С руски сили, които постигат бавен, но сериозен напредък в източния регион на Донбас и военни експерти, говорещи за дълга война на изтощение, започнаха ли да се появяват пукнатини в подкрепата на Запада за Украйна?

Докато ръководи битките от искрящите бели зали на Кремъл, какво прави Владимир Путин за западни дебати за това как най-добре да подкрепим Украйна и до каква степен Русия трябва да бъде наказана, пише БиБиСи.

В единия ъгъл той вижда правителства във Великобритания, Полша и Балтийските страни, призоваващи за неговото недвусмислено поражение.

"Трябва да се уверим, че Русия ще бъде прогонена от Украйна от украинците", каза миналата седмица външният министър Лиз Трус. "Не може да има компромис с украинска територия".

Но в другия ъгъл Путин вижда лидери във Франция, Германия и Италия, които призовават за различен подход.

Говорейки в началото на май, президентът на Франция Еманюел Макрон призова за прекратяване на огъня между Русия и Украйна и призова Запада да не се "поддава на изкушението на унижението, нито на духа на отмъщение".

На следващия ден италианският министър-председател Марио Драги, говорейки в Белия дом, каза, че хората в Европа искат "да помислят за възможността за прекратяване на огъня и започване отново на някои надеждни преговори".

След като Макрон и германският канцлер Олаф Шолц проведоха 80-минутен телефонен разговор с Путин в събота, да проучат начини да се даде възможност на Украйна да изнася зърно през Черно море, но вицепремиерът на Латвия се развихри в социалните медии. "Изглежда, че има редица така наречени западни лидери, които притежават явната нужда от самоунижение, в комбинация с пълно откъсване от политическата реалност", написа Артис Пабрикс в Туитър.

Смесени сигнали

Разбира се, президентът на САЩ е този, който наистина има значение за Кремъл.

Но Джо Байдън е давал различни сигнали в различно време. Нарече Путин "военен престъпник" още през март и сякаш намекна за необходимостта от смяна на режима в Москва, но също така не поиска тази седмица да изпрати на Украйна ракетни системи, "които могат да ударят Русия".

Бившият премиер и президент Дмитрий Медведев нарече това изявление "рационално". Но решението на САЩ, обявено в сряда да изпратят по-модерна ракетна система в Украйна, бе описано от Кремъл като "наливане масло в огъня".

Тъй като президентът на САЩ е склонен да говори извън протокола, обикновено се пада на неговия държавен секретар Антъни Блинкън да изложи обмислената позиция на администрацията.

На неотдавнашна среща на външните министри на НАТО в Берлин Блинкън каза, че САЩ и техните партньори са "фокусирани върху това да дадат на Украйна възможно най-силна "ръка" на бойното поле и на всяка маса за преговори, така че да може да отблъсне руската агресия и напълно да защитава своята независимост и суверенитет".

Силни думи, но как точно определяте "възможно силна ръка"? И какво всъщност означава "пълна" защита на независимостта и суверенитета на Украйна? Така че започват ли пукнатини да разрушават облицовката на западния консенсус относно Украйна?

"Трябва само да погледнете борбата, за да получите петролното ембарго", казва Иън Бонд, директор външна политика в Центъра за европейска реформа, визирайки мъчителните седмици на преговори, които доведоха до частичното ембарго на ЕС върху руския петрол тази седмица.

Всяка идея, че ЕС ще се откаже бързо от руския газ, вече е разсеяна. Балтийските държави и Полша биха искали това да се случи бързо, но премиерът на Естония Кая Калас призна тази седмица, че "всички следващи санкции ще бъдат по-трудни".

Австрийският канцлер Карл Нехамер каза, че газовото ембарго "няма да бъде проблем в следващия пакет от санкции".

Необходими са повече оръжия

Западът обеща много, твърди Киев, но изпълни по-малко.

Американските и германските обещания тази седмица за доставка на усъвършенствана реактивна артилерия, противовъздушна отбрана и радарни системи със сигурност ще са допринесли донякъде за посрещане на спешните изисквания на тежко притиснатите украински командири.

Но обвиненията за германско протакане спрямо предишни ангажименти и настояването на Джо Байдън американските оръжия да се използват само за поразяване на руски цели в Украйна карат някои да се чудят защо Западът се стреми да постави ограничения на военните усилия на Украйна, докато Русия изобщо не спазва ограничения.

"Има някакво калибриране", казва Иън Бонд. "Като че ли казваме "искаме украинците да спечелят, но да не спечелят твърде много"".

Широко разпространено е мнението, че Путин е започнал тази война, убеден, че на Запада не му се води битка. Че членовете на НАТО, точно след унизителното изтегляне от Афганистан, ще избягват ново международно противоречие.

Някои скорошни доклади от Москва показват пълзяща увереност, породена от постепенния успех на бойното поле и вярата, по думите на един източник, цитиран от сайта "Медуза", че "рано или късно Европа ще се умори да помага".

Кремъл може би се е зарадвал от тазседмичното предупреждение на британското правителство, че около шест милиона британски домакинства могат да бъдат изправени пред прекъсване на тока, ако Русия спре доставките на газ тази зима.

Може ли общественият гняв на Запад да подкопае подкрепата за Украйна?

Това е опасност, която директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс изрече пред членовете на Конгреса миналия месец.

"Той (Путин) вероятно разчита решимостта на САЩ и ЕС да отслабне", каза тя пред членовете на комисията по въоръжените сили на Сената, "тъй като недостигът на храна, инфлацията и цените на енергията се влошават".

Въпреки всички тревоги относно самонанесените рани и колебанията около доставката на оръжия, западният консенсус относно Украйна остава забележително непокътнат.

Но съществуващите пукнатини все още могат да се разширят.

"Ако някоя от врацдуващите страни започне да постига решителни печалби, тогава те стават по-голям проблем", казва Иън Бонд.

"Ако руснаците напълно пробият украинските линии на изток и започнат да се насочват към река Днепър, въпросът колко територия трябва да е готова да пожертва Украйна, за да постигне прекратяване на огъня, ще се покачи в дневния ред.

По същия начин, ако украинските сили започнат да прогонват руснаците, казва Иън Бонд, "ще има гласове на Запад, които казват "не се опитвайте да превземете части от Донбас, които руснаците контролират от 2014 г."

Това все още не е дебат, който изглежда ужасно актуален, но когато американският дипломат Хенри Кисинджър предложи в Давос, че Украйна трябва да обмисли отстъпването на територия, за да сключи мир с Русия, той срещна яростен отговор в Украйна и извън нея.

Всичко това е знак за мъчителни дебати, които все още предстоят.