Намираме се в критичен период. Русия може да нахлуе в Украйна по всяко време без предупреждение. Въпреки че вратата на дипломацията не е затворена и трябва да продължат да се полагат всички усилия за намиране на дипломатически път за предотвратяване на кризата, остава значителен риск Русия да започне военно нахлуване в Украйна, пише базираният във Вашингтон Център за нова американска сигурност (CNAS), двупартийна организация с нестопанска цел, която разработва силни, прагматични и принципни политики за национална сигурност и отбрана, съветите й се използват както от републиканските, така и от демократичните лидери в изпълнителната власт и в Капитолия.

Президентът Путин се стреми да задържи Украйна в руската орбита. Това не само е дългогодишна руска цел, но и за Путин е много лична. Той многократно се е опитвал и се е провалил през 22-те си години на власт да върне Украйна обратно в руската "кошара". Той очевидно вярва, че сега е моментът, чрез заплаха от използване на сила, да се спре западната и демократична траектория на Украйна.

И докато тази криза е свързана с Украйна, тя е и за нещо повече от Украйна. Путин се стреми да обърне последствията от разпадането на Съветския съюз, да пренапише правилата на европейския ред за сигурност и да възстанови сферите на влияние. Путин може би мисли за своето наследство и вероятно вижда себе си като последния руски лидер, готов да поеме такъв значителен риск, за да потвърди превъзходството на Русия в това, което той настоява, че е привилегированата сфера на Русия и в световните дела.

Путин има варианти. Ако той остане отдаден на напредъка на своите максималистки цели - а именно автономия за регионите в източната част на Украйна, което би дало на Русия вето върху външната политика на Украйна и да държи Украйна извън НАТО - тогава той вероятно смята военното нахлуване като необходимо за постигане на тези цели. Въпросът сега е дали има някакъв резултат освен тези максималистки цели, с които Путин би могъл да се оттегли и това би било приемливо за Украйна. Това е криза, създадена от Путин и той все още може да следва мирен път, ако избере това.

Администрацията на Байдън предприе няколко разумни стъпки, за да повлияе на това как Путин преценява възможностите си. Вашингтон би тревога рано и разсекрети информацията, за да лиши Кремъл от елемента на изненада и способността да контролира глобалния разказ. Администрацията насърчи сближаването с нашите съюзници и партньори от НАТО, подсили Украйна, ясно очерта разходите, които Путин ще претърпи при ескалация и определи списък от взаимноизгодни мерки за контрол на въоръженията и намаляване на риска, които да предприеме.

Заедно с други държави-членки на НАТО, администрацията също так изпрати американски войски, за да укрепят източния фланг на НАТО, за да гарантират, че ако има конфликт, той ще остане ограничен в Украйна. Това решение бе солиден сигнал за ангажимента на Америка към НАТО и към президента Путин, че Съединените щати са сериозни относно увеличаването на позицията на американските сили в Европа, ако той нахлуе.

Трябва да сме наясно, че това е най-рискованото начинание, което Путин е предприел през своите 22 години на власт. Путин има достатъчно място за грешни изчисления - както са склонни да правят силно персоналистичните авторитарни лидери - включително по начини, които могат да дестабилизират режима на Путин във вътрешността на страната.

Съединените щати и техните съюзници трябва да реагират силно и решително на всяка ескалация, за да гарантират, че външният натиск, пред който е изправен Путин, е болезнен. Съществува риск Кремъл да търси ответни мерки за скъпи западни санкции, така че Вашингтон трябва да бъде подготвен и да се стреми да предотврати ескалиращата спирала от отговори.

Независимо какво се случва в Украйна, Съединените щати трябва да изковат нов подход към Русия. Военното натрупване на Русия в Украйна бе безпогрешен сигнал, че Кремъл няма интерес да има стабилни и предвидими отношения, които Вашингтон се стреми да установи.

Ако Русия нахлуе и бъде успешна в своите цели, тя ще втвърди разделителната линия между либерална демокрация и авторитаризъм. Кремъл ще разшири своята визия за света, където силата е правило, а силните държави могат да променят границите със сила. Ефектите от руските действия ще се разпространят далеч отвъд Украйна.

Справянето и предотвратяването на бъдещи щети ще изисква дългосрочен, постоянен натиск за ограничаване на капацитета на Русия да преследва своите дестабилизиращи действия. Това ще изисква от Съединените щати и техните европейски съюзници да научат отново някои от уроците от Студената война и да актуализират и приложат тези уроци в съвременната ера.

Конгресът играе важна роля в този нов подход към Русия: няколко измерения на политиката на САЩ към Русия понастоящем не се използват и Конгресът би могъл да направи повече, например в областта на борбата с корупцията и в подкрепа на руското гражданско общество. Конгресът също трябва да помогне да се съобщи на американците, че вероятно ще има разходи за сдържане на Русия, която си въобразява, че мирните правила вече не се прилагат.

Дори и Русия да не нахлуе незабавно, Съединените щати не могат просто да се върнат към предишния си начин с фокусиране предимно върху Китай. Вашингтон и неговите съюзници имат работа с по-нагла Русия - такава, която използва или заплашва с военна сила, за да преследва цели, които са в противоречие с интересите и ценностите ни. Освен това Русия ще запази не само намерението, но и капацитета да оспорва интересите на националната сигурност на САЩ за десетилетия напред.

Русия ще остане упорита сила - достатъчно силна - и това означава, че Съединените щати не могат да си позволят да гледат отвъд Русия. Китай остава най-значимото дългосрочно предизвикателство, пред което са изправени Съединените щати, но не е единственото предизвикателство. Вместо това Вашингтон трябва да направи стратегически и бюджетен избор, който отразява тази реалност.