винаги осъществимо. Други са съгласни с ултраконсервативните групи, отричащи глобалното затопляне. Но всички фермери са единни: споразуменията за свободна търговия със страни, в които екологичните стандарти са по-ниски от европейските, например с Бразилия, ги поставят в неравностойно положение поради нелоялна конкуренция. Правителствата, работещи по такива споразумения, стават основните врагове на фермерите. И протестите се натрупват: както срещу заплахата от дъмпинг от чужбина, така и срещу самите властимащи.

Освен това, под натиска на общественото мнение, френските, германските и холандските власти охотно се намесват в селскостопанския цикъл, за да го направят по-"зелен", дори и срещу желанието на фермерите. През септември 2019 г. Германия задължи фермерите качествено да намалят употребата на пестициди и инсектициди - вещества, които унищожават насекомите. Природозащитници установиха, че вода е замърсена с нитрати и обвиниха фермерите за това. Изчезването на популацията от насекоми също се счита за проблем - в края на краищата това води до промяна в околната среда. Селскостопанските производители гледат на това от съвсем различна гледна точка: без торове добивите ще бъдат по-ниски, а това означава и по-ниски доходи, които не са много високи в далеч непроспериращия земеделски сектор.

Във Франция през 2018 г. беше въведена пространствена рамка за пестицидите: бе забранено използването на торове на границите между полетата на фермерите и частната собственост на други, които не се занимават със земеделие. Мярката за екологично дистанциране удари джобовете на фермерите, тъй като се оказа, че 20% от земята им попада в тази рамка. Фермерите се включиха в протестите, едновременно с "жълтите жилетки", възмутени от поредната "зелена" иновация, данък върху горивата.

Нарастващото влияние на природозащитниците - както в общественото мнение, така и в лъскавите управленски офиси - маргинализира фермерите като социална група в Европа. Новините от коридорите на властите са само плашещи за тях. През 2020 г. депутатът от Народното събрание и лауреатът на Медала на Филдс (математически Нобел) Седрик Вилани призова за забрана на интензивното животновъдство във Франция. И в холандския парламент бе предложено да се намали наполовина броят на местните животни. Изтласкани насила до границите на обществото, фермерите вече с охота подкрепят политически сили, които властите смятат за екстремистки или маргинални - предимно националисти.

Фермерите поискаха от ЕП да забрани термини като "веган бургер" и "веган наденица"

Фермерите поискаха от ЕП да забрани термини като "веган бургер" и "веган наденица"

Фермерите заявяват, че мерките са необходими, за да се защитят потребителите от подвеждане