В коментарите си за приключилата вчера обиколка на президента Макрон в три европейски държави френската преса обръща значително внимание на острата размяна на реплики между Париж и Варшава по повод отказа на полската страна да затегне условията за командироване на работници в чужбина.

Въпреки че посети Австрия, Румъния и България, желязната му прегръдка с Полша ще остане един от важните акценти по време на европейското му турне, пише изданието "Журнал дьо диманш". Френският президент яростно разкритикува поведението на Полша, като го нарече "нова грешка", извършена от тази страна, която "се маргинализира от Европа". "Полша няма да задава посоката на Европа", коментира още Макрон. Подкрепен от Берлин, френският президент се срещна с ръководителите на Чехия, Словакия, Румъния и България, като всички изразиха съгласие да дискутират реформата за командированите работници. В този случай отказът на Полша, както и този на Унгария, които сформират твърдото ядро на държавите, несъгласни с предложените от френска страна реформи, не биха могли да бъдат пречка за узаконяване на директивата.

"Франс соар" излиза със заглавие: "Макрон засили натиска срещу Полша в края на визитата си в Източна Европа".

"На полската премиерша ще й бъде много трудно да обясни на своя народ защо е добре да плащаме лошо на поляците", атакува Макрон. Според него Варшава "изопачава" съюза, като "се противопоставя на европейските интереси по много теми ". "Полша по никакъв начин не определя пътя на Европа, която е изградена с цел постигане на съгласие. Това е и смисълът на структурните фондове, от които Полша се ползва", заявява още френският държавен глава.

Изданието коментира още, че българският министър-председател Бойко Борисов, чиято страна ще поеме ротационното председателство на ЕС през януари и който трябва да посрещне полския лидер в средата на септември, е предупредил по време на срещата си с Макрон във Варна, че Варшава и Будапеща не трябва да бъдат принуждавани насила да преодолеят колебанието си. "Полша и Унгария са наши приятели, важна част от ЕС. Би било фатално, ако отношенията между страните от ЕС преминат в отворена фаза на конфронтация", каза той.

Френският президент също така пледира пред всички лидери в полза на своя проект за "преoсноваване на Европа" около сърцевината на държавите, които са най-решени да приемат сближаване във всички области, и обясни, че той ще предложи годишна "пътна карта" за ЕС в рамките на пет до десет години.

"Ако не предложим европейска перспектива на Западните Балкани, те ще предложат балканска перспектива за Европа", пък предупреди българският президент Румен Радев.

Седмичникът "Лезеко" си задава въпроса успял ли е Макрон да разцепи блока на десетте източноевропейски страни.

Ако президентската обиколка беше някак си "погълнатa" от темата за преразглеждането на директивата, успя ли поне Макрон да спечели залога си да раздели блока от десет източноевропейски страни, които се обявиха против всякаква реформа или считат, че преразглеждането на трудовото законодателство нарушава принципа на субсидираност?

Равносметката засега излиза наполовина, тъй като дори Прага и Братислава да споделят позиции, близки до тези на Париж, Букурещ и София изразиха резерви. Френският президент, който им обеща подкрепата си за влизане в Шенгенското пространство или еврозоната, изрази оптимизъм в петък за "скорошен компромис по амбициозните теми, поставени на масата от Франция" по повод среща на върха в края на октомври.

Българският премиер Бойко Борисов също бе оптимист. Европейският комисар по икономическите въпроси, Пиер Московиси, заяви в петък, че компромисът е бил "под ръка". "Можем да отидем по-далеч", каза той. Това предложение призовава за равен труд, равно заплащане, включително платени отпуски и тринадесети месец, без да се слага таван до една година на срока на командироването.

Преразглеждане на директивата може да бъде направено само с квалифицирано мнозинство на 16 от 28-те държави-членки на ЕС. Двете непреклонни страни, Полша и Унгария, които Макрон старателно избягна да посети по време на обиколката си, несъмнено ще изпитат трудности да обединят около себе си останалите 10 държави.

"Фигаро" обобщава резултатите от президентското турне в Европа под заглавие: "Макрон се завръща от Източна Европа с надеждата за споразумение".

Френският президент съобщи за сближаване с българския си колега относно преразглеждането на директивата, с която Франция иска да съкрати на 1 година продължителността на командировките в чужбина и да засили проверките срещу измамите. "Аз съм напълно уверен, че можем да дефинираме амбициозен и положителен компромис за всички наши страни. Разговорите, които имах днес с президента Радев, ме правят изключително уверен ", каза той.

И за да убеди най-нерешителните страни - в случая Румъния и България - Емануел Макрон не се поколеба да направи крачка към разширяването на Шенгенското пространство. Той обеща, че ще подкрепи влизането на румънци и българи в обновения Шенгенски район и че двете страни ще бъдат пълноценно ангажирани в размислите за бъдещето на Европейския съюз.

"Либерасион" критикува поведението на държавния глава в спора му с Полша.

Емануел Макрон не обича да му противоречат. Радразнен от отказа на Полша да затегне условията за командироване на работници, така както той иска, президентът на Републиката предприе рядко брутална атака срещу Варшава, в края на обиколката си в Австрия, Румъния и България. Той настоя, че полският народ заслужава нещо повече от своите ръководители, които отказват да се борят срещу социалния дъмпинг.

В момент, когато се разбира добре с Берлин, поведението на Макрон е най-малкото контрапродуктивно, ако залага на факта, че по-голямата част от страните от Централна и Източна Европа изобщо не искат да бъдат поставени във "втора дивизия" и се надяват един ден да се присъединят към сърцето на ЕС - еврозоната. Иначе по каква причина тези държави ще приемат да жертват своите икономически интереси в краткосрочен план, ако Макрон им каже, че те не са близо до центъра на Европа?

За момента страните от Централна и Източна Европа го играят като в поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло". Макрон се завърна във Франция само с уверението, че до октомври ще има реформа на директивата от 1996 г., какъвто ангажимент поеха премиерите, с които се срещна. Но каква ще бъде тя засега остава неясно, тъй като през юни вече имаше квалифицирано мнозинство, което можеше да приеме предложение от Европейската комисия за промяна на условията на за командироване. Тогава Франция блокира тази възможност с надеждата да получи още повече.

Публично лидерите на тези страни много внимаваха да не дадат и най-малката индикация за това какво са склонни да приемат. Макрон, от друга страна, не беше по-разговорлив и просто повтори нападките си срещу директивата от 1996 г. "Формата, под която тя функционира, е предателство към eвропейския дух в неговите основи ", каза той. "Единният европейски пазар и свободното движение на работници /всъщност свободата на предоставяне на услуги/ нямат за цел да облагодетелстват страните, които насърчават най-малко социалното право".

С други думи, преговорите започват.

Превод: Петя Михайлова