Пандемията COVID-19 разкри как Китай и Русия се опитват да се възползват от доброто отношение на Запада и отвореността на международната система.
В нов доклад от три части MLI в сътрудничество с фондация "Конрад Аденауер", озаглавен "Опознай своя враг: Разбиране на заплахата от Русия и Китай в ерата след COVID", авторите Стивън Бланк, Дж. Майкъл Коул и Балкан Девлен изследват заплахата, която Русия и Китай представляват за демократичния свят.
Бланк твърди, че външната политика на Русия е неразривно свързана с нейната вътрешна структура на управление. "Основната цел на Русия е да направи света безопасен за нейната автокрация", обяснява Бланк. Естеството на режима на Путин и инструментите и стратегиите, които Русия прилага, следват рамката на "постоянната война" на Русия със Запада.
"Тази война никога не спира и не може да спре, докато държавната структура на Русия и придружаващите я перспективи останат същите", пише Бланк. В отговор на руската агресия Бланк твърди, че е необходимо да се съживи западното лидерство, като се обединят единомислени съюзници, за да се справят съвместно с глобалните проблеми.
За Коул заплахата от Китай, произтича от идеологията, която стои зад стратегическите амбиции на Си Дзинпин, различните средства на разположение на Пекин за упражняване на власт и влияние и международните последици от възхода на Китай. Коул подчертава убеждението на ККП, че "моментът на Китай най-накрая настъпи". И все пак, въпреки икономическото влияние, на Китай все още липсва меката сила, на която се радват САЩ и другите западни страни.
Както обяснява Коул, вместо това Китай прибягва до операции с "остра сила" чрез своя отдел "Работа на Обединените фронтове", за да подкопае демократичните системи на целевите държави. Коул предоставя поредица от препоръки за отговор на това многостранно предизвикателство, както и да се отправи сърдечна молба към Запада.
"Трябва да си върнем основите и самочувствието, като игнорираме китайската пропаганда за "неизбежността" на упадъка на Запада и чрез реинвестиране в нашия човешки капитал и вяра в мъдростта на нашите демократични идеали", пише Коул.
Девлен разглежда общите черти между ККП и подриването на международния ред от Кремъл. Девлен идентифицира три основни движещи сили на авторитарното предизвикателство към международния ред: "тяхната неоавторитарна идеология, императивът на оцеляването на режима и променящият се глобален баланс на силите".
Девлен призовава за ясното разбиране на авторитарното предизвикателство, по-нататъшно проучване на политическата война и подривната дейност и значението на развитието на устойчивост на обществото.
"Ако искаме да защитим нашите свободи и ценности срещу авторитарни посегателства, да запазим и защитим международния ред, основан на правила, който даде възможност на тези свободи, както и нашия просперитет, трябва да стоим заедно", твърди Девлен.
Светът на Путин и Си
В какъв свят бихме живели, ако Китай и Русия успешно подкопаят съществуващия международен ред?
Въпреки че тяхната специфична външна политика и цели се различават една от друга, вижданията на Путин и Си споделят четири общи точки и характеристики по отношение на международния ред, който биха създали.
Първо, това би бил диференциран международен ред, при който не всички държави са "истински" суверенни. Това е ясно от мисленето на Путин (2017) по отношение на бившите Съветските републики, но Си също показва подобно разбиране за международен ред, който е разделен на велики сили, които имат "истински" суверенитет, и други, които не са "съвсем" суверенни.
Това е разбирането за суверенитет във "Фермата на животните", по известния роман на Джордж Оруел. С други думи, всички са суверенни, но някои са по-суверенни от други.
Второ, това би била кратокрация, в която "мощта може да я оправи" както в страната, така и в международен план. ККП и мирогледът на Кремъл се основават на разбирането, че наличието на власт само по себе си дава легитимност и морален авторитет и следователно предизвикателствата пред този авторитет са и двете незаконни и неморални.
Критиката и несъгласието на национално и международно ниво се разглеждат като заплахи, които трябва да бъдат премахнати. Тези, които се осмеляват да се противопоставят на Кремъл или ККП ще бъдат подложени на тормоз, докато другите отклоняват поглед за да не привличат гнева им.
Трето, това би бил свят, в който милиони хора, живеещи в самообявените сфери на влияние на Русия и Китай, са обект на прищявките на силите в Пекин и Москва. Техният външнополитически избор ще бъде сдържан; тяхната вътрешна политика и икономика ще работят под сянката на Кремъл или ККП; тяхната политическа класа ще бъде принудена да умилостивява Пекин или Москва.
Политическите и граждански свободи ще бъдат намалени, несъгласните гласове - подтиснати и демократичните институции корумпирани, присъствието на либерални и демократични режими по границите на Русия и Китай ще бъде постоянно напомняне, че човек не е предназначен да живее под диктатура.
И накрая, това ще бъде свят, в който геноцид, етническо прочистване и военни престъпленията ще останат ненаказани, диктаторите биха могли да затворят, изтезават и съдят опонентите си безнаказано стига да са с Кремъл или ККП, а защитата на човешките права на другите би се превърнало в подривна дейност, почти престъпен, акт.
Тези, които възразяват, ще бъдат обвинени в подкопаване на международния мир и стабилност и подриване на международния ред.
В този разделен свят - между велики сили и други, тези в руската и китайската сфера на влияние и останалите - отношенията биха били чисто транзакционни, икономически и политически изнудване ще бъдат често срещани и заплахата от военен конфликт ще е постоянна. Това ще бъде мрачно бъдеще, където напредъкът на правата на човека и демокрацията през последните три десетилетия се връщат назад.
Това не е биене на аларма, както твърдят някои, нито призив за смяна на режима в Китай или Русия. Ясно е, че всяка промяна на тези режими трябва да идва от хората в Китай и Русия. Това обаче е както в интерес, така и морално задължение за либералните демокрации да подкрепят онези, които се противопоставят на китайската или руска подривна дейност, за да перифразираме донякъде президента Хари Труман.
Какво трябва да се направи?
Как Западът трябва да реагира на опитите за подривни и постоянни действия на политическа война от Русия и Китай?
Първо, демокрациите трябва да признаят естеството на заплахата, пред която сме изправени от авторитарните режими на Русия и Китай. Тази ясна гледна точка е от съществено значение при разработването на защити срещу подривна дейност и за противодействие на политическите войни.
Разбирането как и защо Кремъл и ККП искат да трансформират международния ред остава от ключово значение за създаването на общност от демокрации, които заедно да защитават международния ред, основан на правила.
Второ, демокрациите трябва да развият по-добро разбиране на подривната дейност и политическа война, тъй като това са и ще бъдат основните инструменти, които авторитарните режими ще използват срещу нас.
Ние трябва да мислим за подривната дейснот и противодействието като отделен тип държавни планове заедно с дипломацията и войната. Западът трябва да разработи политики за борба, които са в съответствие с либералните и демократични ценности, от една страна, и изследвайте подривната дейност като държавни планове срещу нашите противници, от друга.
Трето, устойчивостта на обществото е от съществено значение за справяне с шокове като пандемия COVID-19 и подривни дейности на враждебни играчи. Подобряване на цифровото грамотност за борба с дезинформацията, борба с корупцията и увеличаване на прозрачността и отчетността в политиката и бизнеса, излагане на елита и най-важното е да внушим на обществото чувство на гордост към нашите ценности, което ще защити срещу авторитарен натиск, това са ключови елементи за развиване на устойчивостта на обществото.
Четвърто, трябва да намалим излагането си на китайска и руска икономика и технологично изнудване. Това означава, наред с други мерки, които трябва да намалят европейската зависимост от руския природен газ и диверсификация на европейската снабдяване с енергия.
Това значава също намаляване на зависимостта от Китай за критични вериги за доставки, както ясно показаха кризата с COVID-19 и борбата за лични предпазни средства. Ние също така не трябва да позволяваме намеса на китайски държавни компании като Huawei в нашата критична инфраструктура. Разрешаване на Huawei в 5G инфраструктурата би имало сериозни последици за националната сигурност и би дало на ККП огромен лост срещу Запада при бъдещи кризи.
И накрая, демокрациите трябва да разчитат една на сруга, когато са изправени пред заплахите на авторитарни режими. И Китай, и Русия предпочитат да се справят с другите в двустранни условия, където те могат да упражняват по-голяма политически и военен натиск.
С други думи, Кремъл и ККП предпочитат да ни отстраняват един по един. Това е нещо, което не бива да допускаме. Например Канада и Австралия не трябва да се сблъскват с китайската икономическа принуда и заложническа дипломация сами.
Западът трябва да застане с Тайван срещу тормоза и политическата война на ККП. Трябва да продължим да подкрепяме Украйна в лицето на продължаващата незаконна окупация на Крим и руската инвазия в източната част на Украйна. Ако искаме да защитим нашите свободи и ценности срещу авторитарните дейности и запазване и да защитим международния ред, основан на правила, който да даде възможност на тези свободи, както и на нашия просперитет, трябва да сме заедно.
С други думи, както казва Бенджамин Франклин, всички трябва да останат заедно, за да се справят с общия враг и да отстояват свободата и независимостта.
USD
CHF
EUR
GBP
