На 2 март, когато броят на украинските бежанци, бягащи от бруталната инвазия на Русия, достигна 1 милион, Съветът за сигурност на ООН свика спешна сесия на общото събрание. 193 нации разгледаха резолюция за руската агресия срещу Украйна и гласуваха с огромно мнозинство за нейното одобрение: 141 гласа "За", 35 въздържали се и само пет гласа "против". Дори някои от най-близките съюзници на Русия на континента - Сърбия например или Унгария - гласуваха за осъждане на инвазията. "Посланието на общото събрание е силно и ясно", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, пише Дейвид Адлер за "Гардиън". 

Какво точно е това съобщение? През последните дни много коментатори посочиха глобалната карта на резолюцията на ООН, за да демонстрират единството на Запада и света срещу Путин. Но за да разберем геополитическите последици от руската инвазия, трябва да погледнем отвъд дипломатическия театър на общото събрание, за да проучим как тези нации всъщност участват във войната в тази фаза на бърза ескалация. И за да направим това, трябва да започнем с една много различна карта на света - карта на глобалното участие в санкциите, наложени срещу Русия от Съединените щати и техните съюзници.

Контрастът между тези карти не може да бъде по-поразителен. САЩ, Обединеното кралство, Канада, Южна Корея, Швейцария, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Тайван, Сингапур, ЕС: извън тази укрепена коалиция, много малко нации са избрали да участват в икономическата война срещу правителството на Путин. Напротив, много от най-големите нации в света - включително Китай, Индия, Бразилия, Бангладеш, Пакистан, Индонезия и дори съюзникът от НАТО Турция - отказаха да се присъединят. "Ние няма да следваме сляпо стъпките, предприети от друга страна", каза представител на външното министерство на Индонезия на неотдавнашна пресконференция.

Латинска Америка е също толкова твърда в ангажимента си към неутралност. "Не смятаме, че тази война ни засяга", каза мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. "Няма да предприемаме каквато и да е икономическа репресия, защото искаме да имаме добри отношения с всички правителства. Аржентина може да е гласувала за осъждане на действията на Русия в ООН, но външният й министър Сантяго Кафиеро бе категоричен относно неучастието на страната му в новите санкции: "Аржентина не смята, че те са механизъм за създаване на мир и хармония, или да създават откровена маса за преговори, която служи за спасяване на животи."

Позицията на Латинска Америка е отразена в Африка. "В продължение на пет века ние сме пионки в ръцете на воюващите европейски държави, настроени да плячкосат Африка от нейните човешки и природни богатства", казва Пиер Сане, президент на института Imagine Africa и бивш генерален секретар на Amnesty International. Сане казва, че украинското посолство в Сенегал е набирало "доброволни" наемници от страни като Сенегал и Кот д'Ивоар, за да се бият във войната. "Ако тази война в Украйна ескалира, казваме на висок глас: Не я довеждайте до нашите брегове.

На фона на бруталното настъпление на руската армия срещу Украйна, множество писма, статии и коментари в Twitter се обърнаха към "западната левица" заради очевидното й нежелание да се изправи срещу правителството на Путин. Нахлуването в Украйна е описано като "тест" за изкореняване на "псевдолевите", които не успяват да отговорят със сила и убеденост, за да подкрепят Запада в усилията му да изолира, подкопае и евентуално свали Путин в защита на украинската кауза.

Но картата на санкциите предполага, че истинският разрив не е между ляво и дясно, нито дори между изток и запад. Напротив, картата разкрива разрив между север и юг, между нациите, които наричаме развити и тези, които наричаме развиващи се. И разкривайки тази тектонична промяна, картата може да ни каже нещо важно за геополитиката в идващата епоха на многополярност.

Бързият възход на Китай и реакцията на САЩ, която той провокира, накараха много коментатори да предскажат предстояща Студена война. Малцина са очаквали Владимир Путин да започне толкова внезапно. "Нашествието на Путин в Украйна сложи край на 30-годишният "отпуск" на американците от историята", пише бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс за Washington Post. Незабавното изгонване на руските представители и руската култура от институциите на Запада предполага, че дългият сън на Студената война наистина може да е приключил: "Войната на Путин предостави студения душ, необходим за събуждане на демократичните правителства към реалността на един нов свят".

Добрата новина за Гейтс е, че администрацията на Байдън вече е намерила основата на Студената война. Нейната водеща среща на върха за демокрация се стреми да обедини "нациите на свободния свят" - забележителен почит към ерата на антисъветската мобилизация - като същевременно изолира автокрации като Русия и Китай. Тоест, с обичайните изключения: петролът на Саудитска Арабия, например, предоставя на нацията безплатен пропуск към "свободния свят", както стана ясно от неотдавнашната делегация, изпратена от администрацията на Байдън.

В ерата на еднополярността - в дългия 30-годишен отпуск, последвал разпадането на Съветския съюз - на нациите по света бе даден доста прост избор: да застанат на страната на Съединените щати или да останат сами. Някои нации се опитаха да се обединят в колективни актове на съпротива срещу тази хегемонна сила. Но последствията бяха почти неизбежни: нашествия, преврати и обширни санкции за изолиране на техните икономики от света като цяло.

Тъй като новите сили генерират нови полюси обаче, опциите, достъпни за съседните на САЩ държави, вече не са ограничени до спазването и съпротивата. Появява се трети вариант: неутралност. "Неутралността не означава безразличие", казва Пиер Сане. "Неутралността означава непрекъснато призоваване за зачитане на международните закони; неутралитетът означава, че сърцата ни все още скърбят за жертвите на военни нашествия, а произволни санкции, никога не са налагани на страните от НАТО".

Още през първата Студена война неутралитетът имаше име: Необвързаност. Докато Съединените щати се сблъскаха с Китай и Съветския съюз в небето над Корея, Джавахарлал Неру и Йосип Броз Тито отказаха да вземат страна. "Народът на Югославия не може да приеме постулата, че човечеството днес има само един избор - избор между господство на единия или другия блок", каза югославският министър на външните работи Едвард Кардел пред ООН през 1950 г. "Ние вярваме, че съществува друг път." Движението на необвързаните се ражда пет години по-късно, обединявайки повече от 100 нации по света около принципите на ненамеса и мирно съвместно съществуване.

Днес нациите по света отново са призовани да заемат страна - между Русия и Запада, а много скоро и между Запада и Китай. Но както картата на санкциите свидетелства, кръстосаният натиск между тези велики сили може отново да предизвика движение за необвързаност, изискващо по-универсално прилагане на международното право срещу исканията за едностранно изключение.

Без съмнение ще има последствия за тази неутрална позиция. Неприсъединените нации в първата Студена война често бяха жертва на агресия, нашествие и икономическо ембарго. Същите рискове за неутралността са видими и днес. Литва наскоро отмени доставката на ваксини срещу Covid за Бангладеш заради отказа да осъди Русия в ООН. САЩ, от своя страна, вече приеха Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции, давайки лиценз да наказват страните със санкции за търговия с другата страна.

Докато великите сили се подготвят за нов век на война, призивът за необвързаност ще става все по-силен.