Настоящият текст публикуваме без редакция, по молба на ВМРО като отговор на коментара на Симеон Сакскобургготски "Какво ни носи натискът за референдум за членството на Турция в ЕС"

Бившият министър-председател и още по-бивш цар Симеон Сакскобургготски разсъждава в страницата си кингсимеон.бг за присъединяването на Турция към Европейския съюз.

Оставям настрана екзотиката и умилението, които пораждат опитите на бившето „величество" да „комуникира" с „народа си", посредством новите технологии - след фиаското, което претърпяха опити му да го прави наглас.

Да не се заяждаме все пак, добре е, че господин Сакскобургготски е в „блогосферата". Странно е само защо „кинг Симеон", като титлата у нас е „цар", а не „крал". Но, казва народът, вълкът кожата си мени, но нравът не. И може би затова в текста си Сакскобургготски употребява местоимение в първо лице множествено число - „нашето" - когато ни уведомява за размислите си. Впечатляваща царственост.

Но по същество: ни в клин, ни в ръкав бившият министър-председател изостави битката си да прибере още някой дворец, декар гора или планински връх в царствения си патримониум и се хвърли да брани турското еврочленство. С архаични мотиви и речник от студената война. Вероятно отново ще се търси подкрепата на ДПС в прословутите битки за „царските имоти".

Не е изненада, предполагам, че царственото чело се понабръчква дори само при споменаването на думата „референдум". А и поначално монахрията не обича подобни „буржоазно-плебейски" начинания за ограничаване на самодържавието й. Пък и Сакскобургготски има, подозирам, ярки спомени от проведения след преврата на 9-ти септември референдум, който го превърна от български цар в кадет Рилски. Е, за разлика от онзи псевдореферендум, ние сега предложихме истински, законен, подплатен с воля на граждани. Но тази воля явно няма значение за господин Сакскобургготски.

Авторът зове за „последователност" и „разум", но може би не е запознат с обществено-политическата обстановка в Турция и заплахите, които крие идеята за турското еврочленство за България.

Затова ще си позволя накратко да изложа част от мотивите, които ни подтикнаха да се опитаме да предизвикаме допитване до българския народ по повод турското еврочленство:

1. Турция просто не е европейска държава. Огромната част от територията на Турция (97%) е в Азия.

2. Турците са нашественици на европейския континент, а ние, българите, най-добре знаем това.

3. Турция е ислямска държава. Европейският съюз е основан от християнски държави. Той съществува на базата на християнски ценности.

4. Вече осма година Турция се управлява от ислямистка партия. Нейната цел е Турция да възстанови влиянието на Османската империя. Турският външен министър Давутоглу публично хвали Османската империя и възнамерява да превърне Турция в свръхсила.

5. Турската икономика днес е много по-мощна от нашата. Днес ЕС е единствената граница, която пречи на навлизането на турското икономическо влияние. Ако Турция е член на ЕС, такава граница няма да съществува и независимата българска държава на практика ще изчезне.

6. От години Турция изкупува земя у нас чрез подставени лица. Членството на България в ЕС донякъде пречи това да се случва. Ако Турция стане член на ЕС, тази пречка съвсем ще изчезне.

7. Българското малцинство в Турция няма елементарни права. Българите са принудени да изучават майчиния си език в условия, които приличат на килийно училище. Нямат право дори да носят български имена. Човешките права в Турция са застрашени, кюрдското малцинство е унищожавано от десетилетия, християнските общности срещат редица пречки при изповядването на своята религия. Дори е забранен звънът на камбана. Турция категорично не признава, че е убила милион и половина арменци през 1915 г., въпреки че хората по целия свят наричат това геноцид и го осъждат. България даде убежище на хиляди арменци и те са съвестни български граждани.

8. В Турция днес действа цензура - закриват се медии, журналисти са преследвани, осъждани и дори ликвидирани заради убежденията си. И нобеловият лауреат Орхан Памук получава смъртни заплахи заради свободомислието си. Всеки, който дръзне да разсъждава върху турската държавност, рискува.

9. Тероризмът не е унищожен в Турция. И днес човекът, който стреля срещу папата - Али Агджа - е на свобода, а неговата терористична организация „Сивите вълци" е една от най-влиятелните обществени групировки в Турция.

10. Турция не признава международното право. Вече повече от 85 години Турция не изплаща на България близо 20 млрд. долара по силата на Ангорския договор. Турция трябва да изплати тези пари, без да се опитва да ги търгува за членството си в ЕС. Турция няма място в ЕС - нито сега, нито когато и да било.

Може би започнах текста си прекалено закачливо - като се има предввид сана на опонента. Но трудно мога да се въздържа, когато си давам сметка кой всъщност защитава турското еврочленство в случая. И каква е неговата роля в най-новата ни история.

И какво, господин Сакскобургготски - Турция покрепила България за НАТО? И какво от това? Нима това са съизмерими съюзи, цели, ситуации? А да сте чули ние да кажем нещо против стратегическото си военно сътрудничество със съседите? Но темата сега е друга, нали? И това е аргументиран спокоен дебат, в който Вие е трябвало първо да потърсите отсрещните аргументи. Но не сте го направили, а говорите по инерция. И дори питате „В състояние ли е някой да аргументира смислено защо едни държави на територията на Европа да имат правото, а други - не, да желаят да станат част от тази общност, ако отговарят на критериите и приемат демокрацията като фундаментална процедура?"

Нищо. Простено Ви е. По-горе изложих част от аргументите. Ще ми е интересно да прочета аргументите Ви срещу тях. В дебат, в който няма да подходите по царски високомерно, а поне първо ще се запознаете с позицията на другия.

Защото, господин Сакскобургготски, за разлика от Вас, ние не просто общуваме с народа си чрез един сайт, който някой друг поддържа. Ние сме част от този народ. И питахме първо него. И искаме политиците да го питат. А ако за вас гражданската воля няма значение, то разликите ни са непреодолими.