Денят на детето е един от най-старите международни празници. Още през 1924 г. Обществото на народите (ОН) приема за първи път, така наречената Женевска декларация за правата на детето.
Главният факт, на който се обръща внимание е, че детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции, грижи и специална правна защита както преди, така и след раждането си.
Декларацията гласи още:
Човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:
Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно - телесно и душевно.
Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.
Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.
Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.
Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя.
През август на следващата година - 1925 г., в Женева, Швейцария, се провежда първата "Световна конференция за благосъстоянието на децата", на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Международен ден на детето.
Датата 1 юни е избрана и поради факта, че именно на този ден същата година тогавашният генерален консул на Китай в Сан Франциско събира десетки сираци и организира за тях празненство по случай традиционния китайски фестивал "Лодката на дракона".