Колкото и различен да е Китай, явно и там ще се борят със същите проблеми като застаряването на населението. Или поне това показва промяната на държавната политика. Но всъщност искат ли китайците, години наред ограничавани, да имат вече повече деца? И дали централната държавна политика ще успее - въпросите задава приятелят на news.bg Асен Велинов, който не за първи път ни дава възможност да надзърнем към Китай. Благодарим за което. 

От началото на седмицата (понеделник, 31 май) в китайските социални мрежи се обсъжда основно една тема - ново обявената държавна политика, която позволява три деца на семейство.

Въпреки че новата държавна инициатива бе обявена неочаквано, тя е донякъде логична следваща стъпка от поредица такива, целящи да разхлабят контрола върху раждаемостта.

Тя заменя регулацията от началото на 2016 г., позволяваща две деца, която пък от своя страна замени прословутия Закон за едно дете, въведен през 1980 г. като част от държавната политика за семейно планиране. Още от 50-те години има различни кампании, които целят да мотивират населението да сключва бракове по-късно, а семействата да имат по-малко деца, като в крайна сметка мерките се затягат и се превръщат в държавна политика.

Законът се либерализира за първи път през 1984 г. - на някои двойки се разрешава да имат две деца - например на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на семейства в аграрни райони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други специфични обстоятелства. През десетилетията след това има значителни регионални вариации в нивото на строгост, с която се спазва законът. Той не се отразява еднакво на всички - основният мотиватор за спазването на предписанията за семейно планиране е реалността, че неспазването има сериозни негативни последици - т.е. то ограничава достъпа до държавна работа, достъпа до държавно образование на децата (особено за второто дете), води до глоби (изчислени на база конкретни доходи на семейството) и други финансови санкции. Това има значение най-вече за градското население и основно средната класа. За тези в бедните, най-често аграрни части на страната, санкциите не са приложими или релевантни - техния достъп до държавна работа или образование тогава е поначало ограничен. За тези със самостоятелен бизнес и за най-заможните пък, санкциите не са страшни - някои от тях плащат глобите, а други използват вратички в закона, в комбинация с финансовите си възможности, за да се презастраховат - типична такава вратичка е раждането на второто (и следващите) дете извън Китай.

След като новата държавна политика бе обявена вчера, моя приятелка, майка на четири деца публикува уичат статус, че отдавна е преизпълнила плана. Поисках да ми напомни каква е била мотивацията й да роди толкова деца - отговора е, че е искала да има точно четири, така че да може да ги кръсти на посоките (в последователност изток, юг, запад, север - както те се изброяват на китайски). Втората причина, която споменава, е че съпругът й има успешен бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови възможности. Децата й са родени, по ред: в Шанхай, Хонг Конг, Лос Анджелис и Торонто (което също по план следва и посоките). Това на практика означава спазване на държавната политика, а за родените извън Китай деца остава опцията частно училище, което за тяхното и други съпоставими семейства не е проблем.

През 2013 г. властите разрешиха второ дете на семейства, в които един от родителите е единствено дете в семейството си, а през 2016 г. Законът за едно дете бе заменен с такъв за две деца.

По време на локдауна миналата година в социалните мрежи се споделяше лозунг, гласящ "В сила е политиката за две деца - така че, докато сте затворени вкъщи, също можете да дадете своя принос към родината." Това напомняне изглежда не беше достатъчно - данните показват спад на раждаемостта в Китай (както и на браковете и разводите) по време на пандемията - както и почти навсякъде по света. След края на най-сериозните противоепидемични мерки имаше информация за значителен скок в броя подадени заявления за развод, но изглежда този ефект не продължи дълго - от друга страна нов закон от януари 2021 г. въведе изискване за 30 дневен период на "охлаждане" след първоначално подаване на заявление за развод по взаимно съгласие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това създава известни трудности и вероятно се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разводи по взаимно съгласие са възможни в Китай едва от 2003 г. - когато 1.3 млн. двойки се развеждат и в следващите години броят непрекъснато расте - и достига рекордните 4.5 млн. през 2018 г. През 2019 г. броят им спада, но минимално - до 4.15 млн.

Преди няколко седмици бяха публикувани и резултатите от миналогодишното преброяване, според което около 12 млн. деца са били родени през 2020 г., най-ниският брой от 60-те години на 20-ти век насам - за сравнение, през 2016 г. са се родили 18 млн. деца. Населението е с най-малък ръст от 50-те години насам - 1.41 млрд., а раждаемостта е от 1.3 деца на жена за 2020 е съпоставима с тази много държави със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на населението и оптимизирането на демографските ресурси са споменати като причини за въвеждането на новата политика в официалното съобщение от държавната новинарска агенция. Също в понеделник бе обявено и че пенсионната възраст ще бъде повишена.

Ваксинaционни кампании по  света: ваучери, понички и черно кафе

Ваксинaционни кампании по света: ваучери, понички и черно кафе

През 2021 г. дори и поничките не са просто понички

Последвалите дискусии в социалните мрежи илюстрират сложна ситуация - фактори, в която са държавната инициатива, традиционната китайска култура и реалността, в която живеят хората в модерен Китай.

"Борба със застаряването на населението" изглежда не е нещо, което ще мобилизира и ентусиазира китайските семейства да започнат да планират повече деца. След няколко поколения от "малки императори" - както понякога наричат децата, единствени в семействата си и получаващи цялото внимание и грижи от няколко поколения възрастни, фокусът за много в Китай е към качество на живот и кариерно развитие, което може да се окаже несъвместимо с отглеждането на повече от едно дете, особено в условията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в много от коментарите в интернет, а именно, че без екстензивни мерки, които да имат значими финансови измерения и гаранции срещу дискриминация на работното място, идеята за три, или дори две деца, не се струва привлекателна на коментиращите.

В началото на годината бе обявено и че Китай се е справил с бедността, т.е. че вече и най-бедното население не се тревожи за "храна и облекло". Все така обаче различията между стандарта на живот в големите крайбрежни градовете и по-малките населени места във вътрешността на страната са огромни - това е предполагаемата причина новата политика да е все пак политика на ограничение, а не на пълна отмяна на контрола върху раждаемостта - защото ако повечето градски, високообразовани и работещи жители не биха се замислили сериозно за три деца, в аграрните, по-традиционни региони някои семейства не биха се спрели на три. На тези региони се приписва народна сентенция - "едно дете повече означава (само), че ни трябва още един чифт клечки за хранене".

Бързо запитване сред китайските ми приятели не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са приятно изненадани от неочакваната възможност да имат още едно "законно" дете. Нито едно от семействата с две деца, които познавам, не планира повече деца. За сметка на това получих интересен отговор от приятел, който логично иска да остане анонимен "вече имам три деца, само че жена ми не знае".

Друг интересен фактор, споменат от шанхайска архитектка, малко познат извън Китай, е че китайките имат "по-слаб организъм от западните жени", и съответно не "могат" да раждат много деца. Това е мнение, което някои споделят - и е добре илюстрирано от изненадващо устойчива традиционна китайска практика наречена "yuezi" - състояща се в множество ограничения за майката в месеца след раждането, за да може тя да се възстанови оптимално. Ограниченията включват студена храна, къпане, излизане навън, четене, използване на климатик и компютър, гледане на телевизия - а практиката се спазва от изненадващ брой майки дори в градовете, макар че някои от тях все пак я модифицират, за да стане по-поносима. Факт е обаче, че дори това е елемент от решението за раждане на дете в Китай.

Това са само част от многото релевантни социални, културни, политически, практически и демографски фактори към момента в Китай.

Поне един известен представител на китайския шоубизнес вероятно съжалява, че тази политика не бе въведена преди години - през 2014 режисьорът на филми като To Live, Raise the Red Lantern, Hero, House of Flying Daggers, The Great Wall и много други Джанг Имоу (Zhang Yimou) беше глобен 1.2 млн. долара заради това, че има три деца - или към 2014 г., две повече от позволеното.

Успехът на новата политика в момента е под въпрос - предишната либерализация от преди само пет години не доведе до желаните резултати. При обявяването на новата инициатива се споменава, че ще бъдат въведени и допълнителни поддържащи я промени, но за момента няма конкретна информация какви точно.

Остава да видим как и дали Китай ще успее да разреши проблем, който е актуален за много държави по света.