Превземането на Афганистан от талибаните несъмнено изложи живота на жените в опасност и застраши човешките им права по нови начини, но ако искаме да помогнем, първо трябва да разберем, че животът на афганистанските жени е предизвикателство много преди талибаните, пише за The Conversation Женевиев Манел, професор по глобално здраве в UCL.

Заплахата от насилие отдавна е сурова реалност за много афганистански жени: проучване на демографската и здравна програма на USAID, проведено през 2015 г., показва, че 90% от жените в някои райони на страната са подлагани на насилие от страна на съпрузите им. Жените, които успяват да напуснат насилника, често са жертва на по-нататъшно насилие от страна на тези, които дори трябва да ги защитават, включително полицаи, лекари и държавни служители.

Докато сигурни къщи за жени съществуваха преди превземането на талибаните - най-вече в Кабул - тези приюти вече са възприемани като срамни и неморални от мнозина в афганистанското общество. За оцелели от насилие, живеещи в такъв приют, напускането по някаква причина е изключително опасно и изисква бодигард, дори да отиде на лекар.

Като глобален здравен изследовател, прекарах последните пет години в документиране на опита на жените пострадали от домашно насилие в Афганистан. Говорили сме със стотици жени и мъже за насилието над жени и психичното здраве в цялата страна.

Това е едно от най-трудните места, на които съм работила, политически и етично. В повечето други страни жените, преживели насилие, са защитени от държавни институции, но според моя опит това никога не е било така в Афганистан. Налагаше се многократно да спираме нашето изследване, защото ситуацията ставаше твърде опасна за оцелелите от насилие и се страхувахме да изложим жените, на които се опитваме да помогнем, на допълнителен риск.

Четенето и анализирането на историите на жените пострадали от насилие в Афганистан е едно от най-трудните неща, които съм правила. Те не приличат на историите за насилие никъде другаде по света. Това са брутални истории и жените почти винаги са определяни за виновни. Повечето жени нямат друг избор, освен да останат със съпрузите си и са пребивани или малтретирани, ако поискат помощ. Други жени, включително свекърви, също често участват в проявите на насили.

Жените често бяха благодарни за възможността да разкажат историите си на нашия изследователски екип. Казваха, че никога досега не е имало някой, който да ги изслуша по този начин. Мнозина обясняват преживяването като катарзис и как разказвайки историята си се освобождават. Историите са изключително силни и ако бъдат разказани на правилния човек, те могат да помогнат.

Жените, които интервюирахме, болезнено осъзнават неравенствата, които съществуват между тях и мъжете в живота, който живеят. Те използват еквиваленти на Дари на думи като "патриархат" и "неравенство между половете", за да говорят. Например убийството на Факунда Маликзада от тълпа в Кабул през 2015 г. е събитие, което дълбоко резонира с афганистанските жени. Маликзада бе мюсюлманка, жена, погрешно обвинена в изгаряне на Корана от разгневен магазинер. Смъртта й предизвика масови протести от активисти за правата на жените. Жените говореха за тази история, сякаш Факунда е техен приятел. Те виждаха себе си в нейната история.

Мъже, с които говорихме, също осъзнават неравенствата между мъжете и жените. Но те често възприемат жените просто като нуждаещи се от мъжка защита и напътствия. "Обучаването на жените" чрез използване на насилие се описва от някои мъже като средство за опазване на самите жени или гаранция, че те не обезчестяват себе си (или своите семейства). Не всички мъже са съгласни с тези аргументи и няколко се обявиха против използването на насилие срещу жени по каквато и да е причина. Както във всички страни, идеите за неравенството между половете са предмет на дискусия с аргументи и от двете страни.

Живот с насилие и неравенство

Четири десетилетия въоръжен конфликт увеличиха много от неравенствата, с които жените живеят ежедневно в Афганистан. По време на американската окупация Amnesty International и Human Rights Watch документират ролята на международните участници в подкрепа на моджахедините, фундаменталистки военачалници, които също са били военни престъпници и са извършители на сексуални насилия. При правителството на Афганистан същите тези военачалници станаха министри, управители и членове на парламента.

Войната има начин да подчертае неравенството между половете. Много жени говорят за талибаните и как бащите и братята им са били убити или експлоатирани. Това често е преломният момент в живота им - без тези мъже, които да ги защитават, тези жени често са омъжвани за насилници, защото няма никой с достатъчно сили, който да се грижи за техните интереси.

Мъжете, с които разговаряхме, продължително говореха за това как войната е повлияла на психичното здраве на всички в Афганистан и как смятат, че това е довело до повече насилие в дома. Един мъж дори ни попита защо въобще питаме за жени, когато мъжете са толкова силно засегнати от войната.

Заглушаване на гласовете

При талибаните историите на афганистанските жени ще бъдат загубени - умишлено скрити, за да се предпазят от онези, които биха им причинили зло. Това вече се случва. Нашият изследователски екип се опитва да изтрие всяка следа от хората, с които сме работили. Уебсайтовете се премахват и разказите се изтриват.

Междувременно правителството на Обединеното кралство публично твърди, че "огромно мнозинство" отговарящи на условията хора са евакуирани. И все пак нашите колеги - талантливи, високообразовани жени изследователи - все още са в капан в Афганистан. Линиите за помощ в Обединеното кралство са намалели или не реагират.

С течение на времето не трябва да обръщаме гръб на историите на тези жени както преди, така и след идването на талибаните на власт. Намесата на САЩ в Афганистан имаше тежки последици за живота на жените, много от които отрицателни. Конфликтът и бедността допринесоха за бракове на непълнолетни и подхранваха търговията с наркотици, която допълнително засилва домашното насилие. Катастрофата с изтеглянето на САЩ ще има последици за жените, докато останалият свят наблюдава как всичко това се развива.

Последният разказ е от млада афганистанска журналистка пред БиБиСи - тя, майка й и три сестри са изоставени от баща им, който е евакуиран от Афганистан с втората му съпруга. Талибаните са й казали, че ако се върне на работа като журналист, тя ще бъде убита. Баща й е казал на семейството да отиде на летището и те са го чакали близо 24 часа. "Тогава войници ни казаха, че баща ми не иска да се качваме в самолета."

Афганистан е доказателство за това колко бързо човешките права могат да бъдат премахнати и животът да бъде заличен. Трябва да продължим да слушаме какво имат да кажат афганистанските жени, независимо какво се случва.