Публикуваме краткия коментар на проф. Божидар Димитров след посещението на премиера на Македония у нас Зоран Заев и предизвиканите от него обсъждания. Текстът е без редакторска намеса. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Покрай едно изказване на външния ни министър г-жа Екатерина Захариева отново се разгоря спор, засега главно в интернет, около исканията на Скопие да признаем освен държавата, и македонски език, и македонски народ. Това е едно голямо свидетелство, че в някои политически кръгове в Скопие са на една-две светлинни години от европейските норми и ценности.

Език например според тези ценности не се признава от правителства, а от професионалните лингвистични институти. Иначе казано премиерът Бойко Борисов не може да признава македонски, австралийски, швейцарски, кипърски, косовски, молдовски и други подобни "езици". В тоталитарни държави - може.
Другарят Сталин създаваше и признаваше много езици. Дори книга бе написал: "Марксизм и вопросы языкознания". А друг руснак бе написал песен със стих: "Товарищ Сталин, вы большой ученый, В языкознанье знаете вы толк".

Ние обаче живеем в демократична държава.

И Бойко Борисов не е Сталин. Следователно правителството не може да признава език.

А също и нация. Нацията или я има, или я няма. Затова и това не може да направи правителството ни.

Какво да признаем за "македонци". Население на Македония с 2 млн. души. От тях 600 000 са албанци, 100 000 турци, 200 000 "гюпци" (т.е. цигани), 40 000 сърби и 120 000 българи. Кой за какъв признаваме? Принадлежността към една нация е индивидуално, а не колективно право на човешките индивиди. Така е при демокрацията.